При посещение на всеки следващ, след първия колониален град, се убеждавах, че наистина са строени по един и същ простичък проект. При срещата ми с всеки нов град получавах дежа вю. И тъй като първата ми среща с колониален град беше в Перу, всяко дежаву неизменно ме връщаше в тамошните колониални градове. И там и тук въ всеки един град си има Централен площад с църква на него. Прави улици, образуващи мрежа от успоредни и перпендикулярни. Пазар и малък парк.
Днес ни предстояха няколко такива срещи.
Тръгнахме от брега и с лодка обиколихме три от селата, построени около езерото.
Мария сега е на 77 години. В младостта на своите 17 години е била една от няколкото млади дами, ползвани за прототип при изработванена монетата от 25 цента.
От години тя се изхранва като показва на туристите как се навива на главата дълга лента, оформена в типична шапка.
Тази шапка, погледната отгоре, символизира вселената. Това е така, защото в древността, астлологията е била водеща при мая. Именно чрез астрологията са предсказвали всичко, включително и времето.
Кръглата форма също е символ на мъдрост. А мъдростта е присъща на възрастния човек. Ето защо за оформяне на тази шапка мая избират този кръг, който изобразява змията, обвита около езерото. А змията пък символизира възрастния човек с неговата мъдрост.
Такава шапка могат да правят само притежателите на дълга коса.
Лентата е с дължина 20 Бара. А бара е мерна единица на маите, с дължина от средата на ръката до средата на гърдите.
Самата лента има астрономично, астрологично и лингвистично значение. Украсена е в края й със символи от церемониалния календар на мая.
А срещу няколко кецала туристът получава снимка с нея.
За пълнота на кадъра, Мария ми предложи да облека една от нейните блузи, цялата украсена с шарени цветя и птици. Тези птици са много важни за културата на мая.
Те обитават земите на юг от езерото Атитлан. А според вярванията на местните, самите те, местни хора произлизат от къщата на птиците. Именно затова имат изобразени толкова птици по дрехите си.
Когато идват конкистадорите, предшествениците на местните взимат божеството на тази къща на птици, с която свързват произхода си, изнасят го от селото и го поставят нависоко в планината. Такинхаль наричат мястото, на което са го поставили.
Други две мая отвън печаха също толкова неизменните царевични палачинки.
Разходката ни продължи до дома на местен богаташ. Особеното на къщата му беше, че за тази година беше дал подслон на статуята на местно божество Машимон, разположено в специално отредена му стая.
Всяка година божеството се премества при различна фамилия. За всички жители на селата е голяма чест да го приемат.
Селото си имало цяла асоциация – братство, членовете на което се занимават с това да му подготвят дом за следващата година. Доколкото следвало да му отделя самостоятелна стая, автоматично избранниците се свеждали до по-заможните граждани, които можели да си позволят отделяне на цяла стая. Но пък може в дадено богато семейство да имат болен човек, което прави домът също неподходящ. Именно заради това членовете на братството внимателно изследват и подготвят домът на Машимон.
Членовете на фамилията-домакин се грижи за божеството. Готвят му, сервират му, дават му вода. Символично го хранят.
Първоначално малко трудно възприехме тази грожа. Защо му оставят вода и храна като на жив човек? Но бързо се сетихме за идентичността и на нашите собствени традиции. Нали на всеки помен, когато ние ходим при нашите мъртви на гробищата, също приготвяме и оставяме храна.
По същия начин си обяснихме паричките, накичени навсякъде по стаята. С тези парични молещите се плащат за отправената към Машимон молба. Точно както ние поставяме парички по иконитев цървите ни.
Машимон също пуши. И домакините му палят цигара. Пушенето за маите е свързано основно с дима, който издухват към небесата. Те вярват и до сега, че с този дим се свързват с божествата си.
Заради това Машимон пуши при изпълнение на големи церемонии.
От уважение към божеството, снимането в стаята беше забранено.
А тя беше пищно украсена с всякакви шарени текстилни изделия. А в средата беше разположена дървената скулптура на божеството Машимон. Също цялата обвита в шарени парчета плат.
Членовете на фамилия, под чиито грижи е оставен, не само трябва да се грижат за него като го хранят и му дават вода. Също така фамилията – домакин осигурява свободен достъп до божеството на всеки, който иска просто да поседи до него, или пък да извърши някаква церемония.
Това е начин местните да дойдат със семейството си и да се помолят за нещо. При това, доколкото маите вярват в дуализма на доброто и злото, тоест в мирното им съжителство, от Машимон може да се иска както добро, така и лошо. Не напразно местните мрват, че в неговата стая се движат позитивни и негативно енергии
Разбира се, за всяко подобно действия се заплаща определена такса – дарение към божеството – „чаве“, или „чава“ на езика на местните в различните села.
Част от събраните такси остават за фамилията с цел покриване на разходите й по гостоприемството. Друга част отива в хазната на асоцацията – братство.
При този разказ голяма част от нас възкликнаха: „ Колко е опорочено всичко!“
Да, опорочено е. Или, по-скоро е положена религията на користния олтар на богатството.
