И колкото повече се отдалечавахме от Баку, толкова обедняваха къщите, изпълващи пейзажа. От красиви двуетажни се превърнаха в малки обикновени едноетажни.
Оказа се, че извън Баку хората не живеят никак богато. И нищо чудно. Хората, които не били заети в нефтодобивната промишленост, нелеко изкарвали прехраната си в този полупустинен район.
Гобустан е район в крайните югоизточни планински части на Големия Кавказ, на запад и югозапад от Афешеронския полуостров. Абсолютната му височина стига до 1047 метра. Билото е покрито с пясъчни и глинени скали, мергели и варовици. А тези скали позволяват сравнително лесно да се издълбават символи върху тях.
Произведенията на древните художници са открити съвсем случайно. Тъй като мястото било обсипано с каменни блокове, тук била създадена каменна кариера. И по време на работата в кариерата един от работниците забелязал някои изображения на скалата. Районът започна да се изчиства и се появявали пред погледа на учените все повече и повече изображения.
Открити са и немалко пещери със свидетелства за живот в тях и множество рисунки по стените им.
Днес са разкрити над 6 000 рисунки върху 1 000 скали, около 40 древни жилища – пещери и площадки и повече от 100 000 предмета на материалната култура. Най-древните рисунки принадлежат към мезолита, но се приема, че тук е съществувал живот преди това.
Намерените пещерни картини в Гобустан учените отнасят към различни епохи – от 10-8 хилядолетия пр.н.е. А някои от тях и към Средновековието.
Изображенията на тях също се различават помежду си по изобразените теми, стил, структура и техника.
В голяма степен скалните рисунки изобразяват картини от ежедневието на древните. Има сцени на лов пеша и на коне. Сцени на битки, сцени на колективен труд и жътва. Запазени са и рисунки, изобразяващи танцуващи хора. Танцът е изобразен под формата на кръг и според учените предшества лов. Според същите изследователи, този ритуален танц бил изпълняван на звуци, издавани от специален музикален инструмент от каменната ера, наречен „Гавал-тире“ („Камък от бубен“).
Стържейки по различни точки на каменния инструмент, древните музиканти постигали различни звукови тонове и изпълнявали различни мелодии.
По стените на пещерите на Гобустан могат да се видят многобройни изображения на диви животни, живели тук през последните 10 хиляди години – газели, диви кози, елени, диви прасета, коне, лъвове и др. Има и изображения на птици, риби, змии, гущери и различни насекоми.
В Гобустан има и изображения на мъже и жени. Силуетните рисунки на хора с почти натурален размер принадлежат към най-древния период от време и датират от ерата на ранния неолит (8 хилядолетие пр.н.е.), когато майката е била глава на рода. По време на създаването на тези образи жената била символ на доброто и просперитета, продължител на клана. Мъжете във фигурите са изобразени в ловен облик с лъкове и стрели. Те са високи, със стройни тела, пристегнати колани, с добре развити мускули. Мъжките фигури са изобразени главно в гамаши, а някои женски фигури са украсени с татуировки.
Много ценни, според археолозите, са множеството изображения на лодки с гребци. Може би по онова време жителите на Гобустан са били добри моряци. На кърмата на лодките е изобразено Слънцето. Също такова Слънце на кърмата на лодките учените открили в подобни рисунки в Швеция, Урал и Египет.
Според древните вярвания, Слънцето, залязващо на запад, се движи с лодка през нощта, за да се появи отново сутрин на изток.
Открити са и издълбани в скалите дупки, наподобяващи древни светилища.
С това приключи краткото ми пътуване до Азербайджан.
Спомних си с какво съмнение ме пуснаха граничните им власти да вляза.
Полетът ми беше от Армения. Тя беше втората ми точка от това близкоизточно пътуване. Първата беше Грузия. Твърде удобни ми се струваха трите гранични държави за едно общо посещение.
Те удобни. Но само географски. Никак подходящи не се оказаха в политически аспект. Особено след преминалата преди двайсетина години Карабахска война, по време на която се беше обособила скандалната република Нагорни Карабах.
Заради това явно толкова много въпроси ми зададоха на паспортен контрол след кацането ми в Баку. Не стига, че от Армения идвам. Ами и сама някаква такава европейка. Кой я знае от кой лагер играе. И за какви шпионски, или терористични цели се е примъкнала. Само да знаеха уважаемите господа митничари колко малко новини следя и колко още по-малко знам за световно политическото положение.
Но не знаеха. Та се наложи дълъг разпит да ми приложат. Трима души се смениха. И все заобиколно някак си ме питаха. Та, белким си призная. А аз излъчвах такава неподправена неосведоменост, каквато може да бъде само напълно искрената. И напълно искрено не се сещах какво искат от мен. Чак след като споделих за тази сценка с азербайджанските ми домакини, те ме просветлиха за неприятния и злободневен все още тук проблем. И седнах да прочета.
Неприятно наистина. Все се надявам подобни безсмислия да престанат да се случват на нашето цивилизовано съвремие. Нали уж помъдряваме. Крайно време е 3 000 години по-късно да започнем да разрешаваме конфликтите си с повече разум и по-малко кръв.
И може би вървим с малки стъпки към това. Все пак в добър свят живеем. И имаме възможност мирно да пътуваме по света. И да бъдем приети все така мирно от местните.
Така ме приеха азербайджанци. Макар и кратка, срещата ни беше изключително приятна.
За последно изпратих поздрав на другия ден на Баку от илюминатора на самолета. Най-после се срещнах с моят детски съзаклятник.
Благодаря, Азербайджан! Благодаря, че ме срещна и с Армения, и с Грузия!
Благодаря, че бях!
