Освен амфитеатъра, съда и други обществени сгради, в чертите на римския форум в древния римски град Диоклецианопол били разположени и термите. Термите играели изключително важна роля в бита на древните римляни. Те били освен помещение за хигиена, също място за социални контакти и обсъждане на важни политически и бизнес дела. Посещението на термите било дълбоко вкоренено в ежедневието на римските граждани като част от културата на древния Рим и в тях те прекарвали цели дни. Между различните лечебни и водни процедури на посетителите бил подаван обяд, а за по-знатните изкусни танцьори и певци предлагали пищни представления. Баните били достъпни както за жените, така и за мъжете, но поотделно, а на жените се налагало да заплащат по-висока такса.
Регламентирано било и времето за посещението на термите. Жените можели да ги посетят от изгрева на слънцето до седмия час на деня, а за мъжете било отредено времето от осмия час на деня до залеза на слънцето. Времето било отмервано от слънчев часовник, поставен на площада на форума на римския град. А той днес се съхранява в Археологическия музей на град Хисаря.
Преди Диоклецианопол да получи статут на град от император Диоклециан, мястото на древния нимфеум било превърнато в терми със заповед на император Хадриан. Нарекли го „Аугусте“ и се превърнало в най-големия балнеолечебен център в Източнобалканските римски провинции.
В археологическия музей на града е изложен макет на термите по време на римското им величие.
Срещнах се скоро с виден гражданин на града и строител по образование и ми обърна той вниманието на едно несъответствие в макета. Красив е и правдив по прионцип, единствено покривът не отговарял на строителните правила.
При наличие на множество помещения с басейни, за да се обере влагата и да се предотврати срутване на покрива, той трябвало да бъде куполовиден за всяко от водните помещения. И големият покрив на термите не следвало да бъде равен и цял, а сътворен от множество куполообразни покриви.
Термите, открити в Хисаря освен че представляват впечатляваща гледка, имат изключитено важно значение за световната история. Те са един от трите антични римски терми в света, не само запазени в такава цялост, но и действащи. Днес археолозите са възстановили напълно водопроводната система на древните терми и басейните им се пълнят по оригиналната запазена водопреносна мрежа с минералната вода на същия извор, както във времената на Римската империя. Другите два действащи терми се намират в Англия и Алжир. Впечатляващо, нали?!
Днес, в резултат на почти 25 годишна работа на археолози и реставратори, пред погледа на туристите са открити помещенията на една трета от общата площ на античните терми.
За първи път термите били открити и изследвани през 1939 година. При това тогава те били открити изцяло. Само че след като им се възхитили и поразучили, тогавашните археолози преценили, че не са готови да обработят целия обект. Заради това консервирали около две трети от намереното и внимателно го закопали. Този труд, според съвременните им колеги, би позволил да бъдат открити консервираните помещения лесно в момент, когато бъде осигурено нужното финансиране.
Съдейки по цялостния вид на термите с множеството им различни помещения и различните по големина басейни, учените смятат, че в късната античност тези терми са били място за отмора на богатата римска аристокрация на тогавашния град на император Диоклициан.
В термите на древния Диоклецианопол са открити почти всички помещения, задължително строени в римските терми.
Главният вход на термите бил от южната стена. Три арки отвеждали посетителите от входа към преддверието и аподитериум, древната римска съблекалня – сухо помещение, в което оставяли дрехите си и се отправяли към помещенията с басейните. Аподитериума бил снабден със стенна отоплителна система.
Преди да се потопят в басейна древните римляни посещавали тепидариум, специално сухо и топло помещение за отмора и релакс. В него тялото се подготвяло за предстоящите водни процедури в калдариума, горещото помещение с басейните.
В тепидариума посетителите можели да се насладят на различни масажи с благовонни масла. Поради големия брой посетители, в термите на Диоклецианопол били изградени цели два тепидариума, към които се преминавало през порта.
В тепидариумите на термите се извършвали и лекарските процедури. Нали освен всичко, посетителите идвали в термите да облекчат болежките си в лечебните минерални води в басейните им. Изобщо, древните римляни отдавали голямо значение на сухите лечебни процедури. Те били не само ценителите на хигиената, но и на здравословния начин на живот. Като доказателство на това днес археолозите открили в двата тепидариума лекарски инструменти, сред които розов хирургически инструмент за почистване на рани от 3 век и мраморно медицинско хаванче от 3 век.
Отделно от това, в единия тепидариум може ясно да се проследи трасето на римския водопровод, изграден от тухли и покрит с масивни глинени плочи. Водата идвала от извора, минавала през двата тепидариума и се изливала в северния басейн на калдариума. Ясно се виждат също протритите от множеството нозе стъпала на входа на помещението.
И релаксирани, и с облекчени болежки, посетителите отивали към един от двата калдариума.
Калдариум, или горещото помещение, бил същинската част на термите. В него били изградени басейните с топла минерална вода, в които били извършвани различни водни процедури.
Първият калдариум на термите в Диоклецианопол бил изграден в средата на 2 век и се състоял от две преходни помещения с по един голям басейн във всяко, пълен с гореща минерална вода. Басейнът в едно от помещенията бил доста голям и в по-късен момент още в римско време, по неустановени все още причини, този голям басейн бил преграден и разделен на две части.
В най-малкия басейн водата се вливала през красива розетка във формата на лъвска глава. Днес в басейна е монтирана реплика, а оригиналната розетка е изложена в археологическия музей на града. В този басейн най-вероятно минералната вода не била разхлаждана със студена и в него влизали само тези, които можели да понесат горещината й, заради това той бил изграден със сравнително малки размери.
