Тъй като първата ни нощувка трябваше да бъде в Очо Риос, се качихме на автобус от летището за автогарата в Кингстън. Именно от там тръгваше автобусът за Очо Риос няколко часа по-късно.
Комфортен климатизиран автобус. Униформен шофьор, който ни се усмихва и ни пожелава „добре дошли“. Предварително уточнени места, вписани в билетите ни. Точка в полза на капитализма.
Гледайки през прозореца, се чудех какво му е различното. Изведнъж се сетих. Няма ретро коли. И всичко изглежда нормално. Нормален урбанизиран град. Много хора, облечени далеч по-малко шарено отколкото в Куба, нов и модерен автопарк. Значително по-чисти улици. Хората се движеха преобладаващо в коли и много по-малко пеша. Точка в полза на капитализма.
Слязохме на автогарата в Кингстън. Влязохме в чакалнята, за да си закупим билети за следващия автобус. Най-после, табелки, указващи на установените порядки и задължението да се спазват! Това добре.
И все пак имаше и още нещо необичайно, което не успях да индивидуализирам веднага.
А, всички бяха забили лицата в телефоните си. Интернет! Следващата характеристика на цивилизацията. Често казано, не знам в полза на кого е тази точка. Но, вярна на еволюционното развитие, ще я запиша в полза на капитализма.
Тъй като до автобуса ни за Очо Риос имахме близо два часа, оставихме багажа си в чакалнята и се разходихме до близкия търговски център. Е, липсваше лукса на западна Европа. И все пак това не беше голям МОЛ, а скромен търговски център. И поредната разлика. Много и разнообразни магазини с всякаква стока. Точка в полза на капитализма.
Гладът вече ни застигаше и мислите ни неминуемо се насочиха в посока храна. А надеждата от вида на заобикалящата ни цивилизация, ни накараха да възкликнем радостно: “Повече ориз и картофи няма да ядем!“ Ха-ха, каква беше онази приказка за сметките без кръчмар?
Четвърт час по – късно бяхме седнали на първото си ядене в Ямайка. Защо ли се смяхме толкова, когато разбрахме, че е пиле с ориз?! За да няма драми, имаше и боб в ориза. Спокойно, всичко е наред! Може да сме в капитализъм, но сме на Карибите. А тук нещата ги разбират така. Какво означава един прост ориз, когато няма боб и картофи към него. Изобщо не влиза в карибската кетонна диета.
Час по-късно, когато вече бяхме в автобуса, установих поредната разлика между двата политически строя. С автобуса минахме 150 м. за половин час. Още половин час просидяхме на място.
Задръстване.
Дам, капитализъм.
Започна да ме гони носталгия по празните пътища на Куба.
Пък и там „такси колективо“ ни караше до адреса на мястото за настаняване. Чак сега осъзнах, че всъщност автобусът ще ни остави на автогарата на Очо Риос и оттам ни предстоеше такси до хотела. А цената от 50 евро за двете, всъщност си беше по – висока от Куба. Май в Куба наистина няма да се окаже толкова скъпо, колкото бяхме мрънкали. Тази точка определено беше в поза на социализма.
С навлизане в града, погледът ми все повече срещаше хора с телосложение, което предполагаше диета с пиле с ориз, боб и картофи.
Явно на летището работят хора, избрани по красота. Нещо като нашият представителен полк на президента. Географското местоположение на Ямайка започна да надделява над политическия строй.
По-нататъшния ни престой в Ямайка ни отрезви доста неприятно. Ефектът на културния шок, преживян на летището, много рязко отшумя при сблъсъка с ямайската действителност.
Всъщност, разликата между двата строя се изразяваше основно в разликата в автомобилния парк, пълните магазини и невероятно атлетичните и добре изглеждащи служители на летището, които на всичкото отгоре имаха невероятно любезно отношение към туриста. Оттам нататък приликите започваха да стават плашещо много.
Извън летищната зона Ямайка ни предостави напълно идентична с кубинската действителност относно отношение към живота. Само че не ни предложи тази безопасност, на която се радвахме в Куба. И която не само ни разглези, ами притъпи предпазливостта ни.
И в Ямайка почти 100 процента от населението са чернокожи хора – предци на довлечените от Африка роби. И тук, както и в Куба, местното население е било избито напълно. И тук не е останал нито един негов представител с цел за да се омеси, или пък да се види неговата култура, например. За разлика от Куба, от този остров бившите бели колонизатори явно са се оттеглили също почти изцяло. Ние заварихме острова напълно населен от чернокожи хора. Само че, за разлика от служителите на летището, основните жители на острова не притежаваха любезност, или добро отношение. Напротив, бяха си намръщени и груби, точно както и кубинските в Хавана. За разлика, обаче, от Куба, тук беше разрешено и се употребяваше много свободно хашиш и други леки наркотици. Навсякъде ни следваше мириса на хашиш. Пушеше се, както се казва, достатъчно активно. На няколко пъти дори ни предложиха по улицата.
Заговорихме се на една от автогарите с две бели момчета, туристи от Европа, които ни казаха, че точно заради тази възможност и са дошли в Ямайка.
И някак си разбрахме, че сме загубили безвъзвратно онова спокойствие на разходките по улиците, особено вечерно време, с каквото ни дари Куба. Ямайка ни върна рязко към изграденото ми старо правило на пътешествията „ В подобни държави, падне ли слънцето, момата да си е в къщи“.
Още в късните следобедни часове не смеехме да влизаме в странични улички, гледахме да се придържаме към централните такива и с бързо темпо се придвижвахме само по осветените. Дори по тях се разхождаха не дотам приветливи чернокожи хора. По-късно разбрахме, че този леко плашещ вид в значителна степен се дължи на употребените наркотици. Така или иначе, разминаването с тях по никакъв начин не ни носеше спокойствието, на което бяхме свикнали в Куба. Напротив, всяко разминаване с ямайските жители ни създаваше страх и смут в душите относно нашата безопасност. Слава Богу нищо не ни се случи, но си беше доста напрегнато.
След 17.00 ч. по улиците нямаше бели хора. Явно тук белите са единствено туристите от круизните кораби. И в късните следобедни часове те си се прибираха по корабите. Нямаше туристи, които да изкарват няколкодневни почивка тук. Нямаше и съответните условия за това. Не видяхме крайбрежни ресторантчета и барове. Всички удобни за това места представляваха просто тераси с изглед към морето. Явно и затова беше толкова възмутително скъпо. Знаеха, че туристите слизат от кораба и изкарват по няколко часа на брега. И от тях трябва да се вземат максимално много пари за максимално кратко време. Пък и туристите така или иначе напускат острова до вечерта, така че не е нужно да се привличат с изгодни оферти и ниски цени.
