Да си призная, и аз все го наричам „Боженци“. Чувам, че с това съкращение е придобило известност и в по-широк кръг. Скоро писах за Перперикон. И точно това се беше случило с наименованието на този древен град. Оригиналното Хиперперакион през вековете било съкратено и останало до нас като Перперикон. Кой знае, може и за Боженците така да пишат след столетия нашите наследници.
А засега правилното име на това невероятно селце си е Боженците.
Разположено в южните склонове на Габровските възвишения, селото се намира на 9 kм. от Габрово и на 6 kм. от Трявна. Просто е недопустимо да не се отбие добрият турист, пък макар и само за едно кафе и няколко снимки.
А снимки, повярвайте, ще има. И не само няколко. Старите каменни къщи буквално са сгушени сред топлите хребети на Балкана. И още с първите стъпки по калдъръмените му улици добрият турист се отправя на петешествие назад във времето. Когато, а и до днес , си тече извиращата при селото река Божанка.
Добра легенда повелява, че Боженците е основано от болярката Божана. След падането на Търновското ни царство под османска власт, много търновци бягат от старопрестолния град и се заселват в труднодостъпни части на Балкана.
Избягала заедно с децата си и болярката Божана през 1393 година и се заселила тук. И постепенно се появили първите къщи. И станали те дор до 103 преди Освобождението. С 32 дюкяна в тях.
Покрити били къщите с каменни плочи и дълбоки покрити чардаци. А някои от тях на два ката (етажа) се простирали. И обогатени с еркерни фасади. Каменни били и оградите на къщите. С широки двукрили врати. А покрай тях се виели тесните калдъръмени улици.
Първият етаж на двуетажните къщи обикновено се ползвал за дюкян. Стопаните пък живеели на втория.
Във времената на тъмните пет века в Боженците се развивали овцевъдство, пчеларство, бубарство. Ковачи, кожухари, абаджии, мутафчий изработвали своите изделия в работилниците си.
Но основен поминък била търговията. Търгували боженските търговци с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград, Александрия. До там се развила тя, че във времената на Възраждането селото се превърнало във важен кръстопът.
А парите на търговците постепенно се превръщали в красиви сгради.
През 1839 – 1840 г. била построена и църквата „Свети Пророк Илия“, трикорабна псевдобазилика. Майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци я съградил.
А в долната част на двора ѝ килийно училище било отворено.

По-късно, през 1872 година майстор Генчо Кънев съградил Новото школо (Класно училище). Масивна сграда за времето си била издигната в началото на селото. А през 1878 г. в нея било основано и читалище „Наука“.
Днес пък е превърната в музей с наименование „Старото школо“. Отворени са за посетителите салон и голяма библиотека на първия етаж и класните стаи на втория.
Търговията с градовете от османската империя не замъглила родолюбието на жителите на Боженците. Като революционери са обесени в Габрово кметът на селото, Станьо Лазаров и Иван Карадимитров. В четата на Христо Ботев участвал Христо Стоянов. Десет души, начело с Христо Патрев се били в Априлското въстание 1876 г., а в Руско – турската война – 6 опълченеца.
Освобождението донася свобода на жителите на родината ни. Но затваря турските пазари за българските търговци. Запада търговията в село Боженците и част от населението се изселва в Бургас, Варна, Добрич, Габрово, че и в Румъния и Русия.
В новото ни време, през 1962 г. нарочна комисия от експерти обявява цялото село Боженци за Музей на архитектурно-исторически резерват (МАИР).
И днес, по думи на работещите в селото хора, постоянно живеещи жители селото няма. Всички пребивават там само по време на туристическите сезони.
А за туристите са реставрирани почти всички къщи и старото кафене – механа в центъра.
В музеи са превърнати голяма част от къщите.
Такава е една от най-старите сгради, строена през – втората половина на XVIII в. Къща-музей „Баба Райна“. Разположена е в нея Етнографска експозиция от XVIII – XIX век.
В музей е превърната и къщата на един от най-заможните търговци на вълна и кожи в Боженци, Дончо Попов. Така е и кръстена –Къща музей „Дончо Попов“. И отново етнографска експозиция е показана в нея, само че от XIX век.

Възстановени са и ковачница, и кожухарска работилница.
И нещо далеч по-непознато за мен. Менгема – малка работилница за извличане на восък от вощината чрез дървена преса.
И нещо, явно от изключителна важност за посетителите на селото. Поне такова впечатление ми създадоха домакините. Много пъти и навсякъде ми повтаряха, че в къщите музеи полагат печат на „100-те Национални туристически обекта“. Такъв печат може да бъде положен и в павилиончето на „Информация“. Разположено точно в началото на селото. На практика, първата сграда вдясно след паркинга. В нея добрият турист може да получи информация всякаква за селото и околностите, както и да си закупи билет за желания от него музей. И, разбира се, да се снабди със заветния печат.
А съвремието ни е довело до възможността за закупуване и на електронни билети за музеите, което може да се извърши на сайта на селото.
В част от останалите къщи, неопределени за музеи, се предлагат стаи за настаняване. Повярвайте, няма нищо по-приятно да се събудиш в одаята на една от тези къщи и да изпиеш сутрешното си кафе на дървената веранда с поглед, зареян в зеленото наоколо.
А в двора на църквата са издигнати паметници на загиналите във войните 1912 – 1918 г., както и на Иван Карадимитров.
За решилите да останат за по-дълго гости на селото, периодично се подготвят най-различни събития. Като боядисване на яйца в Къщата на баба Райна, Великденски концерти и гостуващи изложби всякакви.
За тези, които нямат много сложни планове за деня, а време е останало, добрите домакини любезно са изградили две еко пътеки.
Едната започва от запазения римски път непосредстено до селото и продължава в посока Габрово. А пътят е сам по себе си впечатляващ. Част от римския път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол. И нищо чудно. Римският град Никополис ад Иструм се намира съвсем наблизо. На 10-ина километра от Велико Търново.
А другата стартира в източния край на селото и води право към Трявна. Теренът не е никак сложен и предлага истински приятна зелена разходка. Но, предполага липсата на превозно средство. Или поне достатъчно време, за да се вземе разстоянието и по обратния път.

