Обичам, когато има красива легенда за дадено място.
И за езерото Атитлан си имаха такава местните.
Всеки ден една прекрасна девойка ходила да се къпе там, където се сливали Трите реки, вливащи се в езерото. И докато се къпела, тя пеела чудесни песни. И толкова прекрасна била тя самата! И толкова прекрасно пеела!
И свикнали Трите реки с ежедневните й посещения. Чакали я всеки ден. Копнеели да чуят гласа й и любимите песни. И постепенно приели, че тази прекрасна девойка е тяхната любима.
/Поредният урок колко е пагубно своителното чувство в любовта./
А в един прекрасен ден девойката залюбила също толкова прекрасен момък. И вече не идвала да се къпе при Трите реки.
Чакали я Трите реки, копнеели да я видят и страдали от отсъствието й. И попитали един ден Вятъра къде е тяхната любима. И им разказал Вятърът за новият възлюблен на прекрасната девойка.
Възнегодували Трите реки. Развълнували се водите им от обземащата ги ревност. Не идвала вече при тях любимата девойка. И не пеела с чудесния си глас на тях. А пеела за момъка си.
Люто се разлютили Трите реки. Възненавидяли този момък, който откраднал тяхната любима. И започнали да кроят пъклен план да го отстранят. Сключили договор с вилнеещия вятър, който излизал всяка вечер на езерото да убият момъка със силните си течения и неговата сила.
И един ден, когато дошли прекрасната девойка с нейния любим да се къпят, забушували Трите реки, развилнял се Вятърът и нападнали момъка. Виждайки как вълните го завъртат и решена, че не може да живее без него, прекрасната девойка влезла в реките и го хванала за ръката. Не успяла да го спаси тя. А погинали и двамата в бурните води.
Тъжен край на любовта им. Но пък разказана на брега на прекрасното езеро.
А този вятър, който излиза веки следобед над езерото Атитлан, местните наричат „Шокоил“. „Шокол“ означава „събирач“. А „ил“ – „грехове“. И днес местните не казват, че излиза вятър, а че излиза Шокоил, събирачът на греховете. Той излиза следобед и издухва греховете.
Не оценили учените практичността и красотата на тази романтична легенда. И дали своето научно обяснение. Несравнимо по романтизъм с легендата, но далеч по-придържащо се към научните факти.
Южните топли течения следобед се сблъскват със студените такива в езерото и излиза вятър. На моменти силата му била така голяма, че в миналото е обръщал рибарските лодки на местните.
Отново според недотам романтичните геолози, същестуват две теории за създаването на езерото Атитлан.
Едната е, че е създадено в застинал кратер на вулкан. Преди 86 000 години на това място е имало вулкан. Мястото се намира между две тектонски плочи. И в тази далечна древност едната минала над другата. Това предизвикало много силно разместване на земните пластови и довело до едно от най – мощните изригвания. Вулканът изригнал цели 53 км. нагоре. Много по-късно, в неговия кратер се е образувало езерото.
А другата е, че при изригването на вулканите около днешното езеро, те запушват коритата на трите реки, които се вливат днес в него. И така се образува езерото като е безоточно. Няма река, която да излиза от него, а водата му се изпарява от слънцето.
Днес езерото е с площ 130 кв км., дълбочина 330 – 350м.
А 3 158 метра е височината на единия от заобикалящите го вулкани. Нито един от тях не е активен. Но се смята, че Атитлан е заспал. За
последно изригване се е случило през 1853 година.
Учените приемат, че преди 2000 години е започнал процеса на покачване на водата в езерото. И се покачила с 30 метра.
Именно на 30 м. дълбочина днес, до нареченото „златното възвишение“ пред вулканите, учените намират останки от маите. Смятат, че това не е град, а олтар на маите с 18 стели.
В едно от градчетата, построени на брега на езерото Атитлан беше отредена една от нощувките ни.
На брега на езерото се издигаше и голямата Коледна елха. Странно ми беше някак да се разхождам покрай нея в лятна рокля и сандали
Винаги в такива моменти си мисля какви щастливци сме. Живеем във времена, позволяващи ни да пътуваме за кратко време до другия край на света.
И неизменно се сещам за нашите прадеди. Един мъж от селото е предприемал път с каручка до големия град. И това е било повод за разкази и легенди на поколения наред.
