Да си призная, и аз все го наричам „Боженци“. Чувам, че с това съкращение е придобило известност и в по-широк кръг. Скоро писах за Перперикон. И точно това се беше случило с наименованието на този древен град. Оригиналното Хиперперакион през вековете било съкратено и останало до нас като Перперикон. Кой знае, може и за Боженците така да пишат след столетия нашите наследници.

А засега  правилното име на това невероятно селце си е Боженците.

Разположено в южните склонове на Габровските възвишения, селото се намира на 9 kм. от  Габрово и на 6 kм.  от Трявна. Просто е недопустимо да не се отбие добрият турист, пък макар и само за едно кафе и няколко снимки.

А снимки, повярвайте, ще има. И не само няколко. Старите каменни къщи буквално са сгушени сред топлите хребети на Балкана. И още с първите стъпки по калдъръмените му улици добрият турист се отправя на петешествие назад във времето.  Когато, а и до днес , си тече извиращата при селото река Божанка.

Добра легенда повелява, че Боженците е основано  от болярката Божана. След падането на Търновското ни царство под османска власт, много търновци бягат от старопрестолния град  и се заселват в труднодостъпни части на Балкана.

Избягала заедно с децата си и болярката Божана през 1393 година и се заселила тук. И  постепенно се появили първите къщи. И станали те дор до 103  преди Освобождението. С  32 дюкяна в тях.

Покрити били къщите с каменни плочи и дълбоки покрити чардаци. А някои от тях  на два ката (етажа) се простирали. И обогатени с еркерни фасади. Каменни били и оградите на къщите. С широки двукрили врати. А покрай тях се виели тесните калдъръмени улици.

Първият етаж на двуетажните къщи обикновено се ползвал за дюкян. Стопаните  пък живеели на втория.

Във времената на тъмните пет века в Боженците се развивали  овцевъдство, пчеларство, бубарство. Ковачи, кожухари, абаджии,  мутафчий изработвали своите изделия в работилниците си.

Но основен поминък била търговията. Търгували боженските търговци с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград, Александрия. До там се развила тя, че във времената на Възраждането селото се превърнало във важен кръстопът.

А парите на търговците постепенно се превръщали в красиви сгради.

През 1839 – 1840 г. била построена  и църквата „Свети Пророк Илия“,  трикорабна псевдобазилика. Майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци я съградил.

А в долната част на двора ѝ  килийно училище било отворено.

26

По-късно, през 1872 година майстор Генчо Кънев съградил Новото школо (Класно училище). Масивна сграда за времето си била издигната  в началото на селото.  А  през 1878 г. в нея  било основано и читалище „Наука“.

Днес пък е превърната в музей с наименование „Старото школо“. Отворени са за  посетителите салон и голяма библиотека на първия етаж и  класните стаи на втория.

Търговията с градовете от османската империя не замъглила родолюбието на жителите на  Боженците.  Като революционери са обесени в Габрово кметът на селото, Станьо Лазаров и Иван Карадимитров. В четата на Христо Ботев участвал Христо Стоянов. Десет души, начело с Христо Патрев се били в Априлското въстание 1876 г., а в Руско – турската война – 6 опълченеца.

Освобождението донася свобода на жителите на родината ни. Но затваря турските пазари за българските търговци. Запада  търговията в село Боженците и част от населението се изселва в Бургас, Варна, Добрич,  Габрово, че и  в Румъния и Русия.

В новото ни време, през 1962 г. нарочна комисия от експерти обявява  цялото  село Боженци  за Музей на   архитектурно-исторически резерват (МАИР).

И днес, по думи на работещите в селото хора, постоянно живеещи жители селото няма. Всички пребивават там само по време на туристическите сезони.

А за туристите са реставрирани  почти всички къщи и старото кафене – механа в центъра.

В музеи са превърнати голяма част от къщите.

Такава е една от най-старите сгради, строена през  – втората половина на XVIII в. Къща-музей „Баба Райна“. Разположена е в нея Етнографска експозиция от XVIII – XIX век.

В музей е превърната и къщата на един от най-заможните търговци на вълна и кожи в Боженци, Дончо Попов. Така е и кръстена –Къща музей „Дончо Попов“. И отново етнографска експозиция е показана в нея, само че от XIX век.

doncho-popa

Възстановени са и ковачница, и  кожухарска работилница.

И нещо далеч по-непознато за мен. Менгема – малка работилница за извличане на восък от вощината чрез дървена преса.

mengema

И нещо, явно от изключителна важност за посетителите на селото. Поне такова впечатление ми създадоха домакините. Много пъти и навсякъде ми повтаряха, че в къщите музеи полагат  печат на „100-те Национални туристически обекта“. Такъв печат може да бъде положен и в павилиончето на „Информация“. Разположено точно в началото на селото. На практика, първата сграда вдясно след паркинга. В нея добрият турист може да получи информация всякаква за селото и околностите, както и да си закупи билет за желания от него музей. И, разбира се, да се снабди със заветния печат.

А съвремието ни е довело до възможността за закупуване и на електронни билети за музеите, което може да се извърши на сайта на селото.

В  част от останалите къщи, неопределени за музеи, се предлагат стаи за настаняване. Повярвайте, няма нищо по-приятно да се събудиш в одаята на една от тези къщи и да изпиеш сутрешното си кафе на дървената веранда с поглед, зареян в зеленото наоколо.

А в двора на църквата са издигнати паметници на загиналите във войните 1912 – 1918 г., както  и на Иван Карадимитров.

За решилите да останат за по-дълго гости на селото, периодично се подготвят най-различни събития. Като боядисване на яйца в Къщата на баба Райна, Великденски концерти и гостуващи изложби всякакви.

За тези, които нямат много сложни планове за деня, а време е останало, добрите домакини любезно са изградили две еко пътеки.

Едната започва от запазения римски път непосредстено до селото  и продължава в посока Габрово. А пътят е сам по себе си впечатляващ. Част от римския път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол. И нищо чудно. Римският град Никополис ад Иструм се намира съвсем наблизо. На 10-ина километра от Велико Търново.

А другата стартира в  източния край на селото и води право  към Трявна. Теренът не е никак сложен и предлага истински приятна зелена разходка. Но, предполага липсата на превозно средство. Или поне достатъчно време, за да се вземе разстоянието и по обратния път.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език