Част четвърта – Перперикон, Акрополът

Продължихме ние по две от издълбаните на хълма  широки улици. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък.

А някои минават покрай параклис с олтар.

Изчерпали поредното ниво, отново завихме рязко нагоре. Към следващата земя.

А наречената от мен „горна земя“ представлява огромна площ от античния град с множество запазени постройки. Именно на тази най-висока част бил изграден  Акрополът.

С най-вълшебните гледки към съвременния и античния свят.

А в края на скалата, до гордо развелият се български трибагреник са скалите, върху които е открита рисунка – графит, на която с остър предмет е изсечен образът на Богинята майка.

Да си призная, докато бяхме горе, изобщо и не подозирах за този образ. Чак след края на обиколката ни, застанали до щандовете на сувенирните магазинчета, любезният продавач ни подкани да си закупим сувенир с образа й. И  срещна моят силно изненадан поглед. И защо така аз нищо не знам за нея?! И може ли да науча? Е, от него не успях. Успях само да си купя магнитче. Получих също успокоение, че дори да бях знаела, пак нищо нямало да видя. Защото изображението било крайно бледо и  се виждало само след като се полее с вода. И тогава дори трябвало да знаеш какво гледаш, за да видиш.

Е, успокоих се, че не съм направила най-големия пропуск. Но подобна липса в знанията ми така и не ми даде мира. Та, като се сдобих с време и налична мрежа, попрочетох. Не че имаше изобилие от данни.

Първото, което установих беше, че на територита на Перперикон били открити множество такива рисунки-графити. И най-вероятен автор, според археолозите, били прабългарите на Кубер, заселени тук през 7 век.

За култа към Богинята майка на различни древни култури и за наличието на матриархат, бях чела многократно. Доказателство за това във вид на скални рисунки бях виждала по разни пещери също не един път.

„Като основно божество Богиня-майка е в много митологии и религии. Тя е покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но и на девиците. Също така е  пазителка и на култа към Слънцето и живия огън, а е и покровителка на животните и лова като източник на препитание. Олицетворява почитането на женското творчество и съзидателно начало в природата и се приема като източник на жизнена сила и на безсмъртието като негова най-висша изява“.

Това добре. Но някак връзката й с траките ми беше забулена в тъмен облак. И ето как се разбули този облак.

„Великата богиня майка е основното божество в тракийската религия. Траките са считали, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът Слънце и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на живота и смъртта. Древното митологично мислене схваща Вселената (макро и микрокосмоса) като рожба на женското начало, което се идентифицира по правило със земята. Такова мислене допуска земята да самозачене, за да създаде останалия свят, но често я свързва и с мъжкото начало, което се идентифицира с небето (Слънцето).

Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба.

В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от камък или кост. При всички тях ясно са изразени символите на човешкото плодородие- големи гърди и бедра и често с липсваща глава.“

Е, след като успях да поповдигна облака на незнанието,  да се върнем в съвремието ни пред руините на древния Перперек.

В източната част на Акропола му била изсечена огромна Базилика. Днес археолозите предполагат, че в древността Базиликата най-вероятно  била древен храм, превърнат в църква  по време на християнството.

От базиликата към вътрешността на Акропола водила покрита колонада, портик. Съдейки по данни на античните и средновековните автори, археолозите считат, че  подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. А от този древен портик до нас са останали само част от колоните му.

А до Акропола бил разположен Малкият дворец. Снабден с два входа – северен и южен бил той. Каменни улици минавали през  вътрешния му двор. А в сградата му имало изградени цели 17 помещения.

Според някои археолози, Дворецът е граден по времето, когато древният град е бил в пределите на Българската държава. Превзет от войските на цар Иван Александър през 1343 година.

В годините на разцвета му култовият комплекс се усъвършенствал и  придобил дренажна система за отвеждане на водата. Хиляди канали за оттичане на дъждовната вода били изградени под тухления под на всяко помещени.

Така добре били констуирани те, че дори днес учените признават за блестяща древната  канализационна система.

В чертите на Двореца били изградени и цистерни за събиране на дъждовната вода. Едната от тях е със значителни размери за скалистия терен – 12 m x 8 m x 6 m.

До Двореца пък била изградена втората Базилика. Днес от нея е запазена част от олтара.

А за защита на  Двореца и Акропола, покрай тях била издигната огромна крепостна стена (Цитадела). Не е запазена днес във височинното си величие тя, но все още може да се възхищаваме на равния й бял градеж.

На северозапад от Двореца бил разположен жилищен квартал на поданиците.

В останките на една от древните къщи са открити и няколко делви. Онези, в които римляните съхранявали продуктите си. Делвите били дотам големи, че били вкопавани в земята. А продуктът, съхраняван във всяка една от тях, се достигал благодарение на дълги пособия.

Сред римския квартал археолозите успели да разпознаят и останките от архонтско жилище.

Не така незабележимо се извисява и Главната кула на Двореца. Изградена върху двуметрова крепостна стена във времето на римската епоха на града, тя служила и за защитен бастион на крепостта.

Бастионът бил революционно съоръжение за времето си. Изграден навън от линията на основното укрепление и  разположен в двата края на права крепостна стена. Основната му задача била да предостави на защитниците на крепостта възможността да обстрелват врага. При това  предлагал пълен обсег за обстрел на щурмуващи сили. За разлика от предшестващите го фортификационни съоръжения, които били успешни само в определен периметър, бастионът позволявал да се използват отделни оръдия, които да покриват крепостната част на стената, а в това време централното оръдие можело да се концентира върху идващи вражески войски.

Днес до единствената останала стена на Кулата е изградена дървена конструкция , по която туристите не пропускат да се покатерят и да вперят поглед от високо върху руините на античния град и родопските хребети наоколо.

Хвърлих последен поглед върху древния свещен път и отправих поглед в съвремието ни.

Слизайки надолу, започнахме да си отдъхваме от вилнеещия горе  вятър. Добре ни беше обрулил. А картата ми превърна в ранен и изподран боец.

Но нищо нямаше значение. С порозовели бузи и уши от вятъра и с глави, пълни с невероятни впечатления стъпвахме по древните камъни. Мълчание беше обхванало компанията. Всеки премисляше видяното. А аз за пореден път благодарих, че имах възможността да се докосна до историята на древните, да походя по техните пътища и да постоя до олтара на техния храм.

Благодаря! Благодаря, че бях!