Перперикон. Огромният скален масив в източните Родопите, върху който бил изграден античен град и проницалище. Възникнал според учените преди повече от 8 000 години.
Въпреки, че архитектурният комплекс придоби вече общестевност с името„Перперикон“, българските траколози категорично отказват да го наричат така. Според тях „ това е наименование, дадено при разкопки от XX-XXI век, без никаква опора в предходните години, столетия и хилядолетия“.
Перперек е автентичното древнотракийско название на комплекса. Бащата на тракологита, проф. Александър Фол разяснява в трудовете си, че „пер“ и „бер“ идват от индоевропейското „пер“, което е „пир“ на хетски език и означава „скала“. Според проф. Фол, удвоеното „пер“ при названието Перперек означава, че комплексът, наречен така е : „с много мощно значение на един скален връх и светилище“.
Перперек също така е мъжко тракийско име, което се среща у Омир. Професор Фол напомня, че името на цяла Тракия в древността е Перке. А това наименование означава „скалата“. То пък е запазено в наименования като Перперек, Персенк, Перин (днес пирин), както и Перистер ( планината при гр. Битола, Северна Македония). Все на скалисти върхове.
Същото становище застъпва и археологът Николай Овчаров. Само че го свързва със златните монети „перпера“, известни и като „златица“ в средновековна България. А името пък на златната монета перпера свързва с паричния дънък перпера.
И установено било древното селище на голяма скала без растителност на най-високия връх над долината. На 735 м се извисявала тя над река Перперек.
Откривал се от нея от нищо непрепречен изглед към изгряващото слънце. И от нея посрещали всяка сутрин обитателите му появата на Бога Слънце. В него вярвали от незапомнени времена жителите на тези земи.
С развитието на оръдията на труда и усъвършенстването на сечивата през Бронзовата епоха, хората започнали да обработват камъка. И постепенно обитателите на древния Перперикон изсичали в скалите на селището си култови ниши, светилища, гробници. А в нишите поставяли оброчни съдове и предмети, свързани с култа си към Бога Слънце. Това било началото на промяната. От селище, съставено от естествени скали, Перперикон придобивал облик на по-съвременно обиталище.
През късната бронзова и ранната желязна епоха на хълма постепенно се развивало и древно светилище. И добило то своя голям разцвет през XVIII-XII в. пр.н.е. – в периода на развитие на първата европейска цивилизация – Крито-Микенската култура.
До днес учените не могат да постигнат единно мнение относно характера на светилището. За сметка на това, всички са обединени около твърдението, че независимо от характера си, това е било изключително значимо и мащабно светилище.
Част от археолозите, включително и работилият по този обект, Николай Овчаров, настояват, че това е известното в Древността светилище, посветено на бог Дионис на тракийското племе сатри. Жреческият род на тракийското племе сатри били бесите. Култът бил към Бога – Слънце. А за светилището на Дионис се споменава многократно в древногръцките писмени източници.
Така Макробий съобщава:“Научавам, че в Тракия слънцето и Либер се смята за един и същи бог. Него траките наричат Себадий, както пише Александър Полихистор и на този бог на хълма Зилмисиос е посветен храм във формата на ротонда, чийто покрив в средата е открит„.
Всъщност, светилището в Античността се наричало прорицалище. Място, където се прорицава.
С прорицанията в светилището на Дионис се занимавали бесите. А жрица давала предсказания точно, както в Делфийския оракул.
И прорицалището на Дионис било известно колкото оракула в Делфи (светилището на Аполон). И също толкова важно и значимо. Според древни легенди, в двете проницалища били извършвани винено-огнени обреди върху специален олтар. И според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.
Че е важно и значимо светилището на Дионис не се спори от археолозите. Споровете са относно точното му местоположение.
Три са предположенията за това.
Най-оскъдно е предположението, че древното светилище на Дионис се намира в Pangaion ( Кушница планина) в Гърция. Друго такова предположение е, „е местонахождението му е в Хемус (Стара планина). И двете са открити в трагедията на Еврипид „Хекаба“, писана през 424г. пр.н.е. В нея авторът предава учудването си от това, че „… някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в Pangaion, докато други казват, че се намира в Хемус.“
Че се намира в българската част на Родопа планина приемат днес археолозите. И отново са разделени на две. Относно конкретното му местоположение.