Явно това е твърде човешка черта. Не е типична за никой народ конкретно. Среща се буквално навсякъде.
Няма да забравя как се отвратих от пошлата корист на наше свято място – Кръстова гора.
Но, хората продължават да посещават тези святи места. Не заради лъскавите параклиси и сувенири. Заради вярата си
Така и тези маи – идват не заради статуята, а заради вярата си в Божеството.
В същата стая беше разположена и статуя на Иисус. Нали все пак местните мая приемат християнството от испанските си нашественици. Но, както по нашите места, за да бъде приета новата наложена религия, нейните църковни празници се наслават върху старите езически, за да може хората да празнуват на познатите дати. И плавно да сменят смисъла на празника. И тук за да бъде прието новото божество на Иисус, местните обличат статуята му по познатия си начин с много и шарени парчета плат.
И така в една стая съжителстват старото и новото божество. И молителите оставят паричното си жертвоприношение пред олтара и на двете религии.
Защото и при двете религии, физическото представяне на божествата е във формата на статуи. И хората оставят своя дар пред статуите, а вярват в тяхната духовна сила.
Сан Педро
Сан Педро е основан в средата на 16 век. Жителите му говорят езика „цутукил“ и си имат си собствено изкуство.
Създаден като типичен град на наследниците на мая, в средата на миналия век придобива съвсем различен облик от съседите си.
А историческата причина за това е, че пез 1970 година тук се заселват много хипита. Част от тези хора идват за да потърсят спасение от развилия се в Централна Америка военен конфликт в средата на миналия век. Около 350 000 души умират в него, 40 000 души са изчезнали. А 1 милион са се преместили заради него.
Друга причина за множеството мигранти се дължи на липсата на закони за миграцията в Гватемала. Тук е добре дошъл всеки. Няма никакво ограничение в правото на работа. То е дадено напълно легално и на туристите, и на мигрантите. Всеки, който може да се издържа от труд, може да живее тук бз никакви имиграционни ограничения.
Много млади хора от различни държави са привлечени от тази свободна култура на реге музиката и марихуаната. Заради това в селото имало много руси и синеоки деца. Честно казано, аз не видях нито едно, ама щом казват.
За сметка на това видях множеството кафета и ресторанти, типични за „ белите хора“.
Дали заради тези преселници, или в следствие на тях, през 2016 година Сан Педро се обявава за еко село и забранява всякакви пластмасови изделия
В парка пред църквата е издигната скулптурата на св. Петър. Изобразен с 2 библейски сцени, и двете от евангалието на Матей. С ключовете и с петела. Библейските моменти на предаването на ключовете от Иисус на Петър, и на твърдението на Иисус, че преди за пропеят петлите, Петър три пъти ще се отрече от него.
Сан Педро е основан в средата на 16 век. А в началото на 17 век е построена Църквата. Макар да няма документи за точния момент, в документ
От 1648 година се разказва за свещеник, който е бил в тази църква.
Много пъти е горяла и е била разрушавана от различни стихии тази църква. И всеки път е строена наново.
В бърз туристически тръс преминахме и през Сан Педро и тръгнахме към третото село.
А до него отидохме, натоварени в няколко тук-тук. А лодката сама минала водния път и трябваше да ни чака за пътя наобратно.
След не повече от 5 минути с миниатюрните превозни средства и вече бяхме в съседното градче Сан Хуан.
Това малко градче беше приютило няколко занаятчийски камари, съхраняващи обичаите в занаятите още от древните мая.
Първа беше тъкачната работилница на женска асоциация „Сърцето на плетивата“.
При изработка на тъкани ползват два вида памук- бял и кафяв.
Първата им задача е да почистят памука и да извадят от него всякакви семена и дребни шушки. След това го разделят и за да го омекотят го удрят около 20 – 25 минути.
И след това на вретеното го правят на прежда. Както и нашите баби, контролират дебелината на нишката със средния си пръст. За най-високо качество на нишката това трябва да бъде направено три пъти.
Вторият процес е оцветяване с цветя и билки.
Червеният цвят, например, добиват от паразит по кактуса. А смесен с лимон дава по – светъл цвят.
За да фиксират цветовете, варят стъблото на банани. След това преждата престоява в прецедената течност 2 часа. След тази фиксация с бананови разтвор цветът става така устойчив, че не се отмива при пране.
И няколко полезни съвета от „команель“ – лечителката на маите.
Босилекът се ползва за успокояване на нерви.
Руда се използва при стрес и проблеми със съня.
Розмаринът пък е против падане на косата.
Салвия помага при менструални болки.
Салвия Санта пък е лек против хъркане. Едновременно с това пречиства черния дроб. Както се казва, универсалната мъжка билка.
В селото имало и пчеларска ферма за добиване на мед. Пчелите били напълно безопасни, без жило. А медът им бил бял и черен. Но до нея не ни беше отредено да стигнем.
Стигнахме по същите малки улички до брега и нашата лодка.
