По Коледа стават чудеса. Чувала съм го стотици пъти, и вярвам, и не вярвам. А ето че се случи, моето тазгодишно коледно чудо.
Започна всичко с една проста на вид покана в социалните мрежи. Археологическият музей на Хисаря ни канеше на коледно празненство. За малките имаше предвидени приказки под елхата и търсене на закачливи артефакти в двора на музея. А за възрастните, към които незнайно защо ме причислиха, бе предвиден безплатен вход в музея, чаша вино и приказки от Архи, виртуалният екскурзовод.
А беше един студен, мрачен ден. Събудих се късно след вчерашната тиха и свята нощ в приказна компания. Гледах студа зад прозорците, гушех се в топлината на стаята и всякак ми се искаше да си остана и да се отдам на коледния мързел. И добре че станах. Освежена от декемврийския хлад, пристъпих към вратите на Археологически музей на гр. Хисаря.
Посрещнаха ме усмивките на служителите му, поканиха ме в лоното на музея и поех по пътеката на Историята. Усмихнатите радетели на музея ме сгряха с чаша червено вино и топли думи и ме въведоха в залите на музея. Не веднъж бях идвала тук, и сама, и с приятели, но този път бе различно. Много бяха направили хората на музея за града ни през последната година и всичко бе изложено музейните зали. А те бяха две, едната, посветена на римския император Диоклециан, а другата, посветена на римския император Константин Велики.
На втората се учудих, но първата ми бе позната, затова ще тръгна от нея.
Именно император Диоклециан (Гай Аврелий Валерий Диоклециан) бил този, който направил множество реформи в Римската империя. Син на освободен роб, той поел трона благодарение на военните, които упралявал. Но не се самозабравил, управлявал съвестно и мъдро в периода 284 – 305 години. Именно по негово време Римската империя била разделена на известните ни днес Източна и Западна. Трудни били времената за античната империя, множество врагове я атакували от всички страни. И за да се справи с вражеските нашествия отвън и безкрайните роптания отвътре, император Диоклециан въвел епохата на тетрадите, избрал още трима съуправители, с които поделил властта. Така той останал император на Източната Римска империя, а Западната Римска империя попаднала под трона на император Максимиан.
Много качествени реформи извършил император Диоклециан, за тях ми разказа Архи, виртуалният екскурзовод от Археологическия музей на град Хисаря. Освен това императорът често пътувал из империята, за да контролира строежа на пътища и охранителните съоръжения. И в едно от пътуванията си през 293 година в римската провинция Тракия той посетил императорското владение Аугусте, построено при хисарските минерални извори. Тогава той съзрял важността на лечебните извори и обявил малкото владение за град. Нарекъл го Диоклецианополис и наредил изграждането на масивната крепостна стена, порти, водопровод,прави улици, жилищни и обществени сгради. Не след дълго градът Диоклецианополис се превърнал в третия град по големина и значимост в провинция Тракия след Филипополис ( Пловдив) и Берое (Стара Загора).
Изпълнена с толкова инфомация, излязох навън, в лапидариума на музея. Тук бяха изложени древните керамични съдове, в които предшествениците ни съхранявали продуктите си. В тях съвременните деца трябваше да търсят в коледния ден дребните подаръци, оставени от феите на музея.
Аз пък срещнах в лапидариума директора на музея. На чаша вино изразих учудването си от втората зала в музея. Поради що я бяха кръстили на император Константин Велики?, попитах. И ми разаза той как през 313 година имено император Константи Велики приел христянството за равноправна религия в Римската империя. И именно по негово време в нашия древен Диоклецианопол били построени множество раннохристиянски базилики и църкви и древният римски град се превърнал в архиепископски център. Днес са открити 10 ранно християнски базилики, построени в периода от средата на четвърти век до шести век. И в тях съвременните изследователи са открили всички елементи от базилиакалната архитектура от раннохристиянския период.
Благодарих на директора на музея с чаша вино в ръка, а той с усмивка ми рече: „Сега остава да ме попитате защо сме кръстили част от външната част на музея на Бог Дионисий“. Усмихнах се и аз, това го знаех, от древни времена в района на съвременния град Хисаря хората произвеждали прочутото от древността вино, произвеждат го добрите стопани и днес. И именно Бог Дионисий бил Богът на виното в древността. И за него ми разказа Архи. От него разбрах кои са сатирите – получовеци-полуживотни, изобразявани толкова често върху съдовете за вино. „Те били част от вярната свита на бога на виното, обичали виното и жените и винаги били готови за удоволствия. И тъй като Бог Дионисий им вдъхвал безгрижие и желание за освобождаване от догмите, те били на границата между човека и животното, заради това най-често били изобразявани с рога, копита и опашки, с дълги бради и облечени в кожи“.
