Пристигнахме в Джайпур – столица на щата „Раджастан”. Известен като „Розовият град”. Това прозвище получава заради розовия цвят, в който са боядисани крепостните стени и сградите на стария град. А е избран розовият цвят, тъй като в културата на империята на Раджпут именно този цвят се счита за символ на гостоприемството.
Градът е планиран, построен и наречен така на името на великия астроном и воин махараджа Джай Синг II.
Град Джайпур е основан през 1727 г. от Джай Сингх II, кралят на Амер. Управлявал от 1699 до 1743 г., махараджа Джай Сингх II бил признат астроном и воин.
Нарастващото население и оскъдицата на вода принудили махараджа Джай Сингх II да премести столицата си от Амер. За да намери подслон на увеличаващите си поданици, махараджа строи нов град на 11 км от старана столица. В негова чест по-късно градът е наречен в Джайпур.
Преди началото на строежа, махараджа Джай Сингх II се запознава с древни книги за архитектурата. И под вещото ръководство на виден за времето си архитект, Видядхар Бхатачария, планира бъдещия град въз основа на принципите на Васту Шастра и Шилпа Шастра.
Строителството на града започва през 1726 г. и за четири години са завършени основните пътища, офиси и дворци. Градът бил разделен на девет блока. В два от тях са били разположени държавните сгради и дворци, а останалите седем били предоставени за жилищните нужди на поданиците. Охраняващите крепостни стени са имали седем укрепени порти.
Да се боядисат сградите в града в гостоприемния розов цвят нарежда последният индуистки владелел на града, Савай Рам Сингх I. А жестът е отправен към посрещането на Алберт Едуард, принц на Уелс.
Гостоприемството е прието прекалено добре от британския бринц. И през 1876 г. именно той става крал Едуард VII, император на Индия.
През 19 век градът бързо се разраства и до 1900 г. има население от 160 000 души. Широките булеварди били павирани. В града бързо се разстраствали индустрии като обработката на метали и мрамор.
Градът обръща поглед и към образованието. И в края на 19 век вече има училище за изкуство и три колежи, включително санскритски колеж. Продължава да обучава своите възпитанички и девическото училище, открито по време на управлението на Махараджа Рам Сингх II.
Видях града с поизлющени фасади, но със запазен розов цвят по тях.
Изучавал науката на астрономията, в двореца на махараджа Джай Сингх II била изградена изключително напредничава за времето си обсерватория. Истински впечатляващо съоръжение е 30-метровият часовник. Дори днес показва времето с точност до 2 секунди. А сянката, която пада, се измества с 4 минути на час.
Обсерваторията е изградена непосредствено до градският дворец на махараджата.
Днес упавителят на града има преимуществото да се разхожда из прекрасните му зали и градини на една част от него. Другата е превърната в музей с няколко зали, събрали в себе си колекции от текстил и облекла на семейството на махараджата, оръжия, картини, килими, каляски. Тук се намират и два обекта, влезли в „Книгата за рекордите на Гинес“ – двата най-големи сребърни съда за вода. Всеки с вместимост от по 400 л.
Несъмнено, най-запомнящата се сграда в Джайпур е 5-етажният дворец на ветровете Хава Махал. Пететажната фасада на двореца е изпълнена от 953 прозореца. И не напразно. Те са давали поглед към случващото се извън двореца на множеството жени от кралския двор. А са пречели на любопитните да видят тяхната красота. Затворени в златния си кафез, от тези прозорци високопоставените дами наблюдавали официалните церемонии и ежедневния живот по улиците.
Другата важна роля на всичките красиви прозорци била разхлаждането. Не по-малко важно в жегата на сухия сезон. Решетките на прозорците осигуряват постоянно, леко разхлаждащо въздушно течение. Те пък дали наименованието на двроцера. Дворецът на ветровете (hawa – вятър, mahal- палат).
Махараджата Савай Пратап Сингх бил поклонник на Кришна. И заради това разпоредил да се построи дворецът така, че видът му да напомня украсената със скъпоценности корона на бога. А безбройните малки покриви и покривни сигменти на сградата са надстроени от също толкова многобройни позлатени калаши, които представляват един от най-старите символи на щастието при хиндуизма.
Запознали се със съвременния град, обърнахме автобуса назад към историята.
И стигнахме до Амбър Форт – старата столица на империята на Раджпут през 16 век. Предшествала първенството на Джайпур.
До входа на крепостта ни доставиха на гърбовете на слон. Нали се връщахме назад в историята, редно беше да използваме исторически коректните превозни средства.
А от височината на нашите мили превозвачи се откриха невероятните градини в езерото Маота.
Амбър Форт се състои основно от четири отделни сгради, обградени от здрави, масивни и дълги стени. Дворецът е издигнат изцяло от бял мрамор и червен пясъчник. А при изграждането му умело са съчетани хиндуисткият и мюсюлманският стил.
Нямаше да съм аз, ако не се бях качила по всички стълби. Не пропуснах, разбира се, да се завра и във всяка налична ниша. А дворецът предлагаше неизброимо множество.
Строителството му е продължило петдесет години. А е извършено от 2 785 работници.
А е започнато през 15 век от Дхарна Шах, местен предприемач от Джаин. Дхарна Шах се мотивира да строи храма след като получава божествено видение. А в строежа му вгражда мечтата си за сътворяване на небесно превозно средство.
И може би поради това храмът е неземно красив.
Стените и колоните му са така изящни, че създават усещане за изплетени от сребърни нишки.
Може би точно пред стените на този изящен храм е моментът да поговорим за религия.
Въпреки започнала ислямизация на страната, по-голямата част от индийците все още вярват с ученията на старите си религии.
Всъщност, след получаване на независмост от Британия, голяма част от ислямизираното население на старана британска колония е отделено в самостоятелната държава Пакистан.
В Индия днес близо 88 процента от индийците изповядват индуизъм. А това е най-миролюбивата и всеопрощаваща религия на света. Всъщност, според индуизма никой не трябва да върши нищо по задължение. Има определени неща, които е хубаво да се вършат, но в никакъв случай не са задължителни. Основното е да бъдеш спокоен. И никакво препиране.
Това е чудесно. И индийците са спокойни и доволни с това, което имат. Но пък и нямат никакъв стремеж към по-добро.
В основата на индуизма е примирението. Заради това индийците успяват да живеят мирно с огромното си население и със съседите си. Заради това почти няма престъпност в огромна Индия. Но пък затова и са толкова бедни. И почти няма шанс в скоро време да се оправят. Те се примиряват, че са бедни. И чакат просто да дойде следващия живот, за да се преродят в друго създание, което ще живее по-добре. Заради това примирение те не завиждат на по-богатите и не вършат престъпления. Но пък заради него и не се стремят да имат по-добър, или по-чист живот.
Заради това маса индийци прекарват живота си просто на някой площад, или някъде в планините в поза „Лотос“. Все ще се намери някой да им даде по една купичка ориз на ден. И това им стига.
Като гледах площадите на населените места от автобуса, добивах усещане, че индийците са накацали по площадите. Нито стоят прави, нито са седнали. Позата им навява асоциация точно на кацнали птици. И нищо не може да ги извади от това спокойствие. Там буквално се виждаш как животът им минава покрай тях, почти без да ги засегне.
