Денят, посветен на Агра, беше описан в програмата като „Агра – някога столица на моголската империя“.
И понеже през вчерашния ден местният ни екскурзовод също спомена тази моголска империя, ми стана интересно. Някак не си спомнях нищо от уроците по история. За монголската да, но пък моголска.
И понеже живеем в златния век на информацията, чичко Гугъл услужливо запълни моите празноти в областта.
И така, историята на Индия, взета от мрежата и накратко:
„Историята на Индия започва с доказателства за човешка дейност на Хомо Сапиенс отпреди 75 хил. Години, или на по-ранни хоминиди отпреди около 500 хил. години.
Индската (Харапска) цивилизация, която се разпространява и процъфтява в северозападната част на Индийския субконтинент от 3300 г. пр.н.е. до 1300 г. пр.н.е., е първата голяма цивилизация в Индия. През Зрелия Харапски период (от 2600 г. пр.н.е. до 1900 г. пр.н.е) се развива напреднала технология и администрация. Тази цивилизация от Бронзовата епоха запада преди началото на 2 хил. пр.н.е.
И е последвана от Ведическата (арийската) цивилизация от Желязната епоха. Арийците се установяват в голяма част от Индогангската равнина и развиват редица малки държави, наречени Махаджанапади. В едно от тези царства през 5 или 6 век пр.н.е. са родени Гаутама Буда и Махавира, които разпространяват своите шрамански учения, противопоставящи се на Ведите.
В началото на 327 г. пр.н.е. Александър Македонски използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия, но е принуден да прекрати завоевателния си поход.
Шест години по-късно Чандрагупта застава начело на индийските племена и завзема властта, давайки началото на Маурийската империя. След 233 г. пр.н.е. империята се разпада на малки царства, наричани раджпути.
Периодът, който следва, е познат като Класически в индийската история, през който Индия със своето огромно население генерира между една четвърт и една трета от световните доходи и се счита за най-голямата икономика в Античния и Средновековния свят до XVIII в.
Династията на Гуптите обединява Централна и Северна Индия през IV век и следващите двеста години са познати като „Златен век на Индия“, а Южна Индия преживява разцвета си няколко века по-късно. Аспекти на индийската цивилизация като администрация, култура и религия (индуизъм и будизъм) се разпространяват в цяла Азия.
Ислямът навлиза в Индия чрез контакта мюсюлманските търговци по южните пристанища, където процъфтява индо-римската търговия. Мисионерите суфи изиграват важна роля за превръщането на мнозинството от населението от будисти и индуисти в последователи на исляма.
Инвазията на арабския генерал Мохамед бин Казим в днешен Пакистан слага началото на редица мюсюлмански империи в субконтинента през X-XV в., включително Делхийския султанат и империята на Моголите, потомците на тюркизираните монголи от Централна Азия.
През 1504 г. Бабур основава държавата на Великите Моголи със столица Делхи и въвежда централноазиатското изкуство и архитектура в Индия.
Освен Моголите в Северна Индия и различните раджпути, съществуват няколко независими индуски царства в останалите части като Маратската империя, империята Виджаянагара и царство Ахом. През XVIII век Моголската империя преживява упадък, което става повод афгани, балочи, сикхи и марати да контролират големи северни области.
От средата на XVIII век големи части от Индия се управляват от Британската Източноиндийска компания. След Индийския бунт през 1857 г. британските провинции в Индия са директно администрирани от Британската корона и стават свидетели едновременно на бързо развитие на инфраструктурата и на икономически спад. През първата половина на XX век Индийският национален конгрес започва национална борба за независимост, а Мюсюлманската лига скоро се присъединява.
Субконтинентът печели независимост от Великобритания през 1947 г., след като британските провинции са разделени на доминиони на Индия и Пакистан.“
Друго си е да си припомниш историята. По друг начин изглежда светът.
С изяснен статус на моголската империя, закрачихме към „най-големия паметник на любовта“, изграден от един от моголските императори.
Тадж Махал. Описан от бенгалският поет Рабиндранат Тагор като „сълза, стичаща се по бузата на времето“.
И така и така вече се обърнах към историята, да започна отново с историята и на този паметник.
Живял някога, много отдавна, един млад принц на име Хурам. Третият син на моголския владетел Джахангир. Порастнал той и се влюбил. И, като във всяка приказка, оженил се принца за голямата си любов, красивата принцеса Арджуманд Бано Бегум.
През 1628 година Хурам заема владетелския престол. И получава името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца).
Споделена била любовта между двамата. И Мумтаз Махал придружавала съпруга си при всички негови военни походи. Любовта им родила 14 деца. Но последното се оказало фатално. На 39 годишна възраст, Мумтаз Махал умира при раждане по време на военна кампания през 1631 година.
Това съкрушило императора. И за да запази споменът си за красивата им любов, той й построява мраморна гробница. Желанието на императора била тази гробница да бъде неповторима, както неповторима била и любовта им.
Заели се архитекти и строители. И построили Тадж Махал. Отнело това 21 години, ангажирало труда на 20,000 души. И изпразнило хазната на Индия.
