ЧАСТ ОСМА – КРАЛСКИЯТ ГРАД УДАЙПУР

УДАЙПУР се приема за  най-романтичния град в Индия. И не напразно. Разположен е сред планините Аравали в Раджастан и на бреговете на езеро. Заради това го наричат „езерният град”.

Както четох, наричат го също и  „Венеция на Изтока”. Това чак прекалено ми се стори. Нито имаше канали. Нито пък нещо водно извън бреговете на езерото.

Градът е основан през 1553 г. от махарана  Удай Синг и става столица на Мевар за около три века.

Титлата махаражда за владетел, в Удайпур звучи „ махарана“.

След разорение на града от монголските войски, местният управител  избрал високо място и построил нова укрепена резиденция.

А днес градът изглежда, как да кажа, индийски.

Мръсничко, занемареничко.

И с невероятно красиви храмове.

Един от тях. Храмът Джагдиш. Посветен на бог Вишну – пазителят на Вселената (Лакшми Нараян).

Построен  в индо-арийски стил през 1651 г. от махарана Джагат Синг и  покрит с релефи на слонове, коне и войни.

Освен статуята на бог Вишну, в храма е разположена и  статуята на Гаруда. Полуптица – получовек, транспортирала  Вишну.

И се насочихме към Градския дворец– най-големият дворцов комплекс в Раджастан.

С група индийски студенти налбюдавахме смяната на караула.

Издигнат върху хълм на брега на езерото Пичола, този огромен комплекс, изпълнен  изцяло от гранит и мрамор, е строен  в течение на 400 години. Множество  династии са давали своите нареждания. И множество архитекти са ги претворявали в дела. И днес тази сложна компилация е дала на вниманието на туриста истински микс от раджастанска, могулска, средновековна, европейска и китайска архитектура, вложени в множеството големи и по-малки дворци, музеи и градини на комплекса.

Балкони, кули, куполи, мраморни резби, стенописи, картини, огледала, сребърни орнаменти и цветни стъклени мозайки. И всичко това в неизброимо множество.

След градския дворец, напълно закономерно се насочихме към  градините Сахелион Ки Бари / Saheliyon-ki-Bari/. Нали там  са се разхождали придворните дами.

Тази градина, изградена на брега на езерото Фатех Сагар, представлява истински зелен оазис в сухите земи на Раджастан.

Строена е  от 1710 до 1734 г. от Махарана Санграм Сингх.

Според легендата, в желанието си да зарадва любимата си съпруга,  махарана е проектирал сам тази прекрасна градина. Кралицата му винаги била придружавана от 48 прислужници в брака им. Заради това махарана сътворил тази приказка за разходка на всичките тези дами. За  да предложи на всички тях приятни моменти далеч от политическите интриги.

Харесала се градината на кралицата и нейните придворни дами и те често намирали отмора сред зеленината й.