Част четвърта– Замъка Химеджи

След два дена обиколки по храмовете на Осака и Киото, можеше да се предполага, че в общи линии, не може да ме учуди точно замък.

И все пак, всички туристически справочници посочваха този замък като най-големия и внушителен в Япония. Нямаше как да съм наоколо и да го пропусна.

Та, поредната сутрин, с любезното съдействие на поредния Шинкансен, се оказах на жп гарата.

Съвсем кратка разходка из града ме доведе до заветната цел.

И тук разбрах, че независимо колко храмове си видял, всеки си е впечатлителен сам по себе си. А замъкът Химеджи си беше дотам внушителен в цялата си белота, че наистина внушаваше и възхита и страхопочитание.

В стремежа си да пристигна при него максимално рано, за да имам достатъчно време и за още нещо до края на деня, бях дошла наистина рано. А започващият слънчев  ден в 6,00 сутринта спокойно предразполагаше към подобни подранявания.

И застанах аз под замъка. И установих, че ще бъде отворен за посещение след около половин час. Може би това беше причината на входа му да се извие вече не по-малко внушителна от самия замък опашка.

В реда и организацията на японските опашки вече се бях убедила, така че тихо застанах в края й. и дочаках отварянето. И с цялата опашка поетапно влизахме във вътрешния двор.

Вътрешните помещение на замъка ме изненадаха. Не знам какво точно очаквах. Определено доста по-лъскаво. Интересни хора са японците. Хвърлят усилия за изработване на внушителни и красиви сгради и външни фасади. А вътрешността оставят на властта на строгия аскетизъм.

Вътрешността и на този замък, макар изработен от дървени греди, беше лишен от напълно всякакви излишества.

Тъй като пиша тези пътеписи след като вече успях да посетя и други будистки държави, мога да кажа че подобна лъскава фасада и аскетична вътрешност е характерна за всяка една от тях.

Обичайно, следващи същия този принцип, красиви и богати бяха и двора на замъка и градината около него.