През 1970-те години около селото е построен вторият по големина язовир в област Бургас – язовир „Ясна поляна“, който осигурява питейната вода на Южното Черноморие.
Старото име на селото било Алан кайряк. И означавало „място на припек“.
През 1907 година толстоисти направили опит да основат своя колония в Бяла Слатина и дори инсталирали там печатна машина. Само че не били разбрани, а изгонени от местните жители.
Малко след това те купили пустеещи земи в близкото до османската граница село Аланкайряк (днешното Ясна поляна) и основали просъществувала до войните колония, в която издавали списание „Възраждане“.
Комуната била силно вписана в живота на селото през първите десетилетия на XX век. И когато през 1934 г., възникнал въпросът за преименуване на селото с българско име, по предложение на местния учител Андрей Ненов то получило името на родното място на писателя – Ясна поляна.
Тази колония получила широка известност. Създалите я група млади интелигенти от всички краища на България поддържали кореспонденция с Лев Николаевич Толстой. И той решил да я посети. И тук колонията влиза в историята, макар и с тъжно събитие. На път за България Лев Николаевич Толстой умира.
И сега публично си признавам, че за подобно течение дори не бях чувала. И ако не беше Райко, може би нямаше и никога да чуя. Но пък ми стана интересно и се зачетох.
Какво означава Толстоистка Колония?
В България толстоистката колония се основала през 1906 г. Първите колонисти били Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, руският княз Гаврило Вулф. Колонистите се прехранвали основно със земеделие, като обработвали земята без животни и спазвали принципите на толстоисткото движение. Колонията се разпаднала през октомври 1908 г., но оставила трайни спомени сред жителите на селото.
И така, някак естествено, дойде ред на въпроса. Що ли значи това толстоизъм?
И любезно предоставеният отговор:
Толстоизъм (на руски: Толстовство) е нравствено-социално учение и движение на християнска основа, възникнало в Русия през 1880 г. Негов основател е руският писател Л. Н. Толстой със съчиненията си: „Изследване на догматичното богословие; Съединение и превод на четирите евангелия“, „Моята вяра“, „Но какво да правим?“, „Царството божие е вътре във вас“, „За всеки ден“, „Пътят на живота“.
В тях Лев Толстой научно изчиства от суеверия и мистицизъм и систематизира религиозното съзнание на човека и доказва че религията в същността си е разумна и логична и върху тази разумна религия е нужно да се построи човешкия живот и общество. Толстоизмът поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога. Самоусъвършенстването е възможно само чрез практическо изпълнение на планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5). Което включва отказ от прилагане на насилие, неучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с насилие. На практика това се изразява в масовото отказване от военна служба в Русия, България, Холандия, Англия през 20-те години на XX век. В резултат на това течение през Първата световна война в Англия отказват да служат 30 000 души.
Обособяват се две форми на толстоизма: киническа и комунална. Първата е индивидуално-духовна, втората включва участие в земеделски комуни.
Толстоизмът достига най-широко разпространение след 1917 г. в Русия, където се обособяват 100 комуни с 30 000 последователи.
Само че през 1933 г. юридически е закрит в Русия. А непримирилите се толстоисти са изселени в Сибир, където основават комуната „Живот и труд“ (1932 – 1938).
След Русия толстоизмът се разпространил в Холандия, България, Англия, Унгария, Швеция, САЩ, Япния, Корея, Чили, ЮАР.
В съвременна Русия толстоизмът е деформиран от идейното течение русински социализъм и църквата на Лев Толстой. Съществувало е училище в гр. Новокузнецк, в което са били преподавани някои от принципите на толстоизма. Но училището е закрито и превърнато в православна школа (1993 – 2009).
Толстоизмът така масово се разпространил в Япония, че през 1909 г. бил забранен и преследван. Невероятно. Руско учение в Япония. Я, какви неща научих от това пътуване.
