И след обхода по заележителните останки от древността на маите, време е да разкажа известното ни за онези времена.
Основното, на което ни акцентира първият ни местен екскурзовод, Марвин, бе факта, че маите представлявали именно цивилизация, а не империя. За да стигнат до този извод, археолозите се водели от определението на империята като централизирана власт върху цялата територия. А такава централизирана власт у мая не открили. Напротив, според направените до момента изследвания приемат, че градовете, в които живеели мая, били напълно независими. Като пример ни даде независимостта на европейските градове като Венеция и Рим преди идването на Юлий Цезар и създаването на Римската империя. Само че градовете на мая си останали независими до самото им упадане.
Марвин беше не само археолог с висше образование, но и със специализация в американки университет. Определено говореше много и явно имаше какво да каже, пък и може би, го каза. Само че на испански. А аз по неоправдани вече причини още не съм стигнала до одоляване на този език. А заради неясния превод, много от неговите думи останаха завинаги далеч от мен.
Затова потърсих определението на термина „цивилизация“ в „Уикипедия“
„Цивилизацията (от латински: civis, „гражданин“) е комплексно общество, характеризиращо се с градско развитие, обществено разслоение, символни форми на комуникация (обикновено писменост) и усещане за отделяне от природната среда и контрол над нея.
Терминът е доста противоречив и нелесен за дефиниране. Първите опити да даде научно обяснение на думата цивилизация прави шотландският учен и философ Адам Фергюсън, който под този термин разбира стадий в развитието на човечеството, който се характеризира с разделение на труда, съществуването на класи, а също така строежът на градове, наличие на писменост и други подобни.“
С помощта на това определение вече твърдението на Марвин за наличието на цивилизация у народа на древните маи придоби смисъл за мен. Действително, мая имали и разделение на труда, и класи, и писменост, а също строели градове. И доколкото учените не са установили каквато и да било зависимост между отделните градове, същите тези учени определили мая именно като цивилизация.
А тази цивилизацията се развивала в културния ареал на Мезоамерика. Да си призная, никакъв спомен нямам от уроците по история за тази Мезоамерика. И като ученик, който не си е научил уроците когато му е било времето, с интерес прочетох информация относно непридобитите навреме знания.
От това, което прочетох, Мезоамерика е област, разпростряла се на територия от днешно северно Мексико до Централна Америка на юг. Това е един от шестте региона в света, където сравнително независимо е възникнала цивилизацията. Именно тази област е дала началото на поредица културни развития, включващи усложнена обществена система, земеделие, градове, монументална архитектура, писменост и календарна система.
Народите, живеещи на тази територия притежавали включително астрономически познания. Според техните вярвания, светът бил разделен от една страна на четири части по четирите посоки на света, всяка със свои атрибути. А от друга страна бил разделен и на три, а именно на подземно, земно и небесно царство.
Именно на територията на Мезоамерика създали мая своята цивилизация. А тя обхващала регион, в който попадат югоизточната част на съвременната държава Мексико, цяла Гватемала и Белиз, западните части на Хондурас и Салвадор, както и северните низини на полуостров Юкатан, възвишенията на Сиера Мадре де Чиапас и южните низини на тихоокеанското крайбрежие.
Идеографската писменост на мая е единствената известна, напълно развита писмена система в предколумбова Америка. Освен нея мая са оставили на нашия свят както и със своето изкуство, архитектура, математика, календар и астрономична система.
Календарът на мая се състоял от 18 месеца по 20 дни и един от 5 дни. Отделно от това, имал множество цикли. И именно такъв голям цикъл приключил на 21.12.2012 година.
В математиката използвали двадесетична система заради наличието на 20 пръста у човека.
Между другото, древните цифри на маите са изписани върху днешните гватемалски пари.
Развитието на цивилизацията на мая протекло в рамките на няколко исторически периода.
Времето преди 2000 година пр. Хр. е наречен от археолозите архаичен и е свързан с ранното развитие на земеделието и появата на първите селища.
Вторият, предкласическият период обхваща период от около 2 000 година пр. Хр. до 250 година сл. Хр. И е бил най-продуктивен за развитието на мая. Тогава те са създали първите си усложнени общества.