А виното от древни времена било предписвано от лекарите като лечебно средство. И за пълен лечебен ефект, както каза директорът на музея, „минералната вода се приемала бавно и на глътки, а виното в умерени количества“.
До сега разказвах на приятели и гости на града ни как в Археологическия музей могат да се видят макети на някои от знаковите сгради, останали от времената на Римската империя. И наистина те са там, но за тези, които идват в града за първи път, би било трудно да се ориентират на кое от видяното набързо съотвества всеки макет. И за това бяха помислили добрите стопани на музея, на вниманието на посетителите вече съществува видео, в което са показани древните обекти във вида им от съвремието и под звуците на приятна музика върху тях се наслагват стените, построени някога и постройката придобива вида, който й били придали някога древните строители.
А докато стените порастват пред погледа ни, Архи разказва много интересни факти за всяка от тях и за живота на античния Диоклецианопол.
В музея са изложени и няколко намерени при архелогичните разкопки оброчни плочки с изобразени на тях танцуващи нимфи, намерени при археологическите разкопки на откритите днес римски терми в града. И ми припомни Архи как някога нимфите били пазителките на лечебните извори. „В представите на хората нимфите са се съхранили като самодиви, диви и русалки. Въпреки божествената си същност нимфите са уязвими и не са безсмъртни. Те умират, когато изсъхне дървото, или пресъхне извора, който обитават. А лечебните извори на Хисаря продължават да даряват здраве на хората, което означава, че нимфите не са изчезнали и пазят изворите за нас“.
Много пъти съм ходила в римските терми, много пъти съм виждала репликата на лъвска глава, от която някога течала минералната вода и се вливала в един от басейните на един от калдариумите на термите. Видях оригинала на лъвската глава в музея. А Архи ми разказа как „Глава на лъв често се поставяла на чешми, особено там където имало минерални извори защото според поверието лечебната сила на минералната вода символизирала Лъвската сила“.
В залата, посветена на император Константин Велики пък бе изложен малък деликатен керамичен съд. Архи го определи като „лакримарий“ и ми разказа как „в тези малки елегантни съдчета от глина във времената на Римската империя били събирани сълзите на оплаквачките по време на погребение. Те са били поставяни в гробницата заедно с други дарове на опечелените близки, за да засвидетелствата обичта и уважението им към този когото изпращат към вече няма път. Богатите граждани са можели да наемат повече отплаквачки, затова колкото повече лакримарии има в гроба, толкова по-знатен е бил покойникът“.
А този лакримарий бил намерен в римската семейна гробница, намираща се извън крепостните стени на древния Диоклецианополис, след минералния извор в парка „Момина сълза“.
И да припомня, че в археологическия музей се предлага комбиниран билет, с който могат да се посетят самия музей, римската семейна гробница и римските терми, които са едни от трите в света действащи римски терми. В тях също има разположени множество виртуални точки, при които може да се спрете и да изслушате интересния разказ на Архи, който ще ви върне във времената, когато времето за посещение на баните от мъже и жени било отмервано от поставения на площада слънчев часовник. За него също ще ви разкаже Архи в Археологическия музей.
Отново от него ще разберете и за представленията на римския амфитеатър, разположен до термите, и за каменните афиши, които били изработвани от древните каменоделци за реклама на бъдещите представления.
В музея ще се върнете и още по-назад в историята и ще се запознаете с бита на траките, обитавали днешните ни селения от древни времена. От тях са останали днес множество каменни мегалитни светилища, разположени в широк диаметър около града ни.
И много още интересно има музея. А често тук гостуват и изложби на различните съкровища, открити по земите на Средна гора и цяла България.
Много е изложено в музея и с много любов е съградено. Не пропускайте да го посетите, ще намерите толкова интересни факти!
А от магазина на музея освен множеството красиви бижута и полускъпоценни камъни, може да си закупите копия на античните маслени лампи и други глинени съдове. Аз си взех маслена лампа с изобразен на нея елен, това бил символът на новото слънце, ми каза разпоредителката.
Освен всички сувенири и книги за града, за децата има и нещо специално, мини макети на заковите сгради в римския град. Сами малките строители могат да изрежат и оформят римските сгради, а междувременно да научат толкова много История.
На мен, както на всеки посетител в коледния ден ми подариха коледна картичка. Картичката имаше надпис. Толкова много коледни пожелания получих и дадох тези дни, а това ме хвана за сърцето. Не просто бланкетни пожелания, написаното звучеше като старо народно наричане.
Благодарих на прекрасните ми домакини за топлия прием и се отправих към изхода. А както излизах, погледът ми попадна на Вила Момина. Именно в част от нейните помещения някога се зародил археологическия музея на Хисаря. Основан бил от създателя на вилата, генерал Тодор Марков, благодарение на който днес има не само музей, ами и крепостна стена. Именно той в началото на миналия век забранил разрушаването й и предприел първите и основополагащи дейности по реставрацията.