Въпреки тази забрана, днес в Япония, в Киото съществувала толстоистка комуна „Единственият огън“. Съществувал също и университет Сюва Дези в Токио, в който се пазели идеите на толстоизма.
До там силно влияние оказал толстоизмът, че залегнал и в основата на гандизма – религиозно-политическо движение за национално освобождение на Индия. Невероятно. И ние, в лицето на малкото село Ясна поляна, сме били част от това велико движение.
Отражение учението на Толстой намира и в наши дни. Въпреки че днес няма силно изявени личности-толстоисти, както и музей на толстоизма в света, отделни хора и групи продължават да споделят толстоизма.
На принципа „никой не е пророк в собствената си държава“, днес дори в родния град Лев Толстой, Ясна поляна, имало само музей на светското му литературно творчество И за да е изживяването пълно, бившият му директор и праправнук на Толстой, Владимир Толстой, бил антитолстоист. На поста бил заместен от съпругата си, която пък следвала съветите на мъжа си. А той, пък от своя страна, от 2012 г. бил и съветник на президента на Русия.
Най-силно влияние толстоизмът оказал върху малката далечна държава Коста Рика. Въз основа на това учение тя е единствената страна в света без армия. Разпусната през 1948 г. от президента Хосе Фигирес Ферер. Нарекъл в чест на учението имението си „Ясна поляна“. А в гр. Колон, до Сан-Хосе, изградил „Монумент на мира“, в който е и паметника на Лев Толстой.
В България толстоизмът се разпространил след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Издавани били книги, списания и вестници.
За разлика от руския толстоизъм, българският участвал в политиката. Залегнал основно в платформата на БЗНС чрез стремежа да прокара проекта на американския икономист Хенри Джордж за единния налог върху ценността на земята, независимо дали е земеделска или е градска.
През 1925 година толстоисти основали колония в Ружинци, наемайки държавни земи. Тази група се стремяла да използва в общуването си езика есперанто. Направила и неуспешни, за жалост, опити да продава продукцията, оставяйки я на пазара и разчитайки купувачите сами да се обслужват и да оставят пари за взетата стока. Създали своя кооперация за производство на безалкохолно вино, искайки да пропагандират въздържателството, но не срещнали подкрепа сред местните жители. Е, на българския селянин да отнемеш единствената радост,ракийката, си било доста безнадеждно начинание. И през 1928 година толстоистите били изгонени от селото.
И други колонии имало в малка България. Да, просъществували за кратко, но все пак. Та такива имало в Дерманци, Луковитско, в Асеново,Поповско, в Индже войвода, Бургаско, в Момина църква, Бургаско, в Горна Оряховица, и в пловдивските села Костиево, Скутаре и Рогош.
Последната и най-голяма и дълго просъществувала колония била до село Мечкюр, днешният квартал на град Пловдив, Прослав. Невероятно! Какви неща научавам за родния ми град!
Тази колония била създадена през 1926 година, когато толстоистка група купила 264 декара земя. Тук се заселили и толстоисти от други разпаднали се комуни. Вземайки значителни банкови заеми групата успяла да създаде голямо модерно стопанство, което обаче останало нерентабилно. И през 1938 година толстоистите били принудени да си разделят по-голямата част от земята, за да могат да обслужват заемите си. В този вид стопанството просъществувало до 1945 година, когато станало основа на новосъздадено ТКЗС.
Ами, да си припомним и за Лев Николаевич Толстой. Роден през 1828 г. и починал през – 1910г. и за мен до днес беше известен руски писател.
И, както се оказва, нторо, духовно и нравствено рождение преживява той през 1880 г. Реформира теоретично християнството като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. ( Сега се сещам, че и в Арменската аполистическа църква е заложена дуалността на Христо като човек и Бог).
