Краят на нашето пътуване се случи в Мумбай.
Преди година, когато обмислях самостоятелно пътуване до Индия,доста се бях смутила, когато намирах само полети до Бомбай, но не и до Мумбай.
И така разбрах, че този град просто има две имена.
Първоначално му е дадето името Бомбай. То пък произлиза от изкривената форма на наименованието, дадено му от португалските му завоеватели Bom Bahia, което в превод означава „Добър залив“.
В края на миналия 20 век в Индия протекла кампания за премахване на европейските наименования на градове. И в резултат на това през 1995 година градът официално е преименуван на Мумбай. А е сътворено новото име от името на индуистката богиня Мумбадеви и „аай“, което означава „майка“ на маратхи.
Днес Мумбай с населението си от 13 830 884 души, е най-големият град в Южна Азия и втори в света. При това преброяването е от 2010 година. Нищо чудно, цефрата в момента да е значително по-интересна.
Градът е разположен върху някогашен архипелаг в Арабско море, в непосредствена близост до континента, състоящ се от седем острова – Бомбай, Парел, Мазагаон, Махим, Колаба, Ворли и Малък Колаба.
В миналото, преди около 2000 години, островите са били обитавани от рибари от етническата група коли. А находки в северната част на днешния град дават повод на учените да смятат, че островите били обитавани още през каменната епоха.
Местоположението на островите е привличало най-различни нашественици през вековете. Така между 2 век пр.н.е. и 9 век от нашата, районът на днешния Мумбай попада последователно под контрола на поредица местни династии: Сатавахана, Западни Кшатрапи, Абхира,
Вакатака, Калачури, Конкан Мауря, Чалукя и Раштракута. А от 812 до 1260 година е под властта на династията Силхара.
Делхийският султанат завладява седемте острова през 1347 – 1348 година и те остават под негова власт до 1407 година. През този период се управляват от назначените от делхийските султани мюсюлмански управители на Гуджарат.
Към средата на 16 век, доминираща сила на Индийския субконтинент е Моголската империя, основана през 1526 г.
Опасявайки се от нарастващата сила на моголския император Хумаюн, на 23 декември 1534 г. султанът на Гуджаратския султанат, Бахадур Шах, подписва с Португалската империя Договора От Басеин. Според договора, седемте острова на Мумбай, близкият стратегически град Басеин, както и околностите му, са предадени на португалците. Териториите преминават в португалско владение на 25 октомври 1535 г.
По време на своето владичество португалците започват активно създаване и развитие на католически религиозни ордени в Мумбай.
Португалските францисканци и йезуити построяват няколко църкви в града, като най-забележителните са Св. Михаил в Махим (1534 г.), Св. Йоан Кръстител в Андхери (1579 г.) и Св. Андрей в Бандра (1580 г.).
Португалците построяват и няколко укрепления около града като например Мумбайския замък, Кастела де Агуада (Кастело да Агуада или форт Бандра), и Форт Мадх.
И Англия не остава далеч от борбите за островите. Оценявайки подобаващо стратегическото естествено пристанище и естествената му защита от атаки по суша, започва постоянна борба с португалците за хегемония над Мумбай.
Към средата на 17 век, нарасналата сила на Холандия принуждава англичаните усилено да търсят пристанище за военния си флот по крайбрежието на Западна Индия. И така на 11 май 1661 г. бракът между Чарлз II и Катарина де Браганса, дъщеря на крал Жуау IV, предоставя островите в притежание на Англия, като част от зестрата на Катарина.
След обявяването на независимостта на страната през 1947 г., територията на Мумбайското президентство преминава към Индия и е преобразувана в щата Мумбай. Площта му е увеличена с включването на няколко дотогавашни княжества, които се присъединяват към Индийския съюз и са интегрирани в щата. Впоследствие столица на щата става град Мумбай.
През 1950 г. в Мумбай в разгара си е движението Самюкта Махаращра, имащо за цел да създаде отделна държава, включваща Мумбай. В дискусиите Лок Сабха през 1955 г., Индийският национален конгрес настоява градът да се отдели като автономна държава. В доклада си от същата година, Комитетът за реорганизация на Индия препоръчва двуезична държава за Махаращра-Гуджарат със столица Мумбай. Комитетът на мумбайските граждани, група от гуджаратски индустриалци, от своя страна лобира за независим статут на града.