А паметникът се получил истински вълшебен. Прекрасна порта, още по-прекрасна градина.
И самата гробница. Въпреки че знаех, че е именно това, до такава степен приличаше на вълшебен дворец, че никак не можех да придобия усещане за гробница. Не придобих подобно усещане и при влизане в централната зала със саркофага на Мумтаз Махал.
Наистина е сътворена неповторимо. Истински празник на любовта.
Само че, като всяка приказка, и тази си имала лека лошавинка. Защо, значи, все така се получава?!
Така бил съкрушен Шах Джахан от липсата на любимата си, че на практика се дезентересирал не само от държавническите си задължения, но и от целия си живот.
На фона на изпразнената хазна и невъзможността да се поддържа силна армия, той похарчил още пари.
Оттеглил се в двореца Агра Форт. Ползван като резиденция от императорите на моголската империя, след като преместили столицата от Агра в Делхи, Агра Форт се намирал точно срещу Тадж Махал.
Достроил няколко постройки в комплекса Шах Джахан. И прекарал остатъка от дните си, седейки в него и зареял поглед в гробницата на любимата си.
Крепостта е била построена още през 16 век.
В нея бил коронясан видния моголски владетел Хумаюн през 1530 г.
Много битки са се разиграли покрай стените си. На много победи и поражения били свидетели те. Именно тук било и мястото на битка по време на индийския бунт от 1857 г. Довела тази битка до края на управлението на британската Източноиндийска компания в Индия и попадането на Индия под прякото управление от Великобритания за още сто години.
Най-важна роля в историята си крепосттта изиграва през 1558г. Тогава в Агра пристига моголския владетел Акбар и прави Агра своя столица. Самият той се настанява в крепостта, превръщайкия в свой дворец.
Неговият историк, Абул Фазл, записал в записките си, че крепостта, известна тогава като „Бадалгарх“, била тухлена и в разрушено състояние. Акбар я възстановил с червен пясъчник от района на Бараули, Дхалпур, област Раджастан. Архитектите начертали основата и тя била изградена с тухли във вътрешното ядро и с пясъчник на външни повърхности. За възстановяването й около 4000 строители работили ежедневно. И го приключили за осем години, завършвайки го през 1573 г.
След като се оттеглил в крепостта Акба Форт, съкрушен от смъртта на любимата си, внукът на Акбар, Шах Джахан достроил крепостта във вида, предложен днес на туристическите ни очи.
За разлика от дядо си, Шах Джахан обичал сгради, направени не от червен пясъчник, а от бял мрамор. Затова той разрушил някои от по-ранните сгради във форта и направил свои, бели.
И да ви кажа, направо му се е получило. Феерия от мраморна дантела.
Чудесен отшелнически дом си спретнал Шах Джахан.
То хубаво, ама Индия трябвало да се управлява. Пък и врагове се строявали периодично по границите. И бездействието на императора породило гнева на неговия син и наследник на трона.
Не издържал много и в края на живота си Шах Джахан бил свален и задържан от сина си Аурангзеб в крепостта.
Според легендата, последните дни Шах Джахан прекарал в Муасамман Бурж, кула с мраморен балкон с гледка към Тадж Махал. И с поглед, вперен към любимата, издъхнал.
Защо историите за големите любови все тъжен край придобиват?!
И като сме на темата, да споделя какво разбрах за любовта на съвременните индийци.
Поредното разминаване на очакванията ми с реалност.
Всички знаем, че индийците са нацията на Кама Сутра. И като такива се очаква любовта им да е доста разкрепостена.
Съжалявам за разочарованието, което ще предизвикам. Нацията на Кама Сутра не изневерява. Никога и по никакъв начин. Дори не могат да приемат за нужна такава мисъл. Именно заради това е измислено любовното изкуство, наречено Кама Сутра. За да имат сексуално разнообразие през целия си живот с техния си партньор. А не да търсят измамно такова с множество партньори и при една и съща некадърност.
Темата за любовта плавно някак ни пренася към сватбите.
В Индия сватбата се плаща изцяло от родителите на момичето. Понеже жените там официално не работят / мъжете неофициално/, е голяма благословия да намериш жених за момичето си, който ще й осигури добър живот. Именно заради това семейството на момичето, освен че плаща цялата сватба, прави големи подаръци на младоженеца. Размерът и видът на подаръците зависят от благосъстоянието и бъдещето положение на младоженеца. Не на неговото семейство, а неговото лично. В Индия е прието, че момичето е готово за брак на 18 години, а момчето на 21. И обикновено около тази възраст се женят всички. По-будните младежи по това време са студенти. И в зависимост от това, какво учи – респективно какъв живот се готви да осигури на дъщерята, родителите й му правят подаръци. Като те могат да бъдат от моторче, до скъпа кола и къща с обзавеждане.
Заради тези традиции, в недалечното минало, след като в Индия са въведени изследванията по време на бременност за установяване на пола, масово са били абортирани момичетата. Заради опасността този милиард и нещо население да се превърне само в мъжко, правителството е забранило тези тестове.
И правилно. Нали жената дава цветът на живота. Пък и с нея животът на мъжете става дълъг и разнообразен. Или, поне така им се струва.
