През 1891 г. управниците на Бразилия взели решение да бъде построена нова столица на страната. От много причини се ръководели. И така и така ще я сменят, решили административният и политически център на страната да разположат близо до географската среда на бразилската територия.
Две години по-късно намерили подходяща празна територия в околностите на селището Планалтина. Определена била площ от 14 400 kм². И на 7 септември 1922 г. била направена и първата копка. И на 21 април 1960 г. столицата официално била преместена от Рио де Жанейро в град Бразилия.
На португалски има една идея разлика в произношението на държавата и нейната столица. Така Бразилия като държава се произнася Brazil , а Бразилия като град и столица – Brazilia.
Планът за изграждането на града бил поверен на архитектите Оскар Нимайер и Лусио Коста. И за радост на всички живущи и гости на града, и двамата били дарени с достатъчно количество положителна фантазия. И така и така на празно място ще строят, решили да й дадат воля.
И й дали. И оформили града във формата на самолет. Нарекли проекта си „plano piloto“. И в резултат на него от административният център на града оформили тялото на самолета, а крайните квартали неговите криле. Основните пътни артерии пък изобразявали самолетните пътеки.
Използвали географското положение на новата столица, което било в близост до вододела на реките, които на север се вливат в Амазонка, а на юг в Рио де ла Плата. И за симетрия между двете „крила“ разширили съществуващото езеро и изградили същото от другата страна.
И постигнали нещо изключително красиво.
И не само във формата на града вкарали своята фантазия. Пуснали я да се вихри и в самите постройки на новата столица.
А ние кацнахме в този невероятен град в късния следобед. Така и така хостелът ни беше в идеалния център, само хвърлихме багажа и излязохме на лов за впечатления.
И само няколко снимки успяхме да направим на околносттта и близкия МОЛ.
И Слънчо отиде да радва хората от другата ( тоест нашата, родната) част на планетата. Реши да последва примера му Ралица и се оттегли да почива.
И понеже аз съм зачената с максимата „луд умора нема“, не можех и да си представя да изгубя някакво ценно време в просто почивка. За радост, Донна сподели това мое виждане и се впуснахме двете из нощния град. И колкото пъти се връщам в спомените си към онзи момент, толкова пъти съм хиляди пъти благодарна, че го направихме.
Това беше начинът да се види Бразилия в цялото й ненормално великолепие! На дневна светлина сградите й бяха красиви с футуристичните си форми. Но осветени в нощната тъмнина бяха направо нереални.
И започна нашето нощно бразилско пътешествие в света на фантазията.
В тъмнината ми се видя и нещо, подобно на космическа станция. Оказа се земната сграда на Националният конгрес на Бразилия. Висшият конституционен представителен орган на държавната власт в Бразилия, на когото Конституцията на страната е поверила упражняването на върховната законодателна власт на федерално равнище.
Националният конгрес на Бразилия представлява двукамарно събрание, което се състои от Камара на депутатите и Федерален сенат.
Националният конгрес на Бразилия представлява двукамарно събрание, което се състои от Камара на депутатите и Федерален сенат.
До него пък беше Паласио до Планалто. Седалището на изпълнителната власт в Бразилия и официалното работно място на президента на Бразилия, изграден на Площада на трите власти. В него се намират работния кабинет на президента на Бразилия, кабинетите на вицепрезидента и на началника на Канцеларията на президента. А самият той и семействтот му живеят в официалната президентска резиденция в Паласио да Алворада в покрайнините на града. До него стигнахме по-късно.
В тъмнината наблизо светеха белите силуети на още една невероятна сграда. Оказа се Катедралата на Бразилия.
Освен че беше зашеметяващо красива, пътешественическата ни орисница ни направи още един подарък. В прохладата на вечерта в Катедралата се празнуваше сватба. Едва ли може някой да си представи по-красиво място да отпразнува най-радостния ден в живота си.
А се радваха бразилците много. Именно тук видях колко е приятелско отношението им към религията. В поведението им напълно липсваше онази ненужна скованост и сдържаност. В храма на Бога те бяха истински. Весели от красивото събитие. И танцуваха и се радваха.
Службата си беше строго католическа. А след края й, когато гостите поздравяваха младоженците, те пееха и танцуваха.
А точно над него беше изгряла пълната Луна. Нямаше по-футуристична гледка. Вече дори не мислех, че съм на земята. Случват се такива магии по време на пътешествия. Хапваш някакъв вълшебен десерт в самолета и се отнасяш на гости при други едни същества.
И в порив на тези си усещания, към Луната протегнах ръце. Така беше извънземно всичко наоколо, че нямаше нищо невъзможно. Дори и до Луната да стигна.

Прибрахме се безмълвни с Донна в хостела. Нямаше думи, които да може да обменим от завръщането си от бъдещето.