Част от нашите траколози, сред които е и проф. Валерия Фол смятат, че голямото светилище на Дионис трябва да се търси по трасето на древен път под родопския връх Персенк. Според тях, при връх Персенк се намират руините на мащабно светилище. А покрай него минава древен свещен път, по който има изключително добре запазени много ранни тракийски крепости. Този маршрут, според проф. Валерия Фол, е бил един от най-активно използваните в древността пътни артерии в Родопите и по него може да се пресече цялата планина.
И именно по маршрута му се намира Дионисиевото светилище.
А за Перперек професорът – траколог смята, че макар да не е точно Дионисиевото, то има дълъг живот като светилище, както и като градски и църковен център.
Че е било значимо светилище потвърждава и Николай Овчаров. Само че той като твърди, че имено то е известното в Древността светилище на Дионис.
А че местоположението на Дионисий-Оракулът е в Родопите, признават в произведенията си и по-късни римски историци. Според писанията им, то е най-важното светилище.
Според легендите, две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон.
Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски. В светилището било предречено на Александър Македонски, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия.
Второто се сучило няколко века по-късно. И предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
А е описано в съчинението „Дванадесетте цезари“ на римския историк Светоний Транквил.
„КОГАТО ОКТАВИАН, БАЩАТА НА АВГУСТ, ВОДИЛ ВОЙСКАТА СИ НЯКЪДЕ ИЗ ОТДАЛЕЧЕНИТЕ ЧАСТИ В СВЕЩЕНАТА ПЛАНИНА НА ДИОНИС, СЕ ДОПИТАЛ ДО ОРАКУЛА НА БОГА ЗА СИНА СИ, БИЛО МУ ПОТВЪРДЕНО ОТ ЖРЕЦИТЕ, ЧЕ СИНЪТ МУ ЩЕ СТАНЕ ГОСПОДАР НА ЦЕЛИЯ СВЯТ, ПОНЕЖЕ, СЛЕД КАТО ВИНОТО СЕ РАЗЛЯЛО ВЪРХУ ОЛТАРА, ДИМЪТ СЕ ИЗДИГНАЛ НАГОРЕ НАД ВЪРХА НА СВЕТИЛИЩЕТО ЧАК ДО НЕБЕТО – ЗНАМЕНИЕ КАТО ТОВА, КОЕТО ПОЛУЧИЛ И САМИЯТ АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ, КОГАТО ПРИНАСЯЛ ЖЕРТВА НА СЪЩИЯ ТОЗИ ОЛТАР“.
Именно високо лумналите пламъци при принасянето на жертва върху олтара било знамението за това.
А огънят пък е другият кръстник на древния град, според част от изследователите. Съхраненото от византийската епоха негово име е Хиперперакион. И още древните историци го съкращават на Перперакион или Перперикон.
На думата Хиперперакион не е намерен точен превод. От една страна, „Хиперперос“, „хиперпюрос“ на гръцки език означава „свръх-огнен“, „над-огнен“. От друга, думата Хиперперакион се среща в езика на Аристотел и е свързана с принасянето на жертви върху олтара.
Произходът на наименованието на града не е установен с точност до сега. Установено е категорично величието му. А то е шествело през вековете.
Според Николай Овчаров, в по-късен исторически период, на същото това място бил издигнат епископският град, в който в ранния V век Никита Ремесиански покръстил бесите и им дал създадената от него тракийска азбука и богослужение на тракийски език.
В средновековната история на България едно от най-ранните споменавания на крепостта Перперек е през втората половина на XIII век. Според изследванията на Проф Петър Мутафчиев, „…… в патриаршеската грамота от 1339 година под пловдивски митрополит е отбелязана и епископията на И-перперак-ион. Крепост със същото име (Перперак-ион, съкратено от … И-перперак-ион)“ се споменава през средата на XIII век при войната между Михаил II Асен и Теодор II Ласкарис (Георги Акрополит, 108.18, около 1254 г.). Тя се намирала в Родопите и нейното име днес (януари 1930 г.) е запазено в названието Перперекдере, което носи един ляв приток на Арда, южно от Хасково. Средновековната крепост се издигала върху една височина, по десния бряг на Перперек …“.
Приключил съществуването си свещеният хилядолетен град при нахлуването на османските турци, които напълно го унищожили в 1362 г., а жителите му отвлекли в робство.
Въпреки това, историческите източници свидетелстват за останалите да живеят в околностите му християни.
Руините на великия античен град възкръсват за света едва след няколко десетилетия, когато през 1837 година се споменават от д-р Ами Буе. По-късно, в края на XIX в., без лично да е посещавал местността, и Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион.
Официално разкопките на обекта започват през 2000 г. А продължават и до днес.
Днес учените приемат античния град като символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Място, на което е зародена религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията.