За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса, Лев Толстой утвърждава християнската нравственост, изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5) той смята, че тази проповед е лично дело за всеки човек – тук и сега и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това Толстой е отлъчен от руската православна църква през 1901 г. Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария. Лев Толстой се отказва и от частната си собственост върху земята и имението си, от авторските си права. И се заема с работа в земеделското стопанство. Става вегетарианец и пълен въздържател от към алкохол и тютюн. А новия си, религиозен светоглед претворява в романа „Възкресение“, написан през 1899 г.
Един от основните му сподвижници е Павел Бирюков (1860 – 1931).
След завършване на Морска академия, напуска военноморската си служба и посвещава живота си на идеите на Лев Толстой. Работи в издателство „Посредник“ (1884). Заточен в Латвия поради участието му в спасяването на духоборите. Емигрира в Швейцария през 1899 г. Там издава сп. „Свободна мисъл“ и публикува забранените произведения на Л. Толстой. Пребивава се в Канада при духоборите през 1920 г.
Става и автор на първата биография на Л. Толстой в четири тома, издадена през 1923 г.
Владимир Чертков (1854 – 1936 г.)
През 1881 г. Владимир Чертков се отказва от военна кариера, син е на генерал-адютанта на руския император Александър II. Живее в с. Лизиновка, където построява болница и училище за селяните. Среща се с Лев Толстой през 1883 г. Става най-близкия му съидейник, който съхранява печата и разпространява произведенията на Лев Толстой. Основател на издателство „Посредник“, което издава книги за народа. Изгонен от Русия през 1898 г., живее до 1907 в Англия. Основава издателство „Свободно слово“. Писмата на Толстой до него в този период са 928 броя.
Владимир Чертков е организатор и ръководител неофициално на толстоисткото движение в Русия. Автор е на книгите „Нашата революция“, издадена през 1906 г., „Бягството на Толстой“, издадена през 1922 г., „Злата забава. Мисли за лова“, „Животът е един“.
С последните две книги той се превръща първият руски биоцентрист. Инициатор е и организатор на 90-томното издание на произведенията на Лев Толстой (1928 – 1958 г.)
А ето ги и Толстой и Чертков
Друг сподвижник е Б. В. Мазурин
Председател на подмосковската комуна „Живот и труд“, наречена Шестаковка през 1921г. – 1930г. Председател е и на общоруската сибирска комуна „Живот и труд“, съществувала през 1932г. – 1938г.
В „Шестаковка“ комунарите-толстоисти, бивши дворяни, студенти, жители, селяни, червеногвардейци, есери построяват голям комунален дом с водно отопление, обща кухня, столова, жилищни стаи. Земеделският им труд е за физическо и духовно здраве, не за пари. Те не плащат данъци, не участват в избори, отказват да служат в армията.
Само че това не се харесва на правителството и комуната бива разселена. След изселването на непримиримите толстоисти от цяла Русия в Сибир, се основава нова комуна „Живот и труд“ край гр. Новокузнецк. Тя просъществува до 1938 г., трудно и с много съдебни процеси срещу по-видните толстоисти. Официално в Русия толстоизмът е забраняван през 1897 г. и 1933 г.
Историята познава и няколко видни български сподвижници на Лев Толстой.
Един от тях е Христо Досев (1887 – 1919).
Роден в Стара Загора в семейство на богат търговец. Напуска следването си в Женева и става един от основателите на колонията в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) през 1906 г., и сп. „Възраждане“, издавано през 1907г.
От 1909 г. живее в Русия до гр. Майкоп, Кавказ, където се оженва за дъщерята на руския толстоист В. И. Скороходов. Обработва земя заедно със Скороходов и други руски толстоисти.
Личен познат е на Лев Толстой, Владимир Чертков и В. Булгаков.
Подписва възвание срещу Първата световна война, наречено „Опомнете се, хора-братя“ написано от В. Булгаков.
