Намирайки се в старата столица на колонизаторска Гватемала, е време да поговорим за историята.
Както прочетох в информационните сайтове, старото наименование на Гватемала е „ Гуа те маль“ езика „науатъл“ и означава „място, което е планинско и зелено“, или „място с много дървета“.
Но тъй като испанците не са можели да произнесат оригиналното име, го свеждат до леснопроизносимото „Гватемала“.
На свой ред цялата територия на днешна Латинска Америка е била кръстена от маите „Кецаль тенанго“. „Тенанго“ означава място, а „Кецаль“ е широко разпространена тук птица. Тоест, територията на Латинска Америка е била кръстена „ място, обитавано от кецаль“.
Кецалът се почита и днес от местните като символ на страната им. Кецалът, като национална птица на Гватемала, е дал името си и на гватемалската валута. По времето, през което ние бяхме тук, 1 долар се разменяше за 7 кецала.
Малко история от „Уикипедия“:
- До идването на испанските конкистадори (16 век) територията на Гватемала е населявана от индианските племена маи.
- 16 век – испанско владение.
- 15 септември 1821 – по време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Гватемала получава независимост.
- 1824 – отменено е робството.
- 1898 – 1920 – икономически възход, износ на кафе, банани и др.
- 1931–44 – управление на Х. Убико, свален по време на Гватемалската революция.
- Гватемала става членка на ООН (1945) и на ОАД (1948).
- 1954 – преврат с помощта на САЩ.
- 1985 – за президент е избран В. Сересо Аревало.
- 1987 – с активното участие на група „Контадора“ президентите на Гватемала, Коста Рика, Салвадор, Хондурас и Никарагуа подписват в Гватемала договор за мир.
- От тогава до сега Гватемала е президентска република, управлявана от няколко президента.
Отново според източници в мрежата, селището Антигуа е основано през 1524 г. Тогава група испански конкистадори, водени от Педро де Алварадо навлизат в земите на днешна Гватемала. След като побеждават в битка маите, водени от Текун Уман, те завладяват цялата територия, а Алварадо става управител на новите земи.
Първата испанска столица е създадена върху руините на древния град Ишимче в територията на племето Какчикели, но малко след това е взето решение да бъде преместена на по-обезопасено срещу нападения място, в долината между вулканите Агуа, Фуего и Акатенанго.
Именно между трите вулкана в деня на Св. Джеймс, на 25 юли 1524 г. е основан град Антигуа Гватемала. Кръстен тогава с името „Сиудад де лос Кабалерос де Сантяго де Гватемала“. В превод това наименование означава „Градът на рицарите на Св. Джеймс от Гватемала“.
Това наименование се оказало прекалено дълго за човешката памет. И когато столицата се премества в Гватемала Сити, на 35 км от Антигуа, забравят дългото име на старата столица и я кръщават просто „Антигуа Гватемала“, което в превод означава „Старата Гватемала“. А днес вече е сведена просто до „Антигуа“.
Никак не е била лесна съдбата на Сиудад де лос Кабалерос де Сантяго де Гватемала / Антигуа Гватемала/.
Няколко години след създаването му, селището е било унищожено от пожар, настъпил вследствие на изригване на вулкана Агуа.
Малко след това, през 1527 г. колониалната столица е възстановена.
През 1542 г. градът е разрушен отново, този път в резултат на разразило се земетресение и лавина от свличащи се кални маси, но до следващата 1543 г. е изграден наново, но вече на около 6 км северно от предишното си местонахождение.
След 1543 г. Сиудад де лос Кабалерос де Сантяго де Гватемала все повече се разраства и става официален дом на испанската колониална администрация в района. Вследствие на това, в града са построени редица внушителни общински и религиозни сгради и той става третият по големина, след Мексико и Лима, културен, икономически, религиозен, политически и образователен център в Нова Испания.
Към 1660 г., населението му възлиза на близо 60 000 души, в това число известни писатели, художници, скулптори и занаятчии. През същата година в Антигуа се появява първата печатница в региона, а до 1772 г. колониалната столица разполага с вече тридесет и три големи църкви, осем манастира, двадесет и пет параклиса, пет болници, един университет и едно сиропиталище.
През годините, град Сиудад де лос Кабалерос де Сантяго де Гватемала успява да устои на още множество природни бедствия: наводнения, вулканични изригвания и трусове.
Фатален се оказало земетресението Санта Марта на 29 юли 1773 г. Със силата на магнитуд от 7.4 по скалата на рихтер, земетресението за пореден път срива до основи Сиудад де лос Кабалерос де Сантяго де Гватемала.
