А докато пътувах към историческите места, редно беше да си припомня историята. А тя доста богата и разнообразна си беше.
Армения е разположена в платото около връх Арарат, свързан с библейското предание за Ноевия ковчег след Големия потоп. Наименованието „Армения“ (Армина) учените установили първо в Бехистунския надпис на персийския шах Дарий I в края на VI век пр.н.е. като обозначение на сатрапия, която е протекторат на Ахеменидското царство, а по-късно е независимо царство на Ервандидите.
И нещо много важно. Армения е първата държава, която официално приема християнството за държавна религия. И се случва това в далечната 301 г.
Историческа Армения е ареалът, в който се формира и живее арменският народ. През Средновековието западната ѝ част влиза в състава на Източната Римска империя, от XVI век е част от Османската империя, а от 1923 г. е част от Турция.
Първите източници ни водят още в 6 век пр.н.е. Тогава арменците се заселват в царство Уратру (асирийското име на Арарат). Тогава царството е в упадък.
През 190 пр.н.е. е създадена Елинистическо–арменска държава от провъзгласилия се за независим цар Арташес I.
Арташес I е основател на династията на Арташесидите. Той разширява владенията на Велика Армения, провежда реформи, утвърждава правото на частна собственост върху земята, основава столицата Арташат.
При Арташес в Армения се крие за известно време Ханибал, след като Антиох Велики е победен от римляните.
Най-голямо могъщество Велика Армения достига по времето на Тигран Велики от 95 до 66 г. пр.н.е., тогава се основава и нова столица – Тигранакерт. Армения управлява и се разпростира на части от Кавказ и площта, която сега е Източна Турция, Сирия и Ливан. За времето си Армения е една от най-могъщите държави на изток от римската територия, като владее богати градове-центове на еленистическата култура и важни търговски пътища на изток от Средиземно море.
За един период Армения често е във фокуса на спорове между Рим и Партите, като бива окупирана за по няколко години и от двете сили. Но бързо възвръща независимостта си.
А в резултат на връзките си с партите се повишава иранското влияние върху социалнополитическата система, език, религия и култура на Велика Армения.
И през 301 г., Армения, под управлението на своя цар Тиридат III приема християнството за официална религия на царството.
През 387 г. Велика Армения губи своята независимост и е разделена между Източната римска империя и персийците.
Западна Армения става провинция на Римската империя под името Малка Армения.
Източна Армения остава царство в границите на Персия.
През 885 г., след години на римско, персийско и арабско управление, Армения си връща независимостта под управлението на династията на Багратидите.
Историята продължава със създаването на Арменско кралство Киликия – средновековна държава, сформирала се от арменски преселници, бягащи отселджукската инвазия в Армения. Кралството е разположено по брега на Александретския залив в днешна южна Турция. Съществува едновременно с кръстоносните държави и влиза в различни военни съюзи, като остава относително независимо в периода между 1078 до 1375.
От 17 век до Първата световна война голяма част от Армения е притежание на техния най-жесток поробител, османските турци, които ги подлагат на дискриминация, религиозни гонения, тежки данъци и набези.
В отговор на арменските националноосвободителни движения, през 1894г. и 1896 г. турците организират масови кланета, в които избиват 1,5 млн. арменци.
През април 1915 г., по време на Първата световна война, Османската империя организира ново масово избиване на арменците. Наредено е арменците да бъдат изселени в пустините в Сирия и Месопотамия. Според мнозина историци, между 600 000 и 1,5 млн. арменци са убити или умират от глад. Заради жестокостта и множеството жертви, това избиване се приема за първия геноцид през 20 век.
Именно тогава масово арменци напускат държавата си и търсят спасение р различни държави. Арменците в България в голямата си част са потомци на бежанци, спасили се от тези преследвания.
В най-съвременната история на 28 май 1918 г., след поражението на Османската империя в Първата световна война е основана Република Армения.
Кратко съществува тя. Само до 29 ноември 1920 г., когато пък е завладяна от руската армия.
На 12 март 1922г. Съветската държава създава Закавказка съветска федеративна социалистическа република. В нея включва завладените територии на Грузия, Армения и Азербайджан.
През 1920 г. Армения става отделна република в състава на СССР като Арменска ССР.
А по време на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската „национална политика“ през 1923 г., населената предимно от арменци територия на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО) е отцепена от Армения и включена в състава на Азербайджан.
Своята независимост от Съветския съюз Армения обявява на 21 септември 1991 г.
С решение на местния си парламент от 1988 г. пък Нагорни Карабах се отделя от Съветски Азербайджан.
И възникналият остър междуетнически конфликт прераства в Карабахската война (1992 – 1994). В резултат на тази война се обособява независимата и непризната държава Нагорни Карабах, в съседство с независимите републики – Армения и Азербайджан.
Многократните нашествия, превратната съдба на арменците, погромите и разрухата, днес ни лишават от голяма част от източниците на информация за цивилизацията, процъфтявала там през Античността.
Съществуват, обаче, неоспорими доказателства за наличието на арменски фолклорен театър от площаден тип, чиито корени отиват дълбоко назад във вековете. Народният арменски театър произхожда от песнопенията на професионалните оплаквачи при погребенията на царе и аристократи. Постепенно те започват да се придружават от наивни, примитивни игрални сцени, в които са демонстрирани бойните и мирни подвизи на починалия. По време на народни празници пък, се разиграват сцени от митологията, съчетани с песни и танци.
Най-добрите актьори, певци и танцьори са канени на празненствата на знатните арменци и те постепенно постигат професионално ниво. Започват да пътуват от град на град и да изнасят спектакли по площадите.
През I век пр.н.е. се развиват паралелно официалният театър от елинистичен тип и площадния, които дори достигат до противоборство. А построяването на амфитеатъра в Арташат през 63 г. говори, че на арменска сцена също са играни представления. Театралното изкуство съчетава диалози, игра, пантомима, песни, танци и циркови номера.
Първите свидетелства за театралното изкуство в страната обаче, са почерпени от гръцкия историк Плутарх, който пише, че през 53 г.пр.н.е. в столицата Арташат се е състоял спектакъл, представен от гръцки актьори. В амфитеатъра, пред цар Артаваз II и партският владетел Ород II, те изиграли трагедията на Еврипид „ Вакханки“. И когато, според трагедията, главният герой трябва да поднесе на сцената главата на убит елен, той внася главата на римския консул и пълководец Марк Крас. По този леко жесток според нашите представи, но явно приет за нормален тогава, тържествено е оповестена победата на обединените арменски и понтийски сили над римските легиони.
И това леко кърваво събитие се приема за началото на арменския професионален театър.
Интересно развитие имат арменците и в областта на музиката.
В древността арменците употребяват петстепенната тонова система (пентатоника), състояща се от до, ре, фа, сол и ла. През античния период, вероятно под влиянието на елинската култура, те възприемат седемстепенната гама.
В древността са силно разпространени песните и разказите на арменските рапсоди – вибасани. С песен те представят старинни и по-нови предания и легенди и изпълняват епични песни.
В произведенията на грузинския историк Мовсес Хоренаци са споменати няколко интересни музикални инструменти:
Пандири- струнен инструмент, подобен на китара,
Вин – струнен музикален инструмент, вид лютня
Сиринкс (Съринк) – духов инструмент, подобен на флейта, или кавал
Кънар (Кнар) – струнен музикален инструмент, лира
Давих – струнен инструмент, вид арфа
Пох – дървен духов инструмент, зурна.
