Историята на Куба, разказана ми от местните. Всички знаем колко удобно се трансформира тази уж точна наука, основана на факти, от различните нужди на политически и всякакви други течения. Затова, за мен винаги е била интересна онази именно история, които местните знаят за себе си.
Та, живели си мирно и щастливо на този прекрасен тропически остров индианците от племената „Уанатавеяс“ и „Сигунеа натавей“. Прекланяли се пред собствените си божества, спазвали си собствените традиции. Обичали се, живели си. Раждали децата си. Намирали храната си. И се радвали на живота си.
И защо така във всяка приказка има по една зла фея?!
А злата фея на моята приказка се родила преди няколко века в Испания като малко невинно момченце. Родителите му го кръстили Колумб. И сигурно бил не по – малко сладък от повечето малки деца. С чисти очички, нацупени устнички и удобни за щипане бузки. И порастнало това малко момченце. И в гърдите му се родила една нужда да свършва подвизи и да покорява чужди територии.
То да открива, хубаво. Ама защо да ги покорява?! Не го били научили, че не трябва да иска и да взима чуждото. Ще рее, то и времето такова било. Всички покорявали. И с непрекъснати войни народите си занимавали.
Че и силно фанатизиран католицизъм развили в невинната душа на малкия Колумб възрастните. И решил в един момент, че да спасява „неверниците“ и да ги покръства в правата вяра му бил отредил неговия си Бог.
И тръгнал този доблестен откривател по неизвестните дотогава океани. И открил Америка. И разказал играта на цели едни народи.
Колко интересно нещо е историята! Като се замисля колко паметници има по света на този велик откривател Христофор Колумб. Не че не е открил Америка. И не че това не е добро. Прекрасно било за времето си хората да разберат, че има цял един нов свят на нашата си планета. Само че кога и как някои решават просто да изтребят едни хора и да им вземат територията?! И защо подобно нещо е заложено в чиито и да било гени, все не може да ми се изясни. Това е разклонение на вечната тема кое как изглежда. Както руско -турската война при нас. Дали била завоевателна, или освободителна? Така и Христофор. От една страна, велико научно постижение свършил. Ама с неправилните пориви. Да донесе златото на тези нови земи на неговия си крал. Що бре? Ми то си й тяхно. Що ша им го пипаш? А те, хайваните, деца на природата. Добронамерени, наивни и беззащитни.
Та, открил Колумб тази прекрасна Америка. В частност, остров Куба. За нея ми е повествованието. След време дошъл още веднъж. И до тук добре.
И всеки път местните го посрещали като добър гостенин. С радост заменяли късове злато срещу шарени стъкълца. Как могат да допуснат, че такова зло ще им се случи!? Все пак, човек съди за хората по себе си. А те, местните индианци, добри били. Не били ходили, да речем в Испания да им завземат страната. Живели си мирно и кротко и се занимавали с простите си ежедневни дела.
И както има по една зла вещица, във всяка приказка неминуемо има и по едно много древно предание. Именно то, всъщност, прави възможно делото на злата вещица. А преданието на тези хора от племената „Уанатавеяс“ и „Сигунеа натавей“ било, че ще дойде СПАСИТЕЛЯТ им по море. И много добрини ще им направи. Та, като идва Колумб и бандата му, милите обречени жертви го приели като Спасител. И не че са и могли да окажат кой знае каква съпротива, но не се и опитали. Нали Спасител им дошъл!
Според местните, по това време кубинските индианци нямали и оръжия за бой. А конкистадорите пристигнали на коне и пушкали с пушки. Миролюбивите индианци възприели конете като мистични животни, които бълват лава през устата. А испанците били руси със сини очи, и местните ги приели за Господ.
Интересно, защо тези хора, които нямат нищо общо с хората с руси коси и сини очи, пък и били достатъчно отдалечени и изолирани от светколожите и светлооки свои събратя, знаели в онзи момент за съществуването на подобни хора, пък ги и чакали като Господ?!
Тук се сещам, че съм чела една теория как много преди испанците по тези земи идвали викингите. Но те, за разлика от испанците били дружески настроени към местните. Може би това в този факт се крие някакво обяснение за познаването на светли хора и очакване на добро от тях.
За да не впускам в дебрите на великите световни мистерии, ще кажа само, че това ни разказаха местните, това разказвам и аз.
По – късно, след Колумб, пристигнала испанската армия на три кораба – „Ля пинта“ „Ля нинья“ и „Санта Мария“.
И се започнали исторически познатите ни битки. Огнестрелни оръжия и боеприпаси от едната страна. И молитви към Бога, военни песни, страшни физиономии, пера и копия от другата. Както и да я въртят историята, този факт си остава настъпил. Испанците завзели острова. Като компенсация срещу завзетите територии, задължили местните индианци да им работят. Безплатно и по много. И не се оказали така силни и издръжливи, милите. Та, повечето измрели доста бързо от непосилния труд и гнет в изградените фабрики за захар. А тези, които не постигнали достатъчно бързо удобния за нашествениците резултат, били изтребени. Като ненужна и некачествена работна ръка. Като вещи. Дори не като одухотворени предмети. Били изтребени изцяло. Нито един потомък не оставили. Ей така, за музеен експонат.
„МАТАНСА“ било кръстено това голямо клане на индианците. В днешни дни имало град с това наименование до Варадеро. Ние не успяхме да отидем. Пък и, честно казано, не ми се искаше да попадна сред енергията на толкова избити нещастни хорица.
Накичени с красивите си шапки с пера, конкестадорите отскочили до съседна Африка. Нея я били открили вече, за зла участ на местните. И си докарали от там други „неодушевени“, в техните представи, предмети. Едни черни негри. Здрави, мощни. Качествена работна ръка. Ти да видиш! И разцъфтяла испанската икономика. На чужда територия и с чуждо население. И често споменавали с добро този велик мореплавател и откривател Христофор Колумб. И никой, да речеш, не ги съдил за геноцид. Само веели знамена. Такива били времената.
И бил населен остров Куба със съвсем нови хора. Испанци и негри. Още тогава започнали да се мешат. Но по малко и неофициално. Основно след пиянски запои на испанските господари.