Но засега Мумбай остава в границите на Индия.
И не просто остава. Превръща се във финансов център на Индия. В града са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и много от големите индийски компании. Тук днес се създават 5% от общия брутен вътрешен продукт и 25% от промишлената продукция на Индия.
Мумбай е и най-голямото пристанище в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната. През него преминават 70% от морската търговия и 70% от капиталовите транзакции на страната.
Поради относително високия жизнен стандарт, Мумбай е притегателен център за имигранти от Индия и съседните страни. В града се намира и Боливуд, център на киноиндустрията на хинди и маратхи, както и паркът Sanjay Gandhi (наричан по-рано парк „Боривали“), един от малкото национални паркове в света, разположен в град.
За жалост, всички изброени забележителности, останали от динамичната история на Мумбай, не бяха в списъка с посещения на нашата туристическа агенция. Публикувам ги за да не се пропуснат от бъдещит пътешественици.
Поради дадените ни 2 часа престой в града, не успях да стигна до тях и лично.
Моята разходка из града ме доведе до няколко информации.
Стандартът беше видимо по-висок от останалата част на Индия, която посетих. За разлика от моторчетата и тук тук, изпълващи улиците, включително на столицата Делхи, улиците на Мумбай бяха пълни с автомобили. При това голяма част от тях нови.
Другото, което установих. Пълната безопасност да самостоятелното движение по улиците.
Поради липса на програмата, подготвена от туристическата ни агенция, ни дадоха тези два часа за свободно време. Обикалях из града напълно сама и не срещнах нито един повод за притеснение.
Действитено, за тези два часа успях да направя обиколка само на централната му част. Но, спокойствието беше изписано на лицата на жителите му. Много пъти съм писала, че именно очите и поведението на местните са били за мен показателни за обстановката на дадено място. А в очите на мумбайци имаше разум. И спокойствие. Просто жители на един голям град.
Че беше голям градът беше. И че стандартът му беше значително по-висок на фона на Индия, също беше вярно. И все пак, разходката ми из централната му част ми показа Мумбай в период на отминало вече величие.
Останалите от колониално време огромни и красиви сгради вече бяха с олющена мазилка. Много от тях имаха видимо запуснат вид. А покрай тях мумбайци бяха сътворили своята си мизерничка реалност. До изоставените красиви сгради бяха подредени олющени и очукани колички.
Индийците нямат навик да сядат по заведения.
Сватбите си играят на отворени и украсени терени. Те са просто сцена на извършваната церемония. А присъстващите седят на земята в безучастно наблюдение, или танцуват заедно с щастливите семейства на младоженците.
Така се и хранят навън. От импровизирани кухни на открито.
Доста често имповизираната кухня е върху главата на готвача. В ръцете му, пък е салонът за посетителите. Носената щайга се поставя на земята и посетителят сяда. Телата с храната се сваля от главата, подрежда се пред същия този посетител. И той бива нахранен.
А от болести и зарази ги пазят лютото и лимоните.
Типично по индийски. Точно Мумбай ми показа, че по-силно от народопсихологията няма. Може да имат по-висок стандарт. Може да имат прекрасен залив. Може да имат и красив град, построен от чужди хора. Но народът си е техен. И те си живеят така, както вековете градена народопсихология повелява.
И в крайна сметка, в това е тяхното щастие. Нали затова е толкова прекрасно, че хората са различни. За да е пъстър светът ни. И да ни е интересно да живеем в него. И най-вече, да пътуваме и да го опознаваме.
А откъм опознаване в Индия остана неизброимо множество. Всъщност, аз се докоснах до една нищожно малка част от огромната страна.
Но нали пътешествията предстоят.
А засега се радвам на видяното. И на срещите с усмихнатите хора.
Какво да кажа в заключение – цветна, шумна, мръсна, усмихната и вълшебна по своему видях Индия. При това получих толкова много усмивки и доброта, че душата ми се напълни за много време напред. Върнах се от Индия с пълни от пъстрота очи и пълна с доброта душа.
Благодаря ти, Индия, за топлия прием! Благорадя, че разкри част от красотите си пред мен.
Благодаря, че бях!