След този пореден крах на града, управата на Гватемала взема решение и столицата бива преместена на по-безопасно място, а именно на 35 км, в град Нова Гватемала. И до днес столицата на Гватемала остава там с наименованието „Гватемала сити“.
Докато новата столица на Гватемала просперира бързо, старата столица се възстановява бавно.
Макар изоставена от правителството, силно разрушената бивша столица продължава да бъде дом на много от старите си жители, които не напускат руините й.
Благодарение на техните усилия, много от сградите са възстановени и селището постепенно се разраства. Но старото му наименование Сиудад де лос Кабалерос де Сантяго де Гватемала е изоставено сред руините и жителите му го преименуват с днешното му име Антигуа Гватемала, или само Антигуа.
В днешно време, Антигуа е неголям и много живописен град. През територията му минават две реки – Рио Гуакалате и Рио Пенсатино. Те се вливат една в друга в югозападната част на селището. А в близост до града е и езерото Лагуна де Сан Антонио.
Макар все още голяма част от историческите му паметници да са в руини, историята, съхранена зад стените им, привличат нашего брата туриста.
А някои от основните сгради на колониалната столица са възстановени и днес са приютили някои от публични служби.
Тръгвайки из улиците на съвременна Антигуа, не мога да не спомена отново еднаквостта на всички колониални градове.
Както древните каменни градове на мая са строени и са се развивали по напълно идентичен начин, така и съвременните колониални градове са градени по напълно идентичен начин.
Целено, или не, част от основните принципи при строежа на древните градове на мая са приложени от испанските нашественици при построяването от тях на колониалните градове.
Най-важното и централно нещо за един град на мая от древността и до сега е площадът. Централният площад. В съвременните колониални градове той винаги и независимо от конкретния град носи наименованието „Пласа де арма”- Площадът на армията. Както ни каза водачът ни из Перу, ако се случи да се загубите в колониален град из Централна, или Южна Америка, просто попитайте когото и да било за „Пласа де арма”. И когато се озовете на него, бъдете сигурни, че се намирате в идеалния център на града. А оттам ориентацията е лесна.
Именно на този площад от древността, та до днес са се случвали публичните събития. Там са се срещали и се срещат хората. Той е бил и е достъпен за посещение от абсолютно всички жители. На него са се извършвали публичните ритуали някога. И публичните срещи и събития сега.
Не отстъпва от този принцип и старата столица на Гватемала, Антигуа.
Идеално прави и строени като правилна мрежа от перпендикулярни и успоредни, са и улиците на Антигуа.
В оригиналния си вид тя е била с три корабни корпуса. Днес само 20% от миналото й величие са реставрирани. Останалите 80% продължават да тънат в руини.
Катедралата е ориентирана на юг, тъй като са вярвали, че от там идва животът. Обратно на това, гробището е изградено, ориентирано на север.
Фасадата на Катедралата е украсена със статуи на дванадесетте апостола / 11 фронтално и 1 на страничната фасада/.
Централната фигура, точно над вратата, е на Девата и изобразява непорочното зачатие. Според идеята на създателите, Девата, изобразена на тази статуя, носи Христос в утробата си. А под нея е символа на закрилника на Антигуа, свети Апостол Santiago.
Страничната фасада е на епископската къща, която миналото е била на два етажа. Сега, във възстановената й част, къща на културата.
Самата Църква е възстановена напълно.
Все още са запазени старите оригинални врати. С оригиналните стари панти.
А там се снимаше прекрасна млада гватемалка. Излишно е да казвам, че освен обект за своя фотограф, се превърна в обект и на всички, минаващи туристи.
И позираше с видимо удоволствие за всичките си фотографи.
И приемната на действащата кметица.
Приемната е винаги с отворени врати, за да може всеки един жител на общината да се чувства добре дошъл по всяко време. Типично за Латинска Америка, кметицата няма приемни часове. Приема винаги и по всяко време. Само една подробност, трябва да я хванеш в офиса. Което не било особено често. Обикновено отсъства. Но иначе приема по всяко време. Удобно!
За утеха на тези, които не успеят, е поставеният портрет, непосредствено пред самата приемна /крайният вдясно/.
Знамето на Гватемала е две сини ивици с една бяла по средата, върху която е изобразен гербът. Двете сини ивици, според извършения ни превод, символизират двата океана, които мият бреговете й – Атлантическият и Тихият. Според написаното в нет-а, символизират мястото на Гватемала между океана и небето. Бялата ивица е символ на чистотата и спокойствието, а синята – на заобикалящата го океанска вода.
