И съвременните гватемалци, както и древните си предшественици, строили всичко на етапи. Основната причина при тях било липсата на големи капитали. А те са били нужни, защото градовете са се строяли от нищото. Не е имало приемственост от стар град.
Заради бързината и липсата на средства, голяма част от сградите били построени от кирпич и кал. Само част от тях били изградени от базалт.
Съобразявайки се с географското си положение насред „дъждовните гори“- „rainy forest“, за да предотвратят наводнения по време на дъждовния сезон, строителите на града са изградили и сериозен дренаж на улиците.
Живописните улички се оказали твърде тесни за съвременното движение на автомобили. Затова местните управници направили повечето улици в Антигуа за еднопосочно движение.
Също така са организирали строго разделение на местата за паркиране на различните превозни средства. Така на определени места могат да паркират само мотори, на други автомобили, на трети велосипеди. Това пък се регулира с окраската на бордюра. Синият цвят е отреден за местата, на които могат да паркират автомобилите. Белият – за мотори. А в червено са боядисани бордюрите, покрай които е забранено спирането на всякакви превозни средства.
Тъкмо си бях хвърлила дребен отпадък в нещо, приличащо ми на кошче докато още бях с групата, и спряхме до друго подобно.
Местният ни екскурзовод се обърна към нас и ни попита какво е предназначението според нас на тези кутии. Примрях и тайничко започнах да се моля “ Дано се окажат кошчета за смет“. Въздъхнах с облекчение. Оказаха се точно това. Но определени западноевропейския туристи мислили тези кутии за поща и си пускали картичките. Та имало после недоразумения относно непристигналата поща.
Старата болница „Ермано Педро“
Заради туристите много от местните си променят кухнята и предлагат на същите тези туристи все по-европейски изглаждащи ястия. За първи път се сблъсках с тази тенденция в Перу. Не пропуснах да се възмутя, че вместо малка местна кръчма с готвена храна, се предлагат италиански ресторанти с пица и паста. Оказа се, че именно туристите сме си виновни за това.
Първо, масата от тях търсят познатия си вкус. А на следващо място, ги е страх да не би местната кухня нещо да им повреди безценните стомаси. Сякаш местните не са хора като всички. Именно поради тази причина в екзотичните курорти огромното разнообразие от рибни и месни деликатеси постепенно се изместват от бургери и пици. Не се и учудвам. И при това пътуване аз бях единствената, която си купувах храна от местните търговци. И получих само и единствено невероятно удоволствие от свежестта на местните плодове и вкусно приготвените ястия.
Има и трета причина за този, според мен, парадокс. Цената на храната.
Обичайното майско ястие съдържа много продукти. Минимум пет вида чушки, минимум три вида месо, царевица, домати. И струва 80 кецала, което се равнява на малко повече от 10 долара. За голяма част от туристите това е скъпо. И заради това местните предлагат, например, паста за около пет долара. Себестойността на тази паста е всъщност не повече от един долар, за разлика от майското ястие. Но това е реалността. Дано се обърне преди да са изчезнали напълно местните ястия от туристическия пазар.
Антигуа наистина се оказа доста гостоприемен и приятен град.
Вторият ни ден в Антигуа беше посветен на посещение на един от манастирите, които не успяхме да видим вчера.
Голямата част от групата се отказа. И на практика отидохме аз, двамата руски гражданина и българският ни водач. И за пореден ден потече превод испански-български-руски.
И от него разбрахме за важната роля на Църквата при завземането на териториите на мая от испанските конкистадори.
При испанското нашествие, заедно с конквистадорите в завзетите територии на Америка пристигат и католическите ордени.
Първи влиза францисканският орден. След него доминиканския. И поетапно и другите.
С пристигането си членовете на всеки католически орден завземали определена територия. И за всеки следващ оставало все по-малко.
Дори според съвременните учени именно нуждата на поредния католически орден от нова земя и липсата на незаета такава в старата столица, е една от основните причини за преместването на столицата на новото място на Гватемала сити.
Едни от последните пристигат представителите на йезуитския орден. Въпреки късното им пристигане, те разпростират влиянието си на голяма част от територията на цяла Гватемала. Причина за това е, че йезуитският орден бил единственият, свързан с образованието. Представителите му първо са научили местния език и след това са образовали местните на техния си местен език. Това им благородно начинание им се отблагодарило с получаването на много власт и пари. Заради това внимание местните хора започнали да им стават поклонници. И постепенно им завещавали имуществата си под формата на пари, земя и сгради. По този начин йезуитите стават много мощни. При това дотолкова, че предизвикват страх у самия крал на Испания.
За друг от ордените, Риголета е отредена територия почти извън града. Но пък те са били свързани със земеделие и отглеждане на реколта, така че отреденото им е било напълно подходящо.
Голямата конкуренция между католическите органите за поклонници и пари, води до разпределянето на територията на Антигуа на 43 религиозни институции. Заради това пък в днешна Антигуа могат да се видят огромно множество от църкви и манастири.
А манастирите се разделяли на отворени и затворени, както и на мъжки и женски. В затворените манастири са живеели само практикуващи монаси тип „отшелници“.
Днес се насочихме към манастир на Ордена на капуцините, разположен в една от петте базалтови сгради в Антигуа.
Това е бил манастир от затворен тип, в който са влизали монахини от по – бедни семейства, извън „елита“. Условието било да влязат доброволно. Но бедността им на фона на предлаганите им от ордена храна и подслон лесно са склонявали бедните девойки.
Отделно от това, живеещите тогава гватемалци са били много религиозни и смятали за голяма чест поне едно от децата им да влезе в манастир. В по-ранни времена за монаси са предоставяли второто си дете. А в по-късен етап на монашество е било обричано първородното. Децата от малки са били възпитавани, че с влизането си в манастир, спасяват дома и семейството си. Дори се е приемало за позорно за цялото семейство, ако нито едно от децата не влезе в манастир. Толкова е било престижно да бъдеш монах, или монахиня, че са вярвали, че обричайки детето си на даден манастир, семейството си гарантира всички небесни блага.
Тъй като това е бил отшелнически манастир, влезлите вътре не са имали право да го напускат. Това е причината и килиите да са много затворени. Единственото, което е следвало да правят монахините, след като се обрекат на Бог, е да изучават Библията.
Тъй като манастирът е бил на небогат орден, не е разполагал с достатъчно пространство за извършване на церемонията за изминаване на 14 –те спирки към пътя към Голгота, каквото място имало отредено във всеки католически манастир.
От полуразрушения манастир са останали тези арки, които монахините са ползвали за тази церемония.
Намерихме и кардамом, и какаови ядки, и чай за успокояване на нервите /отново за съпругата на Алфред/ и чай за вечна младост. За действието му ще ви споделя след няколко прераждания.
