Малкото тракийско селище на територията на днешния Хисаря било открито от римляните след завладяването им на провинция Тракия през 46 г. Те бързо оценили лечебните му извори и върху малкото тракийско селище било издигнато римско селище, превърнало се курортна зона за римската аристокрация. Малцина от най-богатите римляни можели да идват тук и да се наслаждават на лечебните свойства на множеството минерални извори. Тогава и започнало строителството на отбранителната крепостна стена покрай вилите на богатите, за да пазят спокойствието на блажената им почивка. Смята се, че наименованието на онова първо римско селище е Аугусте. От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща (властвали в края на ІІІ и началото на ІV в.)
Селището било възстановено почти веднага след готските нападения в края на ІІІ в. от римския император Диоклециан (Гай Аврелий Валерий Диоклециан) и получил новото си име Диоклецианопол ( градът на Диоклециан). А през 293 г. император Диоклециан му дал статут на град.
Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с пресичащи се под прав ъгъл широки и прави улици, украсени със статуи на богове, със сигурна укрепителна система, с изградени водопровод и канализация, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация, с масивни жилищни и обществени сгради.
И както във всеки римски град, и тук в центъра му бил разположен Форум, в чертите на който били построени важните за града обществени постройки – термите, театъра, съда, страноприемницата.
Амфитеатърът на Диоклецианопол.
Амфитеатърът бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Според изследователите, амфитеатърът в Диоклецианопол е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен през първата половина на IV в., при представленията в него са се спазвали каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Днес от него е запазена единствено арената и обслужващите амфитеатъра помещения.
Някога покрай нея били изградени каменните пейки, тип стъпала, на които сядали хората от публиката. А за по-знатните посетители били изградени покрити ложи, за да бъде съхранен комфортът им дори при внезапно влошаване на метеорологичните условия.
Именно това са пресъздали археолозите в макета на римския амфитеатър, разположен в археологическия музей на града.
От разказа на виртуалния екскурзовод в Археологическия музей на Хисаря разбрах, че „Изграждането на амфитеатъра е било продиктувано от нуждата за развлечение на хората, които са идвали от всички краища на империята, за да се лекуват в Диоклецианополис. При строежа му е бил използван наклонения терен на малката долинка, в която извират топлите минерални извори в парка „Момина сълза“. Стръмният склон е бил изсечен и в него е била оформена арената на амфитеатъра като неправилна елипса. Седалките са били дървени и са били монтирани в склона над арената.
На южната страна се е намирал главния вход, през който са влизали зрителите. В специална засводена ниша на входа е била поставена статуя на божеството -покровител на игрите в амфитеатъра. На северната страна са се намирали три входа, от които са били пускани животните. На двете дълги страни на елипсата са били разположени помещенията за борците и обслужващия персонал.
В амфитеатъра са били провеждани различни зрелищни представления като борби между гладиатори и животни, на изтезание и смърт са били подлагани и християни по заповед на император Диоклециан.
След приемането на християнството за равноправна религия през 313 година амфитеатърът от място за зрелища се превръща в място за спортни игри. Новата религия не е позволявала проливането на кръв и поради тази причина функцията на амфитеатъра е трябвало много бързо да бъде съобразена с каноните на новата идеология. Още повече, че римският град по това време се е превърнал в центъра за проповядване на ранното християнство“.
При извършените археологически разкопки на амфитеатъра била открита част от мраморна плоча, представляваща рекламен афиш отчетвърти век. Днес плочата е изложена в Археологическия музея на Хисаря, а от разказа там разбрах, че „ на нея са представени двама спортисти бестиарий в положение на прескок. Те са облечени с къси туники и с помощта на дървени пръти прескачат вероятно тичаща мечка.
Мраморният фрагмент е част от по-голяма плоча с изображение на спортни сцени. Очевидно тя е стояла пред амфитеатъра на Диоклецианополис и е служила за рекламен афиш. В дните преди представлениято се е провеждала голяма рекламна кампания, по време на която са се набирали художници и каменоделци, за да създадат тази популярност. Те изписвали стените с плакати, или графити, а върху камък издялвали релефи с информация кой организира мероприятието, каква ще бъде програмата, ще излизат ли известни гладиатори и какво предстои в този амфитеатър. По онова време между аристократите се водило съперничество за организиране на борби с най-много участници и най-свирепи животни. Едни организатори набирали гладиатори и спортисти, обучени в специални школи, а други пък осигурявали различни диви животни. Затова рекламата била от особена важност“.
След амфитеатъра е издигната съвременната колонада над минералния извор „Момина сълза“. Легендата за наименованието му ще ви разкажа малко по-късно (тук). За сега няма потвърждение какво е съществувало над древния извор по време на римското управление, но доколкото изворът винаги си е бил тук, нищо чудно върху него да се е извисявал красив фонтан, или колонада, подобна на съвременната.
Днес пред тази колонада, в непосредствена близост до римските терми, Община Хисаря организира изнасяне на представления в летния сезон. Често през вечерите на петък и събота туристите могат да се насладят на възстановки и легенди от римското битие на града.
Над амфитеатъра и извора били построени термите (баните) на римския град, а на тях ще обърна внимание в отделно писание.
И над термите се извисявала най-представителната обществена сграда на римския Диоклецианопол, голяма двуетажна постройка, помещенията на която завършват с внушителна сводова конструкция. Според съвременните археолози тук била страноприемницата на града и в нея отсядали тези, които идвали да потърсят спасение за болежките си в минералните води, а също и търговците.
Отново според археолозите, на първия етаж на страноприемницата били оформени складови и сервизни помещения, а на втория етаж се помещавали спалните и помещенията за хранене.
Това, което е извадено пред погледите на съвременниците е съвсем малка част от огромната постройка. Голяма част е все още неразкрита и се намира под почвата на парка „Момина сълза“.