Превежда статиите на Лев Толстой за сп. „Възраждане“, публикува в руския толстоистки печат. Автор е на книгите „Разкази и статии“, „Етика на храненето“, „Колонията на възрожденци в България“, „Близо до Ясна поляна“, „Дневникът на самотника“, останала неиздадена.
Друг е Стефан Андрейчин (1869 – 1961)
Роден в Габрово. Организатор и участник в колоната в с. Аслан Кайряк (Ясна поляна) – 1906 – 1908 г. Редактор на сп. „Ново слово“, „Възраждане“, „Вегетариански преглед“, „Прослав“ и на вестниците „Нов живот“ и „Братство“. Автор на книгата „Осветлени въпроси“ и стихосбирките „Песни на мирния живот“, „Цветята на душата“, „Лъчи на живот“, „Капки роса“. Преводач от руски и френски.
От 1943 г. живее в колонията до с. Мечкюр, Пловдивско.
Йордан Ковачев (1895 – 1966)
Роден в гр. Пещера. По бащина линия корените му са от Пиринска Македония – с. Белица, Разложко. Завършва право в Софийския университет. Юридическото му образование му позволява да защитава толстоистите в съда, при отказа им от военна служба. Подготвя документите за закупуване на земя за колонията до село Мечкюр, Пловдивско и по-късно я подпомага безвъзмездно финансово.
Личен познат е на П. Бирюков и В. Булгаков, кореспондира с Владимир Чертков, Н. Гусев, Е. И. Попов.
Той е от второто поколение български толстоисти, които съвместяват толстоизма с политиката. Член е на БЗНС от 1919г., поддръжник на групата на Д. Драгиев, който е с евангелско-толстоиски убеждения. Кандидат е за народен представител от БЗНС през 1938 г., а след 9 септември 1944 г. е избран за депутат от квотата на БЗНС (Никола Петков). Защитник на Никола Петков в процеса срещу него.
Заради убежденията си е въдворяван в концлагера „Куциян“ (1947 – 1948) и два пъти в Белене (1951 – 1952; 1957 – 1958).
Преводач от руски и френски. Поет и писател. Автор на три стихосбирки, разкази и драматични произведения. Редактор на в-к „Свобода“. Йордан Ковачев е последовател на киническия толстоизъм. Считан за най-добрия познавач на Толстой и толстоизма извън границите на Русия. Наричан е българският Мхатма Ганди.
Избиран е за председател на Съюза на писателите от провинцията в България 1934 – 1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите-демократи със седалище Париж.
Г. С. Шопов (1880 – 1932)
Роден в Панагюрище. Той е първият българин отказал се от военна служба поради толстоистките си убеждения през 1900 г. Осъден е за това на три години затвор.
Кореспондира с Толстой. Издава списание „Л. Толстой“ (1909 – 1906) и списание „Живот“ (1907). Създава издателство „Живот“ (1907 – 1921), което издава предимно съчиненията на Л.Толстой.
Автор е и на книгите „Как живя, работи и умря Лев Толстой“, издадена през 1926 г. и „На гости в Ясна поляна“, издадена през 1929 г.
Основател, заедно с Хр. Досев и проф. Д. Кацаров на Български вегетариански съюз.
Тъй като ми стана много интересно да науча за това течение, до днес напълно непознато за мен, ще оставя и няколко цитата на толстоисти, които доста добре характеризират самото учение.
„Човек без религиозен мироглед е духовен, нравствен инвалид. И такъв човек – като инвалида е във властта на всички, с него могат да си правят каквото искат. И такава е цялата наша и цялата европейска и американска интелигенция. Тя не вярва в нищо но знае, че трябва да живее и живее от чужд труд. Издържат я също хора без религия. Затова трябва да се убива истинската разумна вяра-за да паразитира интелигенцията. С това убийство са заети духовенството и учените…“
Лев Толстой
„Само едно е нужно: да пазим в себе си своето божествено аз и да го разрастваме, за да го пренесем в другия живот пораснало от самоусъвършенстването“
Л. Толстой, в писмо до Е. И. Попов, 1894 г.
