И, в шеги и закачки денят започна да превяла. И ние се оказахме пред портите на Институтът „Рикардо Бренан“ (Instituto Ricardo Brennand, IRB).
Построен от частна организация с нестопанска цел, открита през 2002 г. от бразилския колекционер и бизнесмен Рикардо Бренан.
Дворецът ми напомни много на нашия дворец в Равадиново. Също леко кичозен, но пък за туристически цели беше изключително приятен.
Състои се от музей, художествена галерия, библиотека и голям парк.
„И притежава постоянна колекция от исторически и художествени предмети с разнообразно местоположение, вариращи от ранното средновековие до 20-ти век, със силен акцент върху обекти, документи и произведения на изкуството, свързани с колониалната и холандската Бразилия, включително най-голямата колекция от картини в света на Франс Пост. Библиотеката има над 62 хиляди тома, вариращи от 16 до 20 век“.
Може и кичозен да беше, но определено напълни туристическите ни очи с красота. И заедно със залязващия Слънчо се сбогувахме с тази красота.
И по установената в Рио бразилска традиция, завършихме деня с разходка по крайбрежието. Прохладата на нощта бяха намерили там и местните. А високите сгради се извисяваха като стожери над мрачната вода.
Красив град си бяха построили португалците на чуждата територия. Не напразно днес е признат за най-важния културен, икономически, политически и научен град на региона. Център на петата по големина агломерация в страната. И една от културните столици на Бразилия.