Знамето на Антигуа е напълно идентично на знамето на Гватемала. Единствената разлика се състои в това, че двете странични ивици не са сини, а зелени. В средата на средната бяла ивица отново е изобразен Гербът на Антигуа с трите, обкръжаващи я вулкана.
Интересна е историята на зеления цвят в знамето.
При преместване на столицата, много от жителите й отказват да я напуснат, въпреки значителните разрушения. По една, или друга причина, това се оказало неудобно за испанските владетели. И с цел да ги притиснат, те им взимат всичко, с което разполагат, освен къщите им. По този начин поставят жителите на старата столица Антигуа Гватемала в такава крайна бедност, че те са принудени да се хранят с растителност от заобикалящата ги планина, включително с определен вид трева. Това пък накарало испанските нашественици да ги дарят с прозвището „зелен корем“. И в памет именно на тези стари жители, днес е зеления цвят в знамето на Гватемала.
И друго прозвище бяха дали любезните испански нашественици на любезните си домакини. Не го запомних точно, защото в това време трябваше да извършвам превод на руски на чутото от местния ни водач. Беше нещо от рода на „тропащи обувки“. А беше свързано със забраната на испанците за свободното предвижване на маите. И за да чуват отдалеч пристигането им, ги били задължили да носят дървени, или каменни налъми. Освен че били крайно неудобни за носещите ги, предизвиквали такъв шум, че извествали за преближаването на същите тези носещи го от достатъчно голямо разстояние.
Интересен е моментът с оцветяването на съвременните къщи.
При строежа на колониалните градове от испанските нашественици, основният използван цвят при боядисване на къщите е пастелно жълт. Този цвят испанците донасят от Испания, където пък е донесен от маврите. Този силно развит арабски народ налага „цвета на пустинята“ във времето на владичеството си над Испания.
И тъй като днешна Антигуа е под защитата на Юнеско, желаещите да си боядисат къщата в различен от пастелния жълт „цвят на пустинята“, следва да получат специално разрешение от кметството. Е, и да заплатят следващата се такса за това, разбира се.
За радост на туристическото ми око, много хора явно са пожертвали тази такса и днес Антигуа е доста шарено и приятно място.
Друго изискване на общината е да няма високи постройки, а електрическите жици и кабели да са разположени под земята. Което си е значително удобство.
И да слезем в парка за среща с безкрайно шарените жители на днешна Антигуа. Преките наследници на древните маи. Същите лица и същите дрехи.
Както и в древни времена, на Централния площад се извършват публичните церемонии. В случая, изпълнение на коледни песни.
За да бъдем точни, тя трябва да се нарича Къщата на жадеитите.
И така я наричат в туристическите справочници.
И дойде време за разказа за гватемалския жадеит. Китайският му брат е нефритът. Разликата между двата е, че жадеитът е много по-твърд и много по-ценен от китайския нефрит.
В района на Гватемала находищата на жадеитът се намират на 12 километра под земята. И така щеше да си остане непознат за хората той, ако някога в далечни времена, не се беше случило разтърсващо земетресение. До там било силно то, че предизвикало разлома на двете титанични плочи. И по този начин бива избутан жадеитът нагоре и той става достъпен за добив от древните маи, та до днес.
Цветовете на жадеита са изключително разнообразни, заради което незнаещият може лесно да приеме, че разновидностите му са отделни камъни. Жадеитът се среща в цветовете на бялото, черното, бледозеленото, лилавото.
И най-важният му цвят, според маите. Наподобяващ цветът на зелена ябълка. Именно жадеитът с този цвят наричат „Империал“. Той е и най-скъпият, и най-редкият. Не напразно именно от него от древни времена и до днес се изработват накити и скъпи декорации.
Днес по улиците на туристическа Антигуа можело да се срещне много „неистински“ жадеит. Лесно може да бъде разпознат като се надраска повърхността му с нож. Неистинския веднага отделя стърготини.
Истинският не може да бъде разрязан с нож. Той бива рязан с диамант в днешно време. Но тъй като маите не познавали диаманта, го разрязвали в древността с друг жадеит. Това отнемало много време и търпение, но пък великолепието на изделията от него са надживели времето.
Маската на управителя на Тикал. Оранжевите му устни били печатът му за следващия му живот в небесата.
Разбира се, винаги стои вариантът на по-леки закуски и вино.
Нахранили телата и душите си, посрещнахме Залеза над изригващия вулкан.
