Богота̀. Столицата на Колумбия. Най-големият град в страната с население около 8 милиона души( колкото родината в миналото й величие).
Най-голям е градът в страната и по площ. И не само в страната. Размерите са му истински внушителни. От север на юг градът се простира на 40 км, а от изток на запад на 20 км. И тази площ определея Богота като един от най-големите в Латинска Америка и един от 30-те най-големи в света.
И в друга класация заема челно място колумбийската столица. Третата по надморска височина (2625 м) столица в Южна Америка след Кито(Еквадор) и Ла Пас(Боливия).
В общи линии, продължавах да си шествам аз по високите надморски височини. Но под 3 000 м се оказа, че не ми създават проблем. Пък и вече бях преживяла няколко дни на височина около 4 000 м, така че всичко с климатизацията беше наред.
А градът си беше истински красив.
Съвсем близо до хостела ми беше Арената за бикове в Сантамария (Plaza de Toros de Santamaría).
Да, дошли испанците, обявили местното население за варвари и диваци, избили ги за всеки случай и довнесли на чуждата територия своите дивашки обичаи.
Днес арената се използва и за концерти и други културни дейности. Стадионът побира 14 500 души и е построен през 1931 г.
А ето и кадър от високо от мрежата.
И като сме по темата за избитите местни, да си спомним малкото известно за тях. Историята им започва при пристигането на европейците през ХVІІ век. Тогава територията била заселена от етническата група чибча, чиито членове наброявали около половин милион души. Обитавали те платата с умерен климат между платото Парамо де Сумапас на югозапад и Кукуи на североизток.
В началото на XVI век чибча били обединени в две големи федерации, оглавявани от вождове. Югозападната част на областта била във владение на вожда Сипа. Централното селище на владенията му било Баката, днешната Богота. Чибча се занимавали със земеделие. А владението обхващало мрежа от разпръснати селища, без да бъдат изградени големи градове.
И идват испанците. И започват да изследва все нови и нови територии. И схващат, че местните чибча изградили свой търговски път, по който пренасяли от карибското крайбрежие навътре в континента основното си средство за размяна – солта.
И тръгнал военен отряд от 500 души нагоре по течението на Рио Гранде, следвайки пътя на солта. И достигнали войниците до плодородното плато Кундинамарка. Девет месеца им отнел похода. Много неравни схватки с местните индиански племена преживели. И в битки и болести, от 500 –членния отряд останали около 170 души.
Колко различно е било времето и мястото. Тази нищожна за днешните времена и бойно въоръжение бройка от 170 души била напълно достатъчна за покоряване на обикновените и невъоръжени с огнени пушкала деца на Природата, чибча.
Одоляли ги испанците. Унищожили ги пълно. Пък и не били много те. Създали укрепен пункт за бъдещото усвояване на областта. И през 1538 г. на мястото на селището на чибча, наречено Баката. И така били поставени основите на испанския тогава град Богота.
При основаването испанският град получава названието „Санта Фе де Богота“. Причината била, че бил основан градът на 6 август, когато католическата църква на ипанците празнува Преображение Господне. „Санта Фе“ е испанското наименоване на този празник.
По-късно започнала да се използва по-кратката форма на града „Богота“, която останала до днес.
От 1598 г. Богота се превърнала в столица на разрастващото се испанско генерал-капиталство Нова Гранада, което от 1739 г. станало вицекралство. А населението му се състояло от европейците-нашественици, много малкото метиси ( асимилираните с бракове с европейците малкото останали местни) и привнесените от нашествениците африкански роби.
И в края на 18 век това смесено население започнало да се бунтува срещу испанската власт. В същото време била се случила вече Френската революция в Колумбия и във всички страни от Латинска Америка започвало да се говори за самоуправление и независимост на колониите.
Известно време на територията на днешна Колумбия се борили за власт Франция и Испания и току обявявали страната за независима един от други.
Истинското освобождение на Колумбия от всякакви нашестевници било извършено от армията на Симон Боливар през 1819 г.
Тогава градът станал столица на Велика Колумбия.
Велика Колумбия е историческа държава в Южна Америка, съществувала между 17 декември 1819 и 19 ноември 1831 г. Официалното й наименование е „Република Колумбия“, като „Велика Колумбия“ се използва в историографията, за да се разграничи историческата от съвременната държава.
А е създадена тя като начален етап от неуспешния опит на Симон Боливар да образува държава, обхващаща цяла Латинска Америка. При създаването си тази велика по площ държава включвала териториите на днешните Колумбия, Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Коста Рика, Перу, Бразилия и Гвиана. И приблизително съвпадала със съществувалото до 1819 испанско вицекралство Нова Гранада.
Не просъществувала дълго Велика Колумбия. И едва 12 години след основаването си се разпаднала на Нова Гранада (бъдещата Колумбия), Венецуела и Еквадор. Тогава Богота отново станал столица на Нова Гранада. През 1863 г. държавата била преименувана на Съединени щати Колумбия, а през 1886 г. – просто на Колумбия.
И в чест на освободителят Симон Боливар, е кръстен съвременният главен градски площад „Боливар“ с катедралата.
Площад Боливар ( Plaza de Bolívar) е главният площад на колумбийската столица Богота.
По време на испанския колониален период площад Боливар бил сцена за циркови актове, публични пазари и кориди.
Днес Площад Боливар е основна туристическа атракция и забележителност в Богота за гостите на града и място за различни прояви и протести за жителите му. И основно място за пребиваване на гълъбите.
Преди това площадът бил наричан Пласа Майор и Плаза де ла Конститусион. А когато е пренаименован в чест на освободителя Симон Боливар, в центъра му била издигната негова статуя, изваяна през 1846 г. от италианеца Пиетро Тенерани. Паметникът на Симон Боливар е и първият обществен паметник в града.
А за да се види величествеността на площада и паметника, си позволих да прикача снимка от високо от мрежата, с благодарност към автора й.
На площада е издигната и Катедралната базилика „Свети храм“ Метрополитана де Богота и Примада де ла Инмакулада Консепсион де Мария и Сан Педро(Sacro Santo Templo Catedral Basílica Metropolitana y Primada de la Inmaculada Concepción de María y San Pedro)
Зад това помпозно наименование се крие катедрална църква в неокласически стил, посветена на Непорочното зачатие и поставена под патронажа на Сан Педро. Катедралата е седалище на митрополитския архиепископ на Богота и примата на Колумбия.
Храмът е проектиран от Доминго де Петрес и е построен между 1807 и 1823 г. На същото място преди това били издигнати три други храма, които последователно са служили също като катедрали за града.
Друга култова сграда на площада е Дворецът Palacio Liévano или Lievano.
На мястото на днешния дворец някога били изградени редица административни сгради и резиденцията на Санс де Сантамария и вицекралете.
Сериозно били повредени те от земетресенията през 1827-28 г. Заради това през 1848 г. местните управители на града взели решение повредените сгради да бъдат разрушени. И на тяхно място издигнали сграда, известна като Galerías Arrubla, най-голямата сграда на Богота по това време с фасада дълга 53 м. В нея се помещавали бизнес центърът на града и седалището на общинската администрация.
Само дето и тази сграда не просъществувала дълго. Тя пък била напълно унищожена от пожар през 1900 г. Тогава собствениците й поканили френския архитект Гастон Леларге да изготви планове за нова сграда. И през 1903 г., със съгласие с градските власти, бил сключен договор за изграждане на нова сграда, проектирана от Леларге. Сградата била завършена през 1907 г. и в нея се настанила администрацията на Кметството на Богота.