„Физическият труд е едно от условията на чистия живот“
Лев Толстой
„Колкото повече човек забравя своята личност и се пренася в своята висша същност, толкова по-силно чувствува, че телесното е временна форма, чрез която се проявява вечният живот на духа“
Владимир Чертков
„Работете над себе си, като се усъвършенствате. Важен е проявящият се дух на човека, който неизбежно се връща към Бога.“
Христо Досев
„Аз воювам против злото в света и оръжието ми е добрите дела и примерния живот. Заявявам Ви, че съм свободен човек и в казармата нямам работа.“
Г. С. Шопов
„Учение аз нямам и никога не съм имал. Аз не зная нищо, което да не знаят всички хора. Аз зная заедно с всички хора, с огромното мнозинство от хората по целия свят, че всички свободни и разумни същества, имат в душата си вложен един висш, много прост, ясен и достъпен за всеки закон, нямащ нищо общо с предписанията на хората, наричани права и закони. Висшият закон, този най-прост и достъпен за всеки човек, се състои в това, да обичаме ближния си, както самия себе си, и затова да не правим на другите това, което не искаме да ни правят. Този закон е така близък до сърцето човешко, така разумен изпълнението му така несъмнено установява благото, както на отделното лице, така и на цялото човечество и толкова еднакво е бил провъзгласен този закон от всички мъдреци по света, от Веданистите в Индия Буда, Христос, Конфуций, Русо, Кант, че ако не бяха тези коварни и зловредни усилия, които са правили и продължават да правят богословите и законниците за да скрият този закон от хората, законът вече отдавна би бил усвоен от огромното мнозинство от хората и нравствеността на хората в наше време не би стояла на тази низка степен, на която е сега“.
из Писмо до един студент 1909 г.
„Истинска наука може да бъде само такава наука, в основата на която ще бъде положено религиозно нравственото учение за душата на човека, за Бога и за нравствеността.“
Лев Толстой
„Колко е хубаво, че Л. Н. Толстой не е създал никаква църква, никаква партия, никаква секта и никакви догми. Той показа на хората пътя на живота, който счита за истински. Той споделя своя опит по този път, направлява и оставя всеки сам посвоему, самостоятелно да мисли, самостоятелно да взема решения и живее, ръководейки се от своя разум и своята съвест, съгласно силите и изискванията на душата си.“
Б. Мазурин
Днес в селото има музей, една част от който е посветена на Лев Толстой и неговите последователи – толстоистите. В другата му, етнографо-историческа част, са изложени стари дървени рала, станове и огромни делви.
А към музея приканва дружелюбна дървена табелка с надпис:“ 100 години толстоистката колония ви очаква. Ще я пропуснете ли сега?“
Оказа се, е именно 100 години от създаване на тази колония чествали неотдавна жителите на селото.
В селото ежегодно се провежда международен симпозиум по скулптура, дърворезба и…. борби.
А на ежегодния панаир за празника на Св. Константин и Елена се събират земляците и се провеждат пищни тържества с богата фолклорна програма.
Също така редовно се провеждат сбирки на Тракийското дружество.
С разглеждане на селото се задоволихме ние. Но, ако имате още малко време, може да отидете на 1 километър от селото, където в сянката на вековните гори се намирало аязмо с параклис „Св. св. Константин и Елена“. Местните твърдели, че водата на чешмичката до параклиса е лековита.
На големите християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събирало на аязмото, палели свещи в параклиса, „борели“ яйца, ядяли козунак и „странджански дядо“, и наливали от лечебната вода на аязмото.
Ха, май си спретнах идея за следващия Великден.
На прекрасно място завърши морското ни пътешествие. Споделено с прекрасни хора. И обогатено с нови екзотични познания. Какво по-хубаво от това?!
Благодаря! Благодаря, че бях!