Около 750 година пр. Хр. мая започват строежа и на първите си градове, а около 500 година пр. Хр. вече влагат в строежа им елементи на монументална архитектура. Тогава издигат грандиозните пирамиди и храмове с усложнени фасади, целите изписани с надписи от глифи.
През класическия период, започващ от средата на III век сл. Хр. са се развили голям брой градове-държави, свързани помежду си в сложна търговска мрежа. Именно тогава в равнините се издигат два съперничещи си центъра – Калакмул и Тикал, който успях да посетя. Характерното за този период е, че мая издигат скулптурни паметници с дати от календара си.
В центъра на политическото устройство през Класическия период е концепцията за „божествен владетел“, който изпълнява ролята на посредник между смъртните и свръхестественото. Въпреки различията в политическата структура на отделните градове, навсякъде управлението се е основавало на затворена система на патронаж. Властта обикновено се предавала на първородния син. Това простичко правило, обаче, било подложено на изпитанията на ширещото се по онова време кръвосмешение. Както сме чели в учебниците по биология, кръвосмешението довело до раждането на немалко деца с мозъчни увреди. Това обстоятелство пък довело до необходимост от корегиране на правилото за наследяване. Властта преминавала в първото нормално и здраво родено дете. Макар обичайно това да са били синове, явно това правило не е било напълно безкомпромисно,тъй като са открити костите и на жени – управители. По останките им учените съдят, че макар и жени, те са се обличали и са се държали като мъже. От което пък правят извод, че все пак обичайно било властта да преминава в мъжкото дете. Точно както в древен Египет. Историята познава жени- фараони, но всички те са се обличали като мъже. А причината да наследяват жени учените не са установили.
Отново както египтяните, и древните мая са приемали себе си за богоизбрани. Към края на Класическия период аристокрацията засилила влиянието си за сметка на изключителната власт на божествения владетел.
В последния, следкласически период на север се засилва развитието на Чичен Ица / намиращ се на територията на днешно Мексико/, а в Гватемалските планини се разраства агресивното царство Кумарках.
Вече през XVI век Испанската империя завладява целия Мезоамерикански регион и след продължителна поредица от военни кампании последният град на мая Нопхетен пада през 1697 година.
Още към 6000 година пр. Хр. ранните обитатели на Мезоамерика експериментирали с отглежданена растения, което ги довело до обособяване в уседнали земеделски общества, които отглеждали основно царевица, боб, тиква и люта чушка. Те нямали впрегатни животни, нито използвали колелото. Заради това основно се придвижвали пеша, или с лодки.
Както писах, базата на хранителната диета на мая били царевица, боб, тиква и люта чушка. При това, водени от култа към Майката Земя, садели царевицата на високо.
Освен с тази храна, благородниците от Централна Америка се хранили и с крайно ограниченото като количество месо. За разлика от Южна Америка, където месото било изобилно и било храна за всички, в Централна Америка то било крайно недостатъчно и било привилегия само за елитната прослойка на обществото.
Както и тогава, така и досега в най – важната напитка на местните в Централна Америка е шоколада.
Нещо, много характерно за мая от тогава, и до днес е достъпът до знания и образование единствено на представителите на висшите класи. Само те били грамотни и развивали и познавали сложната система за идеографската писменост. Това било нормален начин за контролиране на масите и държането им в подчинение. За обикновените хора било достъпно само знанието кой е Богът, изобразен на конкретен надпис, но не и съдържанието на самия надпис. Както се изрази Марвин, „елитът е четял, а масата са гледали символи“.
Между другото, нещо подобно съм чела и за френската граматика. Именно с цел да се разграничат богатите от бедните и да се ограничи достъпа на бедните до образование, респективно до възможността за израстване в обществото и възможност за по-добър живот, определена прослойка на френския двор била създала умишлено и ненужно сложна граматика на писмения език. Така хората от простолюдието, макар да са владеели говоримия език, били възпрепятствани в използването му в писмен вид. А така били лишени от възможността да се образоват и да променят социалния си и финансов статус.
Не знам доколко е историческа истина причината, но сложността на френската граматика ми стана пряко известна при тригодишните ми опити да се боря с нея.
