Честно казано, бяха ни поуморили многото полети. И преди да тръгнем към Олинда се получи мрънкане леко. Дали да не си останем в Ресифе и стига сме обикаляли. Но, все пак на някакви си десетина километра беше от Ресифе.
И в момента, в който стъпихме на красивите му улици, всякакво недоволство отстъпи на благодарността, че сме тук и че можем да преживеем заедно тази красота.
Олинда е един от най-добре запазените колониални градове в Бразилия. И поради тази причина е вторият бразилски град, обявен за част от световното историческо и културно наследство от Юнеско, след Оуро Прето в Минас Жерайс. И никак не е напразно това.
Поради старата причина, че живи местни да разкажат историята си португалците не са оставили, днес изследователите само предполагат, че територията някога е била населена от племената Caetés и Tupinambá, които често воювали помежду си. А тези предположения са свързани отново с европейското нашествие. Френските наемници били първите европейци, които стигнали до региона. Но португалците, възползвайки се от междуплеменните съперничества, успели да прогонят французите и да построят крепост на високия хълм, където преди това било създадено местното село Caeté.
И основано било селището Олинда през 1535 г. от Дуарте Коельо Перейра. На 12 март 1537 г. получило стату на град. А производството на захарна тръстика и вносът на роби от Африка го направило колониална крепост.
И така, докато Златният закон премахнал робството в Бразилия през 1888 година.
И тръгнахме ние по красивите му улици.
Значително по-малко изящна, но с много по-голямо значение беше следващата църква. Всъщност, въздигната до ранг на катедрала. Така е и наречена – Светият Спасител на световната катедрала(Holy Saviour of the World Cathedral). Има си и друго наименование катедралата. Catedral Metropolitana São Salvador do Mundo.
Започнала катедралата като малък параклис, изграден от кал между 1537 и 1540 г. Още параклисът бил посветен на Иисус Христос като Спасител на света. Само че калта се оказала не най-устойчивият строителен материал и постепенно параклисът започнал да се руши. И на негово място бил издигнат през 1584 г. друг храм, с няколко вторични параклиса.
А през 1676 г. той бил въздигнат до състоянието на катедрала със създаването на съответната епархия.
А това, че прекрасният Олинда е изграден на хълм, си личеше особено по някои от по-стръмните му улици. Като жител на значително по-северна държава, не можех да не отбележа колко е добре, че нямаше опасност да замръзнат през зимата истински стръмните улици.
И ето малко история от брега:
Олинда била столица на наследственото капитанство на Пернамбуко, но била изгорена от холандските нашественици.
Португалците построили града си на хълма, заради добрата канализация, а и за да улеснят отбраната.
През 17 век Кралство Португалия е обединено с Испания в Иберийския съюз, съществувал в периода 1580г.-1640г. Възползвайки се от този период на португалска слабост, районът около Олинда и Ресифе бил окупиран от холандците, които получили достъп до португалските плантации от захарна тръстика.
За управител на холандските владения в Бразилия през 1637 г. бил назначен Джон Морис от холандската Западноиндийска компания. Чрез поредица от успешни експедиции той постепенно разширил холандските владения от Сергипе на юг до Сао Луис де Мараняо на север. Той също така завладял и португалските владения Свети Георги дел Мина, Свети Тома и Луанда, Ангола, на западното крайбрежие на Африка.
След разпадането на Иберийския съюз през 1640 г. Португалия възстановила своята власт над старите си територии на бразилска земя.
