Извън крепостните стени на римския Диоклецианопол бил изграден некрополът, където римляните отправяли починалите си към вечния им път. От него днес, на около 300 м южно от укрепения град е открита римска гробница.
Разбира се, върху нея е изградена съвременна постройка, за да се опази старата гробница от капризите на вятъра и дъжда. Древният й автентичен вид е предложен на погледа на туриста след входа на новата постройка. А посещението й е включено в комбинирания билет, с който освен нея може да се посетят римските терми и Археологическия музей на Хисаря.

При изследването й археолозите определили гробницата до Хисаря за уникална. А такава я правят двата саркофага, изградени в нея. Обикновено гробниците, градени в древността били предназначеи за един човек, а двата саркофага в тази явно свидетелстват за извършени погребения на двама души, което било изключителна рядкост. Заради това учените я нарекли семейна, въпреки че няма доказателство, че в саргофазите били погребани именно съпрузи.
И не свършва с това уникалността на гробницата. Освен че в нея били погребани двама души, това се случило на два пъти в различни периоди.
Първото погребение, според археолозите, било извършено във времената, когато било обичайно труповете на починалите да бъдат изгаряни. Така телата на погребанитев гробницата хора били кремирани и праха им бил поставен в урни в нарочно издълбаните в стените две ниши.
След дълъг период в гробницата било извършено второ погребение, вече чрез полагане на телата в изградените по-късно каменни саркофази. Изследователите приемат, че саркофазите са изградени по-късно, вече след изполването на гробницата, тъй като на първо място, са изградени върху подовата мозайка, което било необичайно за подобен тип гробищни съоръжения. Ако саркофазите биха били изградени заедно със самата гробница, то мозайката би била поставена покрай тях, а не под тях. И второ, каменните стени на саркофазите минават по самия край на по-старите ниши за полагане на урните с прах. В случай, че биха били построени заедно с нишите, то би следвало да се спази симетрия на отстояние, така че да има достатъчно място на стената между края на урните и началото на саркофазите.
Всичко това дало основание на археолозите да направят извод за наличие на две поредни погребения в хисарската гробница.
Другото уникално в хисарската гробница са запазената мозайка на пода, наподобяваща пъстроцветен килим и цветовете по частично останалата във вековете украса по стените. В онези времена стените на гробницити били изписвани с цветни драперии и геометрични форми, имитиращи украсата на дома на починалия.
Освен тях, в гробницата в град Хисаря ясно се различават няколко стръкчета цветя, оцветени в червено и със зелени стъбла, изрисувани на жълт фон. Цветята приличат на рози. И именно рози изобразявали древните в гробниците си като препратка към райските градини в живота в отвъдното.
При извършените археологически разкопки в гробницата бил открит и малък глинен лакримарий, който изследователите датирали от четвърти век. Днес този съд е изложен в Археологическия музей на Хисаря
От разказа на виртуалния екскурзовод в музея в разбрах, че „В тези малки елегантни съдчета от глина някога били събирани сълзите на оплаквачките по време на погребение. Те са били поставяни в гробницата заедно с други дарове на опечелените близки, за да засвидетелствата обичта и уважението им към този когото изпращат към вече няма път. Богатите граждани са можели да наемат повече отплаквачки, затова колкото повече лакримари има в гроба, толкова по-знатен е бил покойникът. Сред ритуалните дарове били откривани също съдове с любима храна, напитки и играчки“.
Днес към римската гробница може да се стигне с автомобил, или пеша през красив парк.
Табелата към древната римска гробница по автомобилния път е поставена непосредствено след пътната табела с надпис „Хисаря“ на входа на града от към Пловдив. Пътят е чакърест, но пък е удобно кратък.
Пешеходният маршрут отнема между 5 и 10 минути и минава през красива горска алея. Той започва от паркинга пред извора „Момина сълза“ зад римския форум на града. Отново е поставена кафява табела, която повежда към стълби надолу към горската алея, преминава по мостче над малка рекичка и се издига нагоре към гробницата.
Тази рекичка в детството си свързвах с онази детска приказка за момичето със златните коси и реката, сменяща водите си. На лошото и мързеливо момиче реката дала лошата си вода. А доброто и работливо момиче било удостоено с честта да си измие косите в златната вода на реката.
Отново в детството ми тук беше изграден резерват за сърнички. И за радост на всички детски създания, зад телена ограда си тичаха свободни няколко сърни. Рекичката им служеше за естествен водоизточник. А ние събирахме по пътя големи кафеви шушулки, които се оказаха плодовете на големите дървета наоколо и ги носехме като лакомство на милите сърнички. Неописуемо беше удоволствието със смесица от страх и радост да протягаме малките си ръчички и да подаваме дългата шушулка на красивите сърни и те да поемат от ръцете ни.
Прекрасни изживявания ни подариха тези мили създания! Няма ги днес, тъжно изчезнаха в тъмните години на зората на нашата демокрация. Но пък горичката остана и предлага приятна разходка на всеки, тръгнал към римската гробница на Диоклецианопол, днешен Хисаря.