Ограниченият достъп до знания е всъщност една от причините толкова трудно да бъде разчетена писмеността на мая в наши дни. След нашествието на испанците и избиването на малобройната висша прослойка, на практика бързо били унищожени малкото познаващи я. Именно заради това се смята, че с избиването на аристокрацията на мая, испанците унищожили културата им. Въпреки че днешните им потомци вярват, че я пазят жива.
Писмеността на мая съдържала около 550 глифа, представляващи думи, и около 150 глифа, обозначаващи срички. Това, според научните познания, определя тази писменост като логосилабична. Отделно от глифите, имало около стотина знака за представяне на имена на различни места и божества. Интересен бил и начинът на писане. Малки групички от един до пет глифа формирали блокове от глифи, които освен че са носители на информация, придали специфичната красота на писмеността. На свой ред блоковете от глифи се групират по двойки, като от двата блока се чете първо левият, а самите двойки се четат отгоре надолу. Най-накрая, тези своеобразни колони се полагат от ляво надясно.
Множество текстове били запазени днес върху камък, или керамика. А отделно от това, мая записвали своята история и ритуални знания в книги, от които са запазени само три безспорни образеца, докато основната част са унищожени от испанците.
През 1566 г. – около половин век след нашествието /конкистата / на испанците на територията на мая, испанският епископ на Юкатан, Диего де Ланда, съставил ръкопис, в който отбелязал съответствия между глифи от писмеността на мая и звуци от испанския език. Диего де Ланда се водил от европейската логика, търсейки зад всеки глиф определена буква. И макар да осъзнал, че надписите са ценни по принцип, не могъл да стигне до същността им. Въпреки това той успял да стигне до заключението, че тези странни надписи съдържат в себе си някакво послание. Опитите му да продължи изследванията си в тази насока, обаче, му довлекли обвинения в ерес. Все пак в онези времена политиката на испанците била да унищожи местната култура, за да завладее земите им, а не да ги изследва. И за да може да запази поне три от намерените книги, той се принуждава да изгори останалите. И така до наши дни остават тези три книги на мая.
Всъщност, че намерените от испанците надписи с йероглифи, представляват именно писменост, разбира за първи път руският учен етнолог Юрий Кнорозов през 50-те години на 20 век. След като се запознал със записите на Диего де Ланда, той разбрал направената от него грешка, опитвайки да наложи европейската логика върху писмеността на мая и осъзнал, че глифите представляват срички, а не букви / каквато е структурата на европейските азбуки/. Така той успял да разчете 85 процента от всички останали надписи на мая.
Същата тази липса на знания от страна на обикновените многобройни жители на цивилизацията на мая водела и до лесният им контрол от владеещите познания в областта на астрологията членове на висшите прослойки. Те лесно манипулирали масите с познанията си относно движенията на небесните тела. В изчисления от тях точен момент на лунно затъмнение, например, те принуждавали бедните да им носят големи количества храна под страх да не им „откраднат” луната.
Част от културата на всички племена, населяващи Мезоамерика, била ритуалната игра с топка. Както се убедих лично от посещението на градовете на мая и инки, игрищата за тази игра са почти напълно идентични. При всички случаи има две наклонени игрища едно срещу друго, по които играчите от различните отбори трябвало да разиграват топка. Разликата се състои единствено в това къде трябва да попадне тази топка. При част от племената имало нарочни кръгли рингове, през които топката трябвало да премине. При игрищата на мая в Гватемала такива рингове не били открити. Открити са същите в градовете на мая в днешно Мексико.
Топката специално при мая била изработена от каучук. Тя не можело да се докосва нито с ръце, нито с крака, нито с глава. Какво остана, нали? Ами, единствено и само с торст. Преди да разберат за тази игра учените били безкрайно учудени от намерените скелети със силно развити тазобедрени кости. Именно това била най-често ползваната част от тялото при тази игра. А от изображенията им се виждали колани от дърво и кожа. Спецификата й изисквала от играчите да се истински физически силнни.
Всички те приемали играта на топка именно като ритуал, а не като състезателна игра. Въпреки че състезание все пак имало. Разигравана при важни събития, или в чест на важни гости на града, играчите се стараели да удържат победа с истинска жертвоготовност. И как иначе. Именно жертвоприношение извършвали с победителите. И по-точно с капитана на победилия отбор.
