Форумът на римския Диоклецианопол и Амфитеатърът в съвременния град Хисаря.

Малкото тракийско селище на територията на днешния Хисаря  било открито от римляните след завладяването им на провинция Тракия   през 46 г. Те бързо оценили  лечебните му извори и върху малкото тракийско селище било издигнато римско селище, превърнало се  курортна зона за римската аристокрация. Малцина от най-богатите римляни можели да идват тук и да се наслаждават на лечебните свойства на множеството минерални извори. Тогава  и започнало строителството на отбранителната крепостна стена покрай вилите на богатите, за да пазят спокойствието на блажената им почивка. Смята се, че наименованието на онова първо римско селище е Аугусте. От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща (властвали в края на ІІІ и началото на ІV в.)

Селището било възстановено почти веднага след  готските нападения в края на ІІІ в. от римския император Диоклециан (Гай Аврелий Валерий Диоклециан) и  получил новото си  име Диоклецианопол ( градът на Диоклециан). А през 293 г. император Диоклециан му дал статут на град.

Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с пресичащи се под прав ъгъл широки и прави улици, украсени със статуи на богове, със сигурна укрепителна система, с изградени водопровод и канализация, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация, с масивни жилищни и обществени сгради.

И както във всеки римски град, и тук в центъра му бил разположен Форум, в чертите на който били построени важните за града обществени постройки – термите, театъра, съда, страноприемницата.

Амфитеатърът на Диоклецианопол.

Амфитеатърът  бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Според изследователите, амфитеатърът в Диоклецианопол  е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен   през първата половина на IV в., при представленията в него са се спазвали каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Днес от него е запазена единствено арената и обслужващите амфитеатъра помещения.

Някога покрай нея били изградени каменните пейки, тип стъпала, на които сядали хората от публиката. А за по-знатните посетители били изградени покрити ложи, за да бъде съхранен комфортът им дори при внезапно влошаване на метеорологичните условия.

Именно това са пресъздали археолозите в  макета на римския амфитеатър,  разположен в археологическия музей на града.

От разказа на виртуалния екскурзовод в Археологическия музей на Хисаря разбрах, че „Изграждането на амфитеатъра е било продиктувано от нуждата за развлечение на хората, които са идвали от всички краища на империята, за да се лекуват в Диоклецианополис. При строежа му е бил използван наклонения терен на малката долинка, в която извират топлите минерални извори в парка „Момина сълза“. Стръмният склон е бил изсечен и в него е била оформена арената на амфитеатъра като неправилна елипса. Седалките са били дървени и са били монтирани в склона над арената.

На южната страна се е намирал главния вход, през който са влизали зрителите. В специална засводена ниша на входа е била поставена статуя на божеството -покровител на игрите в амфитеатъра. На северната страна са се намирали три входа, от които са били пускани животните. На двете дълги страни на елипсата са били разположени помещенията за борците и обслужващия персонал.

В амфитеатъра са били провеждани различни зрелищни представления като  борби между гладиатори и животни, на изтезание и смърт са били подлагани и християни по заповед на император Диоклециан.

След приемането на християнството за равноправна религия през 313 година амфитеатърът от място за зрелища се превръща в място за спортни игри. Новата религия не е позволявала проливането на кръв и поради тази причина функцията на амфитеатъра е трябвало много бързо да бъде съобразена с каноните на новата идеология. Още повече, че римският град по това време се е превърнал в центъра за проповядване на ранното християнство“.

При извършените археологически разкопки на амфитеатъра била открита  част от мраморна плоча, представляваща рекламен афиш отчетвърти век. Днес плочата е изложена в Археологическия музея на Хисаря, а от разказа там разбрах, че „ на нея са представени двама спортисти бестиарий в положение на прескок. Те са облечени с къси туники и с помощта на дървени пръти прескачат вероятно тичаща мечка.

Мраморният фрагмент е част от по-голяма плоча с изображение на спортни сцени. Очевидно тя е стояла пред амфитеатъра на Диоклецианополис и е служила за рекламен афиш. В дните преди представлениято се е провеждала голяма рекламна кампания, по време на която са се набирали  художници и каменоделци, за да създадат тази популярност. Те изписвали стените с плакати, или графити, а върху камък издялвали релефи с информация  кой организира мероприятието, каква ще бъде програмата, ще излизат ли известни гладиатори и какво предстои в този амфитеатър. По онова време между аристократите се водило съперничество за организиране на борби с най-много участници и най-свирепи животни. Едни организатори набирали гладиатори и спортисти, обучени в специални школи, а други пък осигурявали различни диви животни. Затова рекламата била от особена важност“.

След амфитеатъра е издигната съвременната колонада  над минералния извор „Момина сълза“. Легендата за наименованието му ще ви разкажа малко по-късно (тук). За сега няма потвърждение какво е съществувало над древния извор по време на римското управление, но доколкото изворът винаги си е бил тук, нищо чудно върху него да се е извисявал красив фонтан, или колонада, подобна на съвременната.

Днес пред тази колонада, в непосредствена близост до римските терми, Община Хисаря организира изнасяне на  представления в летния сезон. Често през вечерите на петък и събота  туристите могат да се насладят на възстановки и легенди от римското битие на града.

Над амфитеатъра и извора били построени термите (баните) на  римския град, а на тях ще обърна внимание в отделно писание.

И над термите се извисявала най-представителната обществена сграда на римския Диоклецианопол, голяма двуетажна постройка, помещенията на която  завършват с внушителна сводова конструкция. Според съвременните археолози тук била страноприемницата на града и в нея отсядали тези, които идвали да потърсят спасение за болежките си в  минералните води, а също и търговците.

Отново според археолозите, на първия етаж на страноприемницата били оформени складови и сервизни помещения, а на втория етаж  се помещавали спалните  и помещенията за хранене.

Това, което е извадено пред погледите на съвременниците е съвсем малка част от огромната постройка. Голяма част е все още неразкрита и се намира под почвата на парка „Момина сълза“.

Това е  видът на римския форум от макета в Информационния център. Едиствено постройката на термите не е положена в този макет.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език