Поучени от земетръсното разрушение на Антигуа / старата столица/, при строежа на тази нова столица строителите намаляват височината на сградите. Но това е единственото отклонение.
И тази нова столица е построена при стриктното спазване на чертежите на колонизаторските градове. Отново богатите се раздалечават от бедните. Или техните домове са по-високи, или пък са по-близо до централния площад.
Улиците и тук, както във всеки един колонизаторски град, са съобразени с издадения в началото на колонизацията декрет на Краля и са изградени като шахматна дъска – мрежа от перпендикулярни и успоредни.
Макар накрая, вече е време да поговорим за съвременна Гватемала.
Най- бедната държава след Хаити.
На едно от последните места по качество на здравеопазването и на едно от първите по детска смъртност.
И това при положение, че са най – големия износител на кардамом. Един от водещите износители на захар и петрол. Един от водещите производители на кафе и банани „Чикита“.
Чак е невероятно!
Проблемът им е създаден от рязкото разделение на населението. Бедността им не е само икономическа, но и на възможности. Масата от населението нямат достъп до образование. А това не им дава и шанс да загърбят мизерията си. Лишени от възможността на учат, те нямат начин да сменят кошовете с плодове за продан върху главите си, или лопатата за обработка на земята с каквото и да е друго. За всяко облекчение на живота им се изисква образование. А то е направено недостъпно за бедните. И по този начин бедните си стоят такива. А управлява и се образова единствено малката прослойка на богаташите.
Това било предопределено при подписване на независимостта им от Испания.
Народите на Южна Америка са извоювал своята независимост, докато тук, в Централна Америка са я подписали.
Богатите в колонизаторско време са постъпили значително по-дипломатично и не са допуснали битките на Южна Америка.
В онези размирни времена на търсене на независимост, аристократите на Централна Америка са си дали сметка, че не е нужно да плащат данъци на испанския крал, след като те управляват местните богатства. Спрели са да плащат на Короната. И са успели дипломатично да подпишат своята независимост.
И това е първата им и най-важна победа. Не са допуснали кръвопролитие и излишна смърт. И, както всичко във Вселената, и за тази победа си е имало цена.
Като всеки договор, и този е бил неизгоден за слабата страна. При подписването на независимостта, голяма част от земята в Гватемала остава в чужди ръце, основно американски. И именно те я експлоатират и до сега. В смисъл, те получават облагите, а я обработват местните гватемалци срещу безумно ниско заплащане. Обработват собствената си земя за смешни пари и дават печалбата на чуждите. И живеят в мизерия насред собствените си богатства.
Наличните немалко като количество кладенци петрол в Гватемала се експлоатират от американска компания. И на практика, гватемалският петрол се изнася за САЩ, там го рафинират и оттам го внасят за ползване в Гватемала на значително по – високи цени.
Днес гватемалци отглеждат кафе, банани и кардамом. Но отново на собствената си земя, но за чужди компании.
Останалите все пак материални блага и капитал са съсредоточени в ръцете на много малка част от населението на Гватемала – в ръцете на богатата прослойка. Която има достъп до образование. И чиито предшественици навремето са подписали независимостта на Гватемала.
А бедните нямат. И нямат и шанс да променят живота си.
И така се е образувала страшната пропаст между срамно богатите и срамно бедните.
Но дори богатството на богатите е условно. Всъщност, те са богати само и единствено тук, на територията на Централна Америка. С тяхното богатство в Европа те са просто небедни. Затова, макар и богати за местните представи, тези богати гватемалци също не могат да напуснат страната. Нямат толкова пари. И са закрепостенени към местното си условно богатство. И обречени да живеят сред обкръжаващата ги мизерия. А тя не предполага наслаждаване на богатството им в нашите представи
Така е тръгнала независимостта от испанците. Така продължава животът им до днес. Много бедни и неграмотни хора. Всъщност, вече има държавни училища, но в тях и хигиената и качеството на преподаване са изключително лоши. Но и това не е единствената пречка пред бедните семейства.
За да изпратят детето си да учи, те трябва да го спрат да работи. И вместо да носи доходи, да му осигурят дрешки и храна за образованието му. Естествено, за продължаване във висше учебно заведение, дори не се води разговор. Прибавянето на квартира към необходимите разходи и храна извън семейството, вече си е непосилен финансов ангажимент за повечето семейства.
А най-тъжното е, че бедността ги прави неспособни да приемат образованието. Масово децата на Гватемала са недохранени до такава степен, че мозъкът им не се развива. Съответно, не е способен да приема знания и да извършва нужната умствена дейност.
Покъртителни бяха гледките на чакащи бедни семейства по пътищата между Гватемала сити и Антигуа. В събота и неделя много от по-богатите хора пътували от Антигуа и Гватемала сити към близкото до Антигуа езеро. И тези бедни хора чакат и махат на минаващите коли, за да може някой да спре и да им даде нещо. Къде са децата им в това време? Ами, неизменно и навсякъде с тях. Или увити с шал на гърба, или тичащи до тях.
А наближаващата Коледа увеличавали и потока на дарителите и този на чакащите да бъдат надарени. По-богатите приготвяли пакети с храна и дрехи и ги оставяли на пътя. И цели дни прекарват бедните семейства в чакане на такъв пакет.
Тъжна равносметка за битието на наследниците на една велика цивилизация, изпреварила с познанията и уменията си времето си.
Дано пък вземем да се поучим от тях и да не допускаме нашата цивилизация да последва пътят им. Пък да спасим и нашите наследници от нерадостната съдба на съвременните гватемалци. Така мъките им няма да останат исторически напразни.
В съзнанието ми изплува онази силна мисъл на Омар Хаям
„За един ден ние не можем да променим живота си. Но за един ден можем да променим мислите си, които винаги водят до промяна в живота.“
А аз. Аз съм благодарна, че успях да се докосна до останките на тази велика цивилизация на маите и да видя с очите си постиженията им, внушителни и към настоящия момент.
Благодаря! Благодаря, че бях!
