Два са основните паркове в град Хисаря – „Момина сълза“, изграден около едноименния минерален извор в чертите на архитектурния резерват, зад древните крепостни стени на римския град Диоклецианопол и „Момина баня“, изграден също около едноименния минерален извор в частта на града, в която се намират днес големите хотели.
Паркът „Момина сълза“ ще познаете лесно. В долната му част се намира форума на римския Диоклецианопол и термите, а в самото му начало е издигнат фонтан с фигура на гола жена, която държи над главата си тава.
Днес този фонтан е един от символите на града. И е просто непростимо да си отидете без снимка на него. Неотдавна намерих в Къщата цяла кутия стари снимки. Макар и да не разпознах множество от сниманите, повечето неизменно позираха именно до този красив фонтан.
И има причина за това. Фонтанът е плод на красива и героична история. Разказана ми от милата ми маме още като дете, намерих тази легенда и на сайта на Община Хисаря. И Ви я пресъздавам в пълния й текст.
Управител на Хисаря бил закоравелият Хасан бей, комуто и аллах не можел да изчисли зулумите. Вечно обикалял из съседните села, възседнал породист кон, не за данъци и грабежи, а да съзре някоя хубавица, която да запълни мястото на по-старите в харема му. Затова жените се криели от погледа му, когато узнавали за неговото идване. Само едно момиче през тези години успяло да се укрие от нечестивия му поглед и станало чудно хубава мома. Гордеели се с нея роднините, но една тежест притискала сърцата на селяните — да не би проклетият Хасан бей да я открие. И се случило най-лошото. Съзрял я турчинът, и още на другия ден изпратил гавазите си да я доведат в харема му. Цяло село се изпроводило да моли за милост, много сълзи и много плач придружили пътя й дотам. Но нищо не могло да охлади коравата душа на управника. Още no-кораво било сърцето на младата българка. Тя се простила от живота, но за вярата си решила да се държи докрай. Какво ли не правел Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Давал й обещания, каквито на друга жена не бил давал. Дарил й дрехи от сърма и коприна, в краката й стояли нанизи от злато и сребро. Но… нищо не помагало. Тя продължавала да не го забелязва, защото умът и душата й принадлежали на изгората, останал в селото.
Тогава турчинът решил да си отмъсти така, както никой дотогава. Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен обед. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съблекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със сладкишите.
Тези, които я познавали в харема и не веднъж виждали до къде отива гордостта й, помислили, че тя няма да изпълни волята на господаря. Очаква ли no-скоро да се хвърли от високия чардак, отколкото гола и унизена да поднесе на гостите сладкишите. Но младата българка излязла с дебелата бакърена тава върху главата си. Срамът отстъпил място на голямата й злоба, защото това, което била замислила, трябвало да се извърши.
Тя се приближила до Хасан бей спокойна, дори малко усмихната. Душата на стария турчин се поотпуснала!
— Най-сетне!… Благодаря ти, аллах!…
— Най-сетне… — повторил той и засукал дебелите си мустаци. — Дойде й умът в главата!…
Всички турци, станали от местата си и онемели от ненагледната хубост на моминското тяло. започнали да цъкат. Беят се унесъл в сладострастните си мисли за настъпващата нощ…
Когато българката дошла до него, тя издигнала още no-високо тежката тава и с всичка сила я стоварила върху голото му теме. Докато се развикали и разтюхкали гостите, Хасан бей заминал при аллаха.
— Да получи най-жестоката смърт! — решили в конака.
Една привечер в крепостта станало невероятно зрелище. Още предишния ден заптиетата издигнали висока камара със сухи дърва, а по средата й побили кол. Там докарали българката, за да бъде изгорена жива. Насъбрало се мало и голямо. Преди да я завържат за гредата, турците я съблекли гола, намазали тялото й вместо с гюлова вода с катран и я подпалили. Не се чул нито вик, нито стон. След малко всички, които гледали, онемели. Две бистри сълзи паднали от моминските очи и тозчаз изпод краката й бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него.
Оттогава този извор получил името Момина сълза. Много години се търкулнали, но легендата за момата не отшумяла, защото тя била свързана с извора, който не пресъхнал.“
На два от основните извори днес са изградени по две колонади.
В края на парка „Момина сълза“ е една от тях. За доведената вода от извора „Момина сълза. Днес от нейните чучури могат да се пълнят само малки бутилчици. А повечето чешми са изработени само за пиене. Големи бутилки могат да се наливат при основния извор, близо до термите и амфитеатъра.
В детството ми в дъното на колонадата понякога се разполагаше военен оркестър и радваше с музиката си гостите на града, или почиващите, така се наричаха туристите тогава.
От тази колонада има два пътя. Пътят по стълбите надолу минава покрай милата стара сърничка и фонтана с голото момче и стига до римския форум на древния Диоклецианопол.
А широката пешеходна улица над парка води право към другия символ на града – римската порта „Камилите“.