А когато източвали басейните, водата минавала през сифоните и се изливала в сложната канализационна система на термите.
Освен като помещение с топли басейни, калдариумът функционирал и като светилище на нимфите, в което хората оставяли различни дарове в чест на боговете лечители.
Именно нимфите, според римската митология, са пазителките на горите и водите и към тях се обръщали страдащите да измолят за целебните свойства на лечебните минерални води. На техния олтар оставяли богати дарове търсещите помощ за разрешаване на проблемите си и лечение за болестите си. Нимфите, пък, ги дарявали с лечебните сили на минералните извори и положителната енергия, кумулирана при извора на извиращата минерална вода. Именно на тази енергия били пазителки нимфите и с нея помагали на хората.
Такъв жертвеник на трите нимфи във формата на мраморна ара бил открит в първия калдариум. А до нея били открити оброчни плочки на трите нимфи грации от първата половина на 2 век, изобразяващи танцуващи нимфи. Открита е и оброчна плоча, чийто текст, изписан на гръцки, изразява благодарност на жител на империята към нимфите, покровителки на дърветата, дарили му здраве. Плочата била поставена тук в средата на втори век след Христа, а дарителят й е Север, син на Амоний. Според учените, той не е от местен произход, а най-вероятно е пристигнал от Египет, или някоя друга римска източна провинция на лечение.
Такива оброчни плочки съм виждала в почти всички римски терми на територията на страната ни. А оригиналът на тези са разположени в Археологическия музей на Хисаря.
Даровете си посетителите на другия калдариум оставяли в две ниши, оформени на северната му стена, само че в по-късен момент нишите били зазидани.
Освен тепидариум и калдариум, в римските терми имало гимнастериум, в който посетителите се занимавали с физическа активност и фригидариум – помещение със студени басейни, които в термите на Диоклецианопол явно се намират в неоткритата все още част.
Минералната вода от горещите извори се грижела и за отоплението на термите. От вътрешната страна помещенията били облицовани с бял мрамор и всяко едно от тези помещения било отоплявано със своеобразно подово отопление, наречено Хипокауст. При класическия хипокауст под мраморните плочи на пода били положени равноотдалечени една от друга колонки от зидани тухли, или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта пещи. В термите на Диоклецианопол нямало нужда от пещи, топлината се добивала от самата минерална вода. Под мраморните плочи на пода били разположени отоплителни тръби с дупки. По тръбите течала горещата минерална вода, а през дупките излизала парата и затопляла топлите помещения.
Стените също били двойни, а в тях имало каналчета, по които непрекъснато циркулирала горещата минерална вода и изтичала в отводнителната система. Парата от топлата вода, която течала по каналчетата между двойните стени и под мраморните плочи на пода се издигала високо към керамичните сводове. И тъй като керамиката задържа топлината, по този начи не само се отоплявало помещението, но и била поддържана еднаква температура през цялото време.
Именно това естествено отопление позволило на термите на Диоклецианопол да просъществуват дълго.
Не се радвали на дълго използване, например, термите в древния Картаген. Поради липса на минерална вода, помещенията там се отоплявали на принципа на класическия хипокауст, с горещи котли. А за поддържане на огъня в котлите била необходима много дървесина. Имало специално котелно помещение, в което се изгаряли дървета, които нагрявали гореща вода, която потичала по каналите под пода и между стените. Само че в един момент дървесината в района на Картаген се изчерпала и използването на термите му било преустановено.
Наред с насладата на тялото от минералната вода, в термите били познати и друг вид забавления, най-древните. Все пак, какво по-подходящо място.
Положителната енергия на мястото била известна по време на социалистическия строй в страната ни и на Людмила Живкова, която идвала често тук да се зарежда.
Тук е моментът да отбележа една прекрасна инициатива на Община Хисаря. Комбинираният билет за посещение на римските терми, римската гробница и музея на града, в който освен множество забележителни експонати, ще можете да видите и макети на полуразрушените римски сгради в града.
Цената на билет за възрастен е 7 лв., за пенсионер 5 лв., а за дете 2 лв. Билетът важи 7 дни. Така уважаемият турист може да се наслади спокойно и без напрежение на всяка една забележителност в рамките на почивката си в римския град. Нали именно спокойствието е прокламирано тук от древни времена.
Не са забравени ползите на минералната вода и в следващите исторически периоди.
От другата страна на римските, са изградени три градски бани. Именно тях ползвали жителите и гостите на града до началото на съвременната ни демокрация. Наречени „Свежест“, „Белица“ и „Топлица“, днес те не посрещат посетители. А уникалността им се изразява в това, че трите, макар изградени една до друга, са черпели вода от три различни извора. Днес едноименните извори са каптулирани.
В тези бани, за удобство на посетителите, по подобие на римските терми, са изградени три помещения. Явно ползите на минералната вода са употребявани еднакво през вековете.
Посетителите са можели да се изкъпят в помещението с коритата, пълни с минерална вода.
Добре изкъпани, можели да се потопят в горещото „банче“ – малък басейн, пълен с минерална вода.
А след края на банята са имали нужда от почивка върху кушетките на съблекалнята. Именно тук са си оставяли и дрехите преди влизане в банята.
Въпреки че тези три бани не работят, и днес посетителите на града имат възможност да се потопят в удоволстивето на старите бани. Отворени за посетители са две от другите градски бани на града. Русалка, намираща се непосредствено след западната римска порта. И „Момина баня“, намираща се в парка „Момина баня“. Упътване и снимки за тях ще приложа малко по-късно.

