Част седемнадесета – Семук Шампей и вулканът Пакая

След цяла нощ обмяна на писма с управителя на туристическата ни агенция, най-после сменихме микробуса. С надеждата да  е изправен, се качихме и тръгнахме към природния парк „Семук Шампей“.

Стигнали в селището, сменихме буса с нов такъв, но с отворен покрив. Именно в откритата каросерия се натовариха нашите групари. Другите туристи пътуваха в закрити джипове, но нашата туристическа агенция ни отреди именно бус без покрив. Може би да съпреживеем съдбата на местните, пътуващи и те прави в открити каросерии.

В сухото време за сега си беше всъщност доста добре. Интересното щеше да настъпи на връщане в проливния тропически дъжд.

Но,   засега след снимка с охранителя, навлязохме в парка.

В началото на парка, обичайно, имаше много, ама много храна. Предлагана от мили гватемалки, облечени в най-шарените дрехи.

А малки сладки гватемалчета продаваха ръчно изработен шоколад в кошниците си.

Оставили храната за по-късно, навлязохме в парка.

По пътя предвидливи мили дами бяха приготвили леки закуски за уморените туристи.

И  разкри Семук Шампей цялото си великолепие.

Наситили се на гледката, слязохме, за да се срещнем отблизо с прекрасните езера.

И тъкмо първите ни ентусиасти се натопиха в прекрасните води, заваля тропическия дъжд. В края на дъждовния период си е нормално. Без дори да успеем да се съблечем, се навряхме в близката пещерка.

Загубили търпение, облякохме дъждобраните и тръгнахме към отворения бус.

А животът на местните си течеше напълно необезпокояван.

Натоварихме се на отворения бус.

Разбира се, платнището беше поставено от шофьора по-късно от началото на дъжда, та голяма част от групата ни беше оставена безпрепятствено на волята му.

 

Върнахме се в селото, където оставихме най-после отворения бус.

По пътя към хотела ни заваля втора порция дъжд. Тя пък намокри пътя и го направи непроходим за нашия, уж вече изправен, нов бус.

И се наложи да слизаме в дъжда. Жените да не тежим, а мъжете да бътат. От всички тези дейности постигнахме единстевно всеобщото  намокряне. А продължаването по пътя ни стана възможно едва след като дъждът спря и пътят изсъхна. Това пък доведе до пристигането ни в хотела пет часа преди да отпътуваме на другата сутрин.

Сетих се за един смешен пост във Фейсбук. „ В събота трябва и да се наспя, и да се разходя, и да си почина, и да изпера. И не знам с какво да започна“.

И ние така. В оставащите ни пет часа трябваше и да се изкъпем, и да се изсушим, и да измием зъбите, и да подготвим багажа, и да се наспим.

Явно повечето от нас не бяха успели да компресират всички тези дейности в кратките часове, оставени ни на разположение. И недоспали, на другата сутрин, тръгнахме на нов път.

Недостатъчните часове не бяха изсушили нито намокрените ми дрехи от вчерашното мокро преживяване, нито пък изпраните. Та, облякох единствената суха тениска и се явих на микробуса.

Поради късното ни прибиране вчера, единстеното разглеждане на Кобан беше от прозореца на буса.

Успяхме единствено да посетим магазин за кафе.

В този район се отглеждало едно от най-добрите кафета в света.

Непозната за древните маи, тази култура била внесена от нашествениците испанци. Разбрали, че това е добър източник на доходи, испанците насяли огромни кафеени плантации, на които до ден днешен се трудят нископлатени наследници на маите.

Първите плодове растението кафе давало на шестата година от засаждането. А живеело едно растение ооколо 20 години. Разбира се, динамиката на съвременния пазар довела до създаване на хибридни сортове, които дават плод още на втората си година.

В зависимост от мястото на отглеждане – на високо, на ниско, или пък на сянка, кафето било по-кисело, по-горчиво и по-сладко. Това не го прави по-добро и по-лошо, а просто различно.

След добиването на различните сортове, селекционери създали най-добрите смески за различните пазари според вкуса на техните потребители.

За нас в посетения магазин бяха приготвили смес, подходяща, според гватемалските селекционери, за европейския вкус.

Натоварихме мини чувалчетата кафе на буса и потеглихме към вулкана Пакая.

По програма трябваше да го посетим на път към Антигуа.

Както се оказа по-късно, всъщност град Антигуа е създаден в котловината между три вулкана. И един от тях беше нашата цел.

И тук започна поредното фиаско на нашето пътуване.

Защо бил толкова атрактивен? Ами, според българският ни водач, този вулкан бил действащ и изригващ непрекъснато. А доста често можело да се наблюдават реките му от лава. Такива реки били наблюдавани, според нея, последно преди четири дни, така че, отново  според българския ни водач, имахме напълно реален шанс и ние да ги наблюдаваме. Всъщност, именно това беше мотивировката на голяма част от групата да тръгнем все пак към този така интригуващ вулкан. Част от групата се запътиха директно към хотела ни в Антигуа. По-късно  щяхме да установим, че са постъпили далеч по-умно от нас. Но, засега очаквахме обещаната ни мистерия на реките от лава.

Това очакване беше попарено още при срещата ни с местния ни водач. От него  разбрахме, че всъщност реките от лава се наблюдавали при друг вулкан. Също друг вулкан и изригвал. За щастие, по-късно можехме да го наблюдаваме от хотелските си стаи в Антигуа. А ние защо ще ходим към този, избран от нашата туристическа агенция и то в започнала мъгла, не стана никак ясно.

Поне  разходката беше доста приятна.

Вулканът, наистина видяхме в почти пълна мъгла. Или поне това, което видяхме в мъглата. Определено имаше застинала лава. А вулканът, и той, сигурно беше някъде наоколо. В мъглата. И Всъщност, е малко спорно дали го видяхме.

Смешното е, че още в микробуса, докато разочаровани от никаквата гледка, българският ни водач ни обясняваше, че сме нямали късмет и лично заради нашата лоша карма вулканът не е изригнал, се обадиха двама души от групата. Част от онези, които прозорливо се бяха отказали от „вълшебната“ разходка и си бяха отпътували директно до хотела. Та, докато ни не видяхме нищо, те наблюдавали изригването на правилния вулкан. На сухо. От хотела.

Пак се оказа, че сме били на неправилното място. Прекрасностите на недобре организираното групово пътуване.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език