Бразилия – новата столица на Бразилия, огряна от лунна светлина.

През 1891 г. управниците на Бразилия взели решение да бъде построена нова столица на страната. От много причини се ръководели. И така и така ще я сменят, решили  административният и политически център на страната да разположат близо до географската среда на бразилската територия.

Две години по-късно намерили подходяща празна територия в околностите на селището Планалтина. Определена била площ от 14 400 kм². И на 7 септември 1922 г. била направена и първата копка. И на 21 април 1960 г. столицата официално била преместена от Рио де Жанейро в град Бразилия.

На португалски има една идея разлика в произношението на държавата и нейната столица. Така Бразилия като държава се произнася Brazil , а Бразилия като град и столица – Brazilia.

Планът за изграждането на града бил поверен на архитектите Оскар Нимайер и Лусио Коста. И за радост на всички живущи и гости на града, и двамата били дарени с достатъчно количество положителна фантазия. И така и така на празно място ще строят, решили да й дадат воля.

И й дали. И оформили града във формата на самолет. Нарекли  проекта си „plano piloto“. И в резултат на него от административният център на града оформили  тялото на самолета, а крайните квартали неговите  криле. Основните пътни артерии пък изобразявали самолетните пътеки.

Използвали географското положение на новата столица, което било  в близост до вододела на реките, които на север се вливат в Амазонка, а на юг в Рио де ла Плата. И за симетрия между двете „крила“ разширили съществуващото езеро и изградили същото от другата страна.

И постигнали  нещо изключително красиво.

И не само във формата на града вкарали своята фантазия. Пуснали я да се вихри и в самите постройки на новата столица.

А ние кацнахме в този невероятен град в късния следобед. Така и така хостелът ни беше в идеалния център, само хвърлихме багажа и излязохме на лов за впечатления.

И само няколко снимки успяхме да направим на околносттта и близкия МОЛ.

И Слънчо отиде да радва хората от другата ( тоест нашата, родната) част на планетата. Реши да последва примера му Ралица и се оттегли да почива.

И понеже аз съм зачената с максимата „луд умора нема“, не можех и да си представя да изгубя някакво ценно време в просто почивка. За радост, Донна сподели това мое виждане и се впуснахме двете из нощния град. И колкото пъти се връщам в спомените си към онзи момент, толкова пъти съм хиляди пъти благодарна, че го направихме.

Това беше начинът да се види Бразилия в цялото й ненормално великолепие! На дневна светлина сградите  й бяха красиви с футуристичните си форми. Но осветени в нощната тъмнина бяха направо нереални.

И започна нашето нощно бразилско пътешествие в света на фантазията.

Първа на пътя ни беше Паласиу Итамарати. Административна сграда, в която се помещава бразилското Министерство на външните работи.

В тъмнината ми се видя и  нещо, подобно на космическа станция. Оказа се земната сграда на Националният конгрес на Бразилия. Висшият конституционен представителен орган на държавната власт в Бразилия, на когото Конституцията на страната е поверила упражняването на върховната законодателна власт на федерално равнище.

Националният конгрес на Бразилия представлява двукамарно събрание, което се състои от Камара на депутатите и Федерален сенат.

Националният конгрес на Бразилия представлява двукамарно събрание, което се състои от Камара на депутатите и Федерален сенат.

До него пък беше Паласио до Планалто.  Седалището на изпълнителната власт в Бразилия и официалното работно място на президента на Бразилия, изграден на Площада на трите власти. В него се намират работния кабинет на президента на Бразилия, кабинетите на вицепрезидента и на началника на  Канцеларията на президента. А самият той и семействтот му живеят в официалната президентска резиденция в Паласио да Алворада в покрайнините на града. До него стигнахме по-късно.

В тъмнината наблизо светеха белите силуети на  още една невероятна сграда. Оказа се Катедралата на Бразилия.

Освен че беше зашеметяващо красива, пътешественическата ни орисница ни направи още един подарък. В прохладата на вечерта в Катедралата се празнуваше сватба. Едва ли може някой да си представи по-красиво място да отпразнува най-радостния ден в живота си.

А се радваха бразилците много. Именно тук видях колко е приятелско отношението им към религията. В поведението им напълно липсваше онази ненужна скованост и сдържаност. В храма на Бога те бяха истински. Весели от красивото събитие. И танцуваха и се радваха.

Службата си беше строго католическа. А след края й, когато гостите  поздравяваха младоженците, те пееха и танцуваха.

Като деца се радвахме и ние и обикаляхме из величествения храм. Снимахме се в огледалните подове.

Истински храм на Бога беше тази Катедрала. Огромна и внушителна. Създаваща вяра в неизчерпаемите възможности на съзидателните сили.

Съвсем до нея беше и сферата на националния музей на културата.

А точно над него беше изгряла пълната Луна. Нямаше по-футуристична гледка. Вече дори не мислех, че съм на земята. Случват се такива магии по време на пътешествия. Хапваш някакъв вълшебен десерт в самолета и се отнасяш на гости при други едни същества.

И в порив на тези си усещания,  към Луната протегнах ръце. Така беше извънземно всичко наоколо, че нямаше нищо невъзможно. Дори и до Луната да стигна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Прибрахме се безмълвни с Донна в хостела. Нямаше думи, които да може да обменим от завръщането си от бъдещето.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език