И ето го Храмът на Дионис. И ето я онази огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове.
Огледах се наоколо. Че то всичко си беше без покрив. Останали бяха само руини. Защо пък се акцентираше на липсата на покрив точно на тази зала? И затова археологията е велика наука. Защото археолозите успяват да видят значимости в празното за обикновения турист място.
За липсата на покрив на тази конкретно зала съдели по липсата на дупки за греди в околните канари. Нали именно гредите поставяли градежа на покрива.
Залата била изградена без покрив заради огъня, разгоряван по време на пророчествата. По височината на огнения му пламък гадаели жриците. И именно високо лумналите пламъци при принасянето на жертва върху олтара било приемано като знамението за величието на предсказанието.
Така високо се разлудели огнените езици и при двете съдбовни за цялото човечество предсказания – на Александър Македонски и на Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра и висок около 3 метра. Олтарът на Дионис – онзи, на който, наред с всики други, са извършени същите две изключително съдбоносни за човечеството предсказания.
Първото, предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски. И второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
По повърхността му са открити многобройни издълбани в скалата полукръгли ями, запълнени с натрошена керамика от къснобронзовата, ранно- и късножелязната епохи. А североизточно от олтара била оформена почти квадратна площадка за култовите действия на жриците.
В подножието му се виждат запазени части и от по-малки глинени олтари.
Изобщо, цялата околност и самият връх на Перперикон били покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни и преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. И не напразно били изсечени те. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна за дошлите поклонници.
Античните автори ни разказват за традициите на траките да принасят на Боговете си кръвни жертви. В повечето случаи на едри животни като кон, бик, овен. И по-рядко на хора. Заради това, при вида на олтарите, учени-траколози предположили, че те са именно олтари за кръвни жертвоприношения. Може би за оттичането на кръвта били издълбаните канали и отвори в тях.
Проучванията в историко-етнографски изследвания дали на учените и друга теория. Припомнили си за ритуалното правене на свещено вино в културата на кавказките народи. И ето ти нова версия. Може би издяланите басейни и преливници били по-скоро т.нар. шарапани, преси за изстискване на гроздовия сок и производство на вино.
Но защо древните не са разположили тези винопроизводствени съоръжения в по-удобната равнина наоколо? Ами, защото не било важно количеството. Важно било напитката да бъде създадена на свещения хълм. И направеното там вино не било използвано за промишлени цели, а се пиело само на определени празници.
Тази теория учените подкрепят с доказателствата, намерени в свещения град за вероятното изповядване на култа към Дионис.
И няма по-удачен момент да си припомним познатото за Бог Дионис.
Първообразът му е тракийският Бог Загрей. Роден от Бендида, Богинята на земята ( наречена по-късно от гърците Персефона) и Збелсурд (наречена по-късно от гърците Зевс).
„Етимологията на името Бендида има индоевропейски корен. Bhendh означава „свързвам“, „съединявам“, което дава представа за образа на богинята и като покровителка на брака от типа на Хера. Може би затова едно основно нейно качество е виргиналността ( непорочността) ѝ. За архаичния човек виргиналността нямало толкова физически, а по-скоро соционален смисъл. Затова богинята-девственица се представя като обитателка на дивото пространство – мястото на жената в социума е в дома, „вътре“, и само бракът може да опитоми Бендида и да я върне в обществото. Тя може да бъде „майка“, но това понятие няма биологичен, а социален смисъл. Ролята на Бендида в тракийския пантеон е да осъществи пълноправното интегриране на младите в обществото. В един архаичен керамичен фрагмент от Лемнос е представена ловна сцена, където богинята поразява пантера с копие, разделящо се накрая на две остриета, а във вдигнатата си лява ръка държи малкото на звяра. Това символично откъсване на малкото е чисто социално действие, в което етапът на инициация настъпва след сепарация. Като обучава младите в изкуството на лова, богинята ги подготвя за живота им в статуса на зрели членове на социума. В резултат на нейната медиативна и възпитателна функция обществото циклично се попълва с мъже-войни и жени-съпруги.
Ловните умения, мрежата, копията, лъкът, бързината и животинските атрибути изграждат образа на Бендида като богиня въплъщаваща противоречиви митични роли. Всяка една нейна функция се допълва от нейната противоположност и може би затова копието ѝ е разчленено на две, да подчертае двойствеността ѝ.“
И нейният син, Бог Загрей има голямо значение за траките, тъй в мита за неговото битие те намират описание на създаването на човеците.
В същия този мит Загрей бил раскъсан на седем части от титаните. Неговата кръв потекла по земята и по този начин Бендида отново заченала. А щом Збелсурд видял какво са направили титаните, той се ядосал и ги изпепелил. Пепелта на титаните се смесила с кръвта на Загрей и от сместа се образувал първият човек. Той имал наследената от характера на титаните жажда за война. И в същото време бил и сърдечен и милостив като Загрей.
В по-късен момент от историята, тракийският Бог Загрей се превръща в гръцкия Бог Дионис (Bacchus на латински), роден от Персефона и Зевс. Той бил разкъсан от титаните, заради което те били изпепелени от Зевс. Но, след това той отново бил роден, вече от Семела. А баща му е неизменно Зевс. Според изследователите, така в митологията са създадени два образа на Дионис –тракийският и следващият го по време гръцки.
А още по-късно се слива с римските божества Либер и Бакх.
Независимо от преименоването му, същността му си остава неизменно една и съща.
При гърците той е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра. В древногръцката култура виното заемало важна роля. Заради това и консумацията му имала главно място в култа към Дионис.
За да честват своя Бог Загрей, още траките провеждали пищни мистерии. Тези мистерии били известни при римляните като оргии. Траките пък ги наричали дионисии или вакханалии. И доколкото Загрей е син именно на Богинята на плодородието, по време на тези вакханалии почетно място заемали виното и ритуалното съвокупляване. Тези занятия са обявени за две от тайнствата и в орфизма. И за практикуването им има следи в другия древен град на нашата територия, открит до с. Старосел.
Същото се наблюдавало и в елинистическите страни и Рим. Култът към бога Дионис (Бакх) бил съпроводен с необуздано веселие и диви оргии. Те се провеждали в планините под светлината на факли в най-дългата зимна нощ.
Големите дионисии в Атина пък били в началото на пролетта. По време на провеждането им участниците представяли събитията от живота на бога чрез хорови песни, музикални и сценични спектакли. Празненствата били придружавани с величествени шествия, на които изнасяли дървената статуя на Дионис.
През януари-февруари били провеждани други празненства, свързани с култа към Дионис. Наречени „ленеи„, на тях вакханките носели украсен дървен ствол, облечен с дрехи.
Същият този ствол присъства и в тракийските празненства.
Дори до днес в земите на Странджа е запазен тракийски обичай „бял кукер“. При него мъж без маска и с привързан дълъг дървен червен фалос рови ритуално с него земята, като символично я осеменява. Кулминацията на ритуала е символичен полов акт между кукера и неговата „баба“.
