Скъпи пътешественици, най-поле намерих време да споделя едно ходене в Кавказ от лятото на 2018г. в района на областта Сванети.
Маршрутът и организацията не бяха направени от мен.
Аз ви давам само най-общата картина на маршрута. За да ви мотивирам да тръгнете. А забележителностите на областта Сванети напълно си заслужават.Забележителна е и самата област.
Първо маршрутът. Времето на отделните преходи не се сетих да записвам. Но за щастие, снимам със скорост три снимки в минута, така че по времето на снимките успях да го възстановя.
Важна уговорка. Ние ходехме спокойно. Правехме си почивки. В общи линии, целта ни беше да прекараме възможно повече време в планината.
Така че всеки един от вас би могъл да направи преходите значително по-бързо.
Маршрутът.
От София до Солун с автомобили. До летището има паркинг. За 18 евро на кола ги оставихме за 6 дена. Без допълнително заплащане служителите на паркинга ни откараха до летището и ни взеха на връщане.
От Солун до Кутаиси(Грузия) с полет на wiz air – много рано сутринта.
В Кутаиси кацнахме сутринта. От там до с. Мазери и вечерта бяхме пристигнали.
И от тук вече само пеша.
От село Мазери през прохода Гули до село Местия
08.30ч. – 13.00ч. – 20.00ч.
От село Местия през прохода Зурулди до село Цвирми.
10.00ч. – 16.00ч. – 20.00ч.
От село Цвирми през прохода Угвири до село Адиши
9.00 ч.– 12.30ч. – 16.00ч.
От село Адиши през прохода Чхундери до село Ипрали
8.30 ч.– 12.00ч. ( с преминаване на реката) – 17.00ч.
От село Ипрали до село Ушгули
8.30ч. – 12.30ч.
Ушгули – Местия – Кутаиси ( вече с микробуси, които се сменят в Местия)
Ушгули – Местия (около 40 км )– 9.00ч. – 10.30ч. ( в Местия бусът ни се забави и затова тръгнахме по-късно)
Местия – Кутаиси – 13.00 ч.– 19.00ч.
И полет до Солун рано на следващата сутрин.
В общи линии, имаше и не много добра маркировка, и указателни табелки.
Но хора от нашата група предварително си бяха задали маршрута в навигационните си системи. И се водехме по тях.
Теренът. Ако се върви по билото, е сравнително по-лесен. Само че там не открихме места за пренощуване, освен на палатка.
Ние пътувахме без палатки и нощувахме в къщи за гости от село в село. И поради това всеки ден имахме по около два часа стръмно изкачване и по още толкова рязко слизане. А денивилацията си беше доста сериозна на места. Въпреки това всички се справихме доста прилично.
А аз не съм от най-силните планинари. Само на две места ми дотегна слизането. Но в крайна сметка, нищо по-особено.
Нощувки.
Във всички села има достатъчно къщи за гости. Резервациите бяха направени чрез booking.com. Разбира се, добре е да се свърши това малко по-рано, за да се гарантират местата.
Нещо много важно, което ние не бяхме уточнили предварително.
Стаите в голяма част са със спални – двойни легла. И понеже не бяхме двойки, на място ги молехме да ги разделят. Не ни отказваха. Но отнемаше време. Понякога се налагаше да се местят легла от стая в стая.
Затова е добре предварително да ги предупредите. Домакините са изключително любезни и са готови да изпълняват всякакви молби.
Храна.
Във всяка къща се предлага закуска, обяд и вечеря.
Закуската и вечерята се хапват на място. А обядът ни го опаковат за „из път“.
Всички хранения са изключително обилни и вкусни. Подробно съм ги описала в пътеписа си.
За по-малко ящните дами дори може да се вземат едно – две парчета кхачапури за из път. Цените не са никак високи, така че спокойно може да се позволи и допълнителен обяд.
От към магазини. Има доста малко и са с доста ограничен асортимент. Само, мисля, в Местия имаше сравнително по-голям, със сирене и халва.
Но храната на домакините е изключително вкусна, така че искрено препоръчвам да й се насладите за ограничените дни на пътуването.
Електричество. Останали от руско време, контактите им са напълно еднакви с нашите. Във всяка къща за гости има достатъчно.
В случай на неприятни случаи, които пречат да се продължи пеша.
Домакините си имат предвиден за това превоз. Между всички села си има изграден път. Който не е много добре асвалтиран и е с доста завои, но съвсем проходим. И срещу определена цена всеки един може да бъде превозен.
Метеорологично време.
Ние бяхме там в периода 21.07 – 27.07.
Преди нас имаше друга група наши познати. При тях е валяло обилно през цялото време.
За щастие, по наше време дъжд нямаше. Един единствен път леко превяла. Но част от терените все още бяха кални от предишните дъждове. Явно, когато вали, си е сериозно.
За повече подробности и то откъм веселата и опознавателната страна на пътуването ни, ви предлагам пътеписите си .
Публикувала съм и снимки на хора от групата.
Беше много приятно и весело. Хората, които срещнахме са изключително мили и добри. Никъде не усетихме каквото и да било притеснение.
Напълно спокойно си ходихме и в планината, и в селата, без дори идея за някакви опасности.
А селата създават усещането за пътуване във времето. Все още си стърчат високите отбранителни каменни кули. Хората се предвижват на коне. Орат с крави. Изобщо, преживяването беше невероятно.
Искрено ви препоръчвам това пътуване!
Бъдете здрави и стойте близо до планината!
