Днес планинският масив, на който е разположено скалното светилище Перперек се състои от четири части: мощна крепост – Акропол, Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток, северно и южно подградие.
По хълмовете са построени много храмове и постройки. И буквално всяка педя от скалната повърхност е била обработена от човешка ръка.
А ние ще тръгнем на обход по обратния ред. От долната към горната земя.
И ще се изкачим първо към изградения на хълма свещен храм, а след това ще се отправим към изградения на самия връх на скалата Акропол.
И ще тръгнем към храма по древния „свещен път“. Онзи, по който са се качвали поклонниците от древни времена.
Преди последното си посещение бях чела, че върху него са изградили съвременниците ни желязна стълба. За удобство на всеки, който поиска да го посети. И я видях тази страшна грозна стълба. Безжалостно забила ноктите си в каменните стълби. Стълби, стояли тук няколко хилядолетия в автентичния си вид.
Гледайки това грозно желязно чудовище, не можех да не си спомня възмущението на моя близка от това как архитектурните паметници на древните днес превръщаме единствено в туристическа атракция. Именно заради това е изградена тази стълба. А както установих, и не само тя. И други стълби, че цели дълги железни пътеки са установили съвременниците ни върху древните свещени места.
То бива да е удобно на всеки. Но трябва ли всеки да го посети?! Така или иначе, който иска, го посещава. И не е ли по-важно да се запази нещото, стояло тук и изградено преди хилядолетия от нашите древни в автентичния му вид? Че да го изследват учените и да правят изводи за древните, които ние да ползваме за подобряване на съвременния си живот. А и имаме ли ние и право, беля, да го пипаме и да рушим нещо, което не ние сме създали.
Да, чрез поставяне на тези грозотии наистина всеки може да го посети. Но първо, вижда не каквото е било, а нещо, което ние сме направили. Тоест, оправданието „да може да го ивди всеки“ отпада. Защото вече не може да го види никой в истинския му вид. И второ, с цената на масовото посещение губим историческата ценност. Кое е по-важно и дали си струва цената?! Да, философски и тежки въпроси. Към момента все решавани в полза на химери и оправдания всякакви. Защото за постигане на тази желана цел, би могло да се изгради стълбище, или елеватор някакъв встрани. И по него да стигат до древното светилище онези, на които ще им е трудно да изкачат древните стъпала. Така хем всички ще мога да го видят, хем всички ще могат да ГО ВИДЯТ. В истинския му вид. Без да е нужно да се руши древността. Вместо това ние сме избрали отново най-удобното и лесното. Да забием желязна стълба директно върху древните стъпала. И да отправим манипулативно обвинение към несъгласните, посочвайки им тяхната жестокост и нежелание да споделят видяното с онези, на които ще им е трудно.
За моя радост, поне стълбата на каменния път беше изградена до някъде. Та все още посетителят можеше да се слее с времето и да покрачи по стъпалата на древните. И както те някога, така и днес да стигне по тях до горната част на светилището.
Бях чела в историческите книги, че умишлено така труден бил изграждан пътят към храмовете. За да мисли на всяка своя крачка посетителят за величието на Бога. И да е сигурен в желанието си да посети храма му. Да бори стръмните стъпала със силата на желанието си.
А трудният път на хълма Перперек води до Първата порта. За сигурната си защита в крепостта били изградени две двукрили порти.
Предназначението на тази било особено важно. И нищо чудно, нали именно тя води към внушителния Дворец-светилище.
По повелята на нарочно поставената табела, огромният по площ храмов и дворцов комплекс представлява „сложен архитектурен ансамбъл, развил се поне на три етажа, включващ вътрешен двор, тронна зала, източна и западна крипта, помещения, коридори и стълбища“.
На края на скалата, над ширналата се зелена безкрайност е разположена малката крипта. Днес от нея са запазени само каменните очертания на саркофазите.
И стигаме най-после до огромния Дворец, който по мнение на археолозите най-вероятно бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Разположен бил на седем етажа. А в центъра му била изградена тридесетметрова Церемониална зала. Вътрешното пространство било проектирано на три нива и най-вероятно залата служела за извършване на ритуали и обреди.