Първоначално всички възкликнахме „Каква несправедливост! Не стига, че побеждаваш, ами те и жертват”. Нормално. Трудно ни беше да избягаме от собствената си логика. При нас наказанието е за слабите.
При мая жертвоприношението не било наказание, а въпрос на чест и привилегия. Все пак, победителят спокойно е могъл да си загуби кротко и да го избегне. Вместо това всички те се борили за победа. А и именно победителят трябвало да се даде на Боговете, за да бъдат омилостивени. Не бива да бъдат гневени с победения!
Всъщност, въпреки че сме учили, че цивилизацията на мая познава човешкото жертвоприношение, и Марвин, и следващите ни местни екскурзоводи казаха, че доказателства за убиване на хора в чест на Боговете, няма. Жертвоприношението тук се изразявало в пускане на кръв. И я пускали от устните, езика, ушите на определения избран, като за целта убождали съответното място.
Кръвта следвало да стигне до боговете. А тя пък следвало да бъде благородна. Затова на жертвоприношение винаги бил подлаган благородник. И благородници непременно били и играчите на топка.
Доста по-различно от при нас, нали?!
Според Марвин, местните жители приличат на азиатци, защото от Азия дошли в дълбоката древност. Че са с азиатска кръв били показали и направените ДНК анализи. Не знам историческата достоверност на това твърдение. Така ни каза, така пресъздавам.
Друг интересен факт за маите. Те смятали, че да си грозен означава, че си близо до Боговете. Затова си и правили белези по лицето. По време на различни ритуали си поставяли маски с криви и събрани очи, пробивали си ушите, кривели си краката. В стремежа си за близост до божествата си, си правили плоски дори главите чрез деформация на черепа. А техните божества били истински страховито – грозновати. В зависимост от божеството, на което искали да приличат, те деформирали с дървета черепа на още малките бебета. Освен че така придобивали „красота“ и социален статус, също се отличавали и от масите като се приближавали до божествата. Подобни загрозителни процедури издавали принадлежност към определена каста и били предназначени отново за избраните.
Така или иначе, за разлика от останалите племена в Мезоамерика, мая били изключително миробюливи и неамбициозни. Вярвали и в равното право на съществуване на добро и зло в живота им. И имали нужда единствено от достатъчно храна, за да се нахранят. Не са имали амбиции да завладяват чужди територии, нито да забогатяват. Живели си мирно и кротко под умерения гнет на управляващата ги прослойка.
А когато този гнет станал непосилен, и към него се прибавил тормозът на испанците – нашественици, както ни каза Марвин, мая просто се обърнали, напуснали градовете си и са се насочили към високите плата. Голяма част от тях, разбира се, били подложени на геноцид от страна на испанците. Но не изчезнали те. За разлика от други райони на Централна и Южна Америка, в които нашествениците испанци на практика са унищожили цялото местно население ( както например в Куба), тук испанците не успели да унищожат напълно мая.
Живеят си техните потомци до ден днешен в старите граници на древната си цивилизация под шапката на нови държавни образувания. Също така тихо и кротко, както някога, изпълнявайки стриктно древните си ритуали и пазейки културните си обичаи. Бедно и мислещи единствено за ежедневната прехрана, търпящи умерения гнет на днес управляващата ги прослойка. Същата тази от избрани аристократи, които имат достъп до образование, власт и пари.
Всъщност, голяма част от древните мая действително умрели от недохранване. Както вече казах, следи за това са установили учените при 85 процента от изследваните кости.
И тук се получава един доста сериозен парадокс. От една страна се твърди, че поради изключително голямото увеличение на популацията на древните мая и лишаването им от почва и растителност заради построяването на пътища, храната се оказала твърде недостатъчна, което и довело до масовото им измиране.
От друга страна, в документите на испанските нашественици са намерени данни, че когато идват, самите испанци били учудени, че намерили много храна.
Заради тези взаимноизключващи се твърдения днес учените предполагат, че всъщност мая имали храна до испанската конкиста, но тя не е била достатъчно богата на протеини. Всъщност, тогава мая отглеждали единствено царевица, боб, чушки и чили. Животни за изхранване почти не е имало. А те не са и отглеждали. Тези, пък, които били налични, освен че са били недостатъчно, предлагали и нископротеиново месо. За разлика от месото на алпака и лами, с които се хранили в изобилие древните инки.
