Като се беше рекло – Панамският канал е такава видна и невероятна забележителност, че никаква сила не биваше да удържа туриста да я посети! И коя съм аз да се боря с подобни сили? Да я посетя реших. Удобно някой от полетите ми имаше междинно кацане в Панама. Нарочно си избрах такъв с целодневен престой.
Оставих багажа на съхранение в летището. А там мили хора, запознати с туристическата страст по забележителности, любезно предлагаха еднодневни ескурзии за посещението му.
Нали това исках, веднага платих една такава екскурзия и се оказах подредена в туристически автобус.
А малко по-късно бяхме стоварени вкупом пред самия Панамски канал. Изкуствено прокопан канал, който пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантически океан и разделя Северна от Южна Америка.
Едно от най-масивните и уникални творения на съвременното човечество. С прокопаването му значително се облекчило корабоплаването между двата океана. Кораб, отправил се на плаване между Тихия и Атлантическия океани, вече не е необходимо да преминава дългия и опасен път през Магелановия проток, или нос Хорн на старите мореплаватели. А спокойно може да премине през Панамския канал. И един прост математически пример. Кораб, пътуващ от Ню Йорк за Сан Франциско, изминава 9500 км през канала. Ако реши да мине по стария път, ще измине 22 500 км, обикаляйки около нос Хорн.
Напълно заслужено при това, Панамският канал е обявен за едно от Седемте чудеса на модерния свят. Огромното съоръжение има дължина 81,6 км, дълбочина 12,5 м, широчина 150 м.
Строежът му започнал от френска компания, но претърпяла тя фалит. И с проекта се заели САЩ. Те го довършили и контролирали пълновластно до 1999 г. След това каналът се експлоатирал съвместно от САЩ и Панама, а от 31 декември 1999 г. се управлява от специална панамска правителствена агенция ( Autoridad del Canal de Panamá (ACP))
Като знам, че строежът на някои църкви продължавал по десет-двадесет години, десетгодишният период за сътворяване на това огромно съоръжение не ме впечатли особено.( Строежът се извършил в периода от 1904 до 1914 г.) Похарчените 390 милиона долара също не ми се видяха грандиозна сума на фона на безумните харчове по света.
Силно ме впечатли огромното количесто загинали хора по време на строителството. Загубили са живота си общо 27 500 работници. Чудо на съвременния свят и огромен некропол.
И благодарение на тези неизвестни загинали, днес хиляди хора преминават далеч по-безопасно и бързо по морския презокеански път.
Най-дългият кораб, преминал канала, е San Juan Prospector( днес наречен Marcona Prospector), с 296 м дължина и 32 м ширина.
През 2007 г. стартирал проект по разширяване на канала и от 2014 – 2015 г. през него вече е възможно преминаването на супертанкери с водоизместимост до 170 хиляди тона.
Съоръженията на канала с три системи от шлюзове позволяват за едно денонощие да преминат 48 кораба.
И ето как се случваше това пред погледа на обикнования зритело- турист:
Приближаваше огромното туловище на круизния лайнер по канала. Спираше до портата. Каналът от едната страна на портата се пълнеше с вода до изравняване на нивото с другата. След това портата се отваряше. И лайнерът минаваше по живо, по здраво от Атлантическия в Тихия океан. А доволните му пътници махаха щастливо на също толкова доволната публика на брега.
На брега добрите хора бяха сътворили музей на строежа на канала, в който на няколко етажа бяха разположили експозиции всякакви.
А ние, след като се наситихме да обикаляме и за гледаме корабите, бяхме натоварени на туристическия автобус и откарани до стара колониална сграда, превърната в туристически базар за сувенири. Задължителен етап от всяка туристическа екскурзия. Все пак, трябваше да се помогне на туристите да се освободят от ненужните си парични средства и да снабдят приятелите си с дребни шарени предмети, напомнящи за отминалото пътуване.
И времето изтече. Обратно на автобуса и на летището. Там скромната ни туристическа група плъзна като мравуняк към различните гейтове и отнесе членовете й в най-разнообразни посоки на света.
Летището в Панама не отстъпваше по оборот на морския си събрат, Панамския канал, и приемаше и изпращаше самолети по широкия свят. Последващите ми пътешествия по тези географски ширини щяха да ме убедят в оборотността и натовареността на това летище. То щеше да се превърне и в една от най-честите пресечни точки за бъдещите ми пътувания.
