На сутринта имах усещането, че съм сънувала изключително красив сън. Така нереална беше нощната ни разходка. Добре че се бях снабдила с достатъчно веществени доказателства, та повярвах на спомените си.
И още с изгряване на Слънчо се впуснахме в нова обиколка на града.
И за да я огледаме добре, се покачихме на Бразилската телевизионна кула. С фонтана пред нея.
Зад телевизионната кула случихме и на нещо изключително ценно. Точно вчерашния ден си говорехме за танца капоейра.
А там, на пътя ни се беше събрала тълпа. И от нея излизаха звуци на прекрасна музика. Нямаше сила, която да не ни позволи да надникнем. В първия момент не разбрахме какво точно става. Че група мъже, разпложени в кръг, свиреха, ясно. И свиреха добре. Но други двама правеха нещо по земята в този кръг. То ли тацуваха, то ли се опитваха да си приложат по някоя хватка от борбата.
И светнахме. Това е онзи танц! Комбинация между бойно изкуство, музика, танц и малко магия. В Африка е зароден той. А в африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени едни от други. Заради това и многото танцови и акробатични елементи в капоейрата.
Много ми стана интересно прочетеното за танца и го предавам в цялост с благодарност към автора от „Уикипедия“:
„Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (Господарите си пазели „стоката“).
За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Думата „capoeira“ означава „висока трева“.
Подобно на капоейра в области с африкански роби възникват други форми на бойни танци. Например в Куба е разпространен танцът Мани.
Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидност на улични боеве. Капоейристите се събирали в банди в крайбрежните градове на Бразилия: Рио де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Баия. Предполага се, че днешната капоейра е доста по-различна, от това, което се е практикувало в големите бразилски градове в началото на 20 век.
В периода 1889 – 1937 тренирането на капоейра в Бразилия е било забранено и се е наказвало със затвор от 6 месеца до 2 години. Не толкова поради естеството на капоейра, а поради опасения, че капоейристите могат да пречат на сигурността. Голяма част от тях били престъпници и рекетьори. Поради това капоейра се смятала за атрибут на уличния бияч.
През 1937 диктаторът Хетулио Варгас премахва забраната с надеждата да превърне капоейра в национален спорт.
По традиция играта се води в кръг. В „началото“ на кръга стоят музикалните изпълнители. Главните инструменти са биримбау, останалите инструменти са пандейро и атабаки, агого.
Няма писмени правила. Следва се африканската традиция, където знанията се предават от уста на уста. Всяка група следва свои правила, като за различните видове игри може да има различни правила. Това, което следва са само примери за правила:
- Винаги играят двама души в кръга
1.1 Следват се правила за влизане и напускане
1.2 Подава се ръка преди и след ‘боя’
1.3 Движението на играчите е винаги насочено към центъра на кръга.
- Опитва се да се събори опонента на земята
2.1. Само стъпалата, дланите и главата може да докосват земята.
2.2. Никога не се опитва да се наранява противника
2.2.1. Юмручни удари са забранени
2.2.2. Избутване и бутане не са позволени, освен ако не са част от събарянето на земята
2.3 Психични, емоционални или атаки на престижа са позволени
- Постоянна готовност да се защитиш от атака
3.1 Независимо от положението на тялото, контактът с очи е задължителен (през краката, през рамо и пр.)
3.2 Ръцете се държат пред лицето за защита
- Няма бой в кръг без музика
4.1 Музиката почва преди боя
4.2 Свърши ли музиката, свършва и боя
4.3 Удряне по кратунката на биримбао-то, означава смяна на играчите.
- Никога не се блокират ударите
5.1. Избягват се и се започва контра удар
- Винаги играещите се движат (джинга)
6.1. По време на играта се опитва да се увеличи свободното пространство и да се ограничи на опонента
6.2 Никога не се спира да се играе
- Използват се залъгващи движения
7.1. Винаги готовност за промяна на нападателни движения с други
7.2. Винаги усмихнати
Капоейра, като всяко бойно изкуство, има своята философия. Учи капоейристите на взаимоуважение и положителна нагласа към живота (винаги усмихнат). Освен това човек има възможност да опознае възможностите на тялото си и да преоткрива артистичността си“.
