Културните оазиси на Хисаря – живите творци на града и Айфеловата кула в древния Диоклецианопол..

В град Хисаря днес живеят няколко именити творци и за тях искам да разкажа.

Ще започна с Варвара Карнаух, художник. Нейна картина, на която са изобразени братята Кирил и Методий, краси една от стаите на Библиотеката на читалището „Иван Вазов“ в града.

Ателието на Варвара Карнаух  се намира в самия център на града, до колонадата на минералния извор „Момина сълза“ и срещу градинката с фонтана с голата жена.

В него тя провежда различни събития. Основно се радват с творчеството й  малките жители на града, с тях са изработили множество глинени скулптурки, които искат да окачат някъде по парковете. С част от тях Варвара иска да маркира  и горската пътека до древно светилище над квартал Момина баня.

Правила е  и общи картини – на едно голямо платно дава възможност да се изявят много творци. Всеки рисува малка част от себе си и заедно се получава красива и пъстра творба.

А най-хубавото за мен е, че ателието й е оборудвано с няколко статива, на които да могат да рисуват то ли възрастни, то ли деца. И не е необходимо да са много изявени творци, може и да са съвсем лаици  като мен. А ако към груповото рисуване се добавят и по няколко чашки вино, би станало доста приятно творческо и весело мероприятие, известно в София и Пловдив като „рисуване и вино“.

Друга художничка открих малко по-нагоре, до жп гарата, в уличката, преди ж.п. линиите. Върви личката успоредно на линиите и отвежда към квартала Момина баня. И в самото й начало, буквално на първото кръстовище е разположено ъгловото й ателие с адрес ул.“Легия“ № 2.

Казва се художничката Росица Спиридонова. В Хисаря я довел съпругът й някога. Създали заедно три деца и си ги отгледали в любов и разбирателство. А днес се преместили  в наследствената къща и си отворила художничката ателие.

Към четката посяга в моменти на творчески порив, има нужда от съприкосновение с платното, на него оставя емоциите и тежненията си.  И красиви творби са се получили. Няма временно в града изложбена зала, та подготвяше тя изложба за град Казанлък, с две коли планираше да извози творбите си, толкова са много.

Много живот и настроение има в платната й, отразяват красивата и добра душа на твореца им. Цели 215 картини имаше в ателието, плод на  ужасната й нужда да рисува

Някои от картините сънувала. Сънена се отправяла към ателието, да може да предаде на платното сънуваното. Две от сънуваните картини продала на посетители от Великобритания. Общо 4 от нейните картини заминали за островното кралство. Други 4 се оказали във Франция, 4 в Германия, 2 в   Нова Зеландия  и 1 в Китай.

И не е задължително да купите картина, за да посетите ателието. Творецът Росица Спиридонова се радва и на обмена на светли приказки за красивите неща от ежедневието над аромата на димящото кафе. А то е още по-приятно сред красотата на картините наоколо.

Обича Росица Спиридонова да приема и деца. Не се се наема за сега да поеме целия обучителен курс на малко дете. Но винаги е готова да даде няколко урока  дори на деца на гостуващи в града. А целта й е в тези няколко урока да вдъхне сила и самочувтвие на младия творец   и да изкара на показ най-доброто от таланта му.

През дълъг живот е преминала тя. Не винаги е имала възможност да се отдава на изкуството. Трудно е отгледала трите си деца. За да помага на семейния бюджет е работила и като шивач, научена от свекърва й, модистка с ателие, в което работили  6 момичета – шивачки.

Детството й преминало В Мадан, там,   в мините, работил баща й, там и тя изкарала гимназия. Нямало много  стоки тогава и се възползвала от една бракувана червена плюшена покривка. Отишла на казана, боядисала я в  черно и си ушила палто. С това палто от плюшената покривка преминала през  гимназията, скроено по последната тогава мода.

Успяла Росица Спиридонова да предаде таланта си на  една от  дъщерите си. Завършила тя  художествената гимназия с профил „металопластика“, стажувала при най – добрия златар в Пловдив,    в стария град. И днес се занимава  с изработка и ремонт на бижута. Такива заварки правила, че дори най-опитно око трудно откривало поправката.

Лилия Спиридонова се казва талантливата бижутерка. Макар да работи в Пловдив,  си живее в Хисаря, така че всеки може да я потърси по бижутерските си въпроси в ателието на майка й.

Хисаря е едно благословено място, рече ми на изпроводяк Росица Спиридонова, всеки човек ако направи мъничко за града, завинаги ще го има.

Прави и тя, всяка година подаравя по една картина на победителите в ежегодния за града конкурс за талантливи деца „Петнадесет лалета“.

С красиви мисли продължих пътя си нагоре към квартал Веригово и там, малко встрани от историческата църква „Свети Димитър“ открих ателието на друг творец, скулптура Живко Спасов.

Толкова са много скулптурите му, че запълват пространството и пред дома му.

Покани ме Живко Спасов вътре и попаднах във вълшебния свят на зеленина и скулптури. И сред тях бе изградил творецът и голямо езеро. Плуваха в него златни рибки, а в средата му бе сътворил остров. Малко мостче отвежда към острова. Там е и любимото място за отдих на любимата му съпруга, сред прохладата на водата и до скулптурите на любимия й мъж.

Покани ме  и  в ателието  си, тук се  сътворявала магията на сбъдването – от един къс камък извайвал красиви очи и невероятно чисти фигури.

Тази прекрасна творба започнала като камък на дъното на река. Видяло го опитното око на твореца и го превърнали златните ръце в това красиво и изящно произведение.

Други две изящни глави красят зелената площадка пред Информационния център  Читалището на Хисаря.

Изключително духовна личност е и съпругата му, верен спътник през творческия му живот. Наследил таланта и духовността на родителите си синът им. И прави днес прекрасни скици за модни облекла.  С гордост ми ги показаха родителите и има защо, с право могат да се ползват за колекцията на модните къщи.

Приказна бе раздумката под сянката на плодните дръвчета. Изпратиха ме Живко и съпругата му, изпрати ме и скулптурата на Панайот Волов пред къщата. Млад и зелен участвал той в четническите комитети в някогашното село Синджирлии, днешния квартал Веригово в град Хисаря. Дълбоко в душата си приел Живко Спасов подвига на младия герой и го увековечил в камъка.

За друга художничка ми разказа Варвара Карнаух, за Мария от квартал Момина баня. Не успях за сега да я посетя, но предстои в най-скоро време.

И като сме на тема художници, припомних си Илин Паунов. Емигрирал като млад във Франция във времената на социалистическия строй, доказал таланта си на художник на  най-изисканата европейска сцена. Цял Монмартър познавал картините на Иля Паунов, както бил известен там.

Във времената на демоuрация се завърна в родния Хисаря и си спретна къща на наследствено място в края на града. Имах честта да го познавам приживе и да посетя дома му. Артистична натура,  изгради и дома си в артистичен дух.

В памет на българското, построи ателието си във формата на прабългарски аул. А за да си спомня и Париж, издигна мини копие на айфеловата кула пред басейна в двора. Много обичаше да отговаря на въпроса „Къде си?“ с  „Пия си кафето под Айфеловата кула“.

Неизчерпаеми са чудесата на Хисаря!

След смъртта му артистичният имот стои малко тъжен, но обичам да  минавам от там и всеки път отправям мислено поздрав на онова кафе под Айфеловата кула.

Отдали  му заслуженото и управниците на града и днес улицата,  на която е построена къжата му, носи неговото име, Илин Паунов.