Дефилето на младото вино в Пловдив.
И се случва то в края на месец ноември.
Отреждат му се петък, събота и неделя. В петък дефилето започва по обяд. С шествие, приветстващо богът на виното Дионисий. А се шества то по търговската улица на Пловдив.
И след това всички се отправят към архитектурния комплекс, наречен „Старият град“.
Издигнат на трихълмието. Върху три от седемте пловдивски тепета. По ред глупави исторически решения от близкото ни минало, вече върху две от петте пловдивски тепета.
Стояли мирно и кротко хиляди години седемте пловдивски тепета. И в рамките на едно социалистическо управление били сринати две от тях. Не сгради, да речеш. Тепета цели. Но, да не се отвличам по тъжни теми. Нали за вино ще говорим. Веселие трябва да гоним.
А виното тези дни е разположено на територията Стария град. Насред калдаръмените му улици, част от прекрасните му възрожденски къщи в края на месец ноември приютяват представителите на различни винарски изби из цялата ни родина. И предлагат продуктите си от тазгодишната реколта на любезните си посетители. То затова и на младото вино е кръстено. Защото именно то е почетният гостенин. И радва то жителите и гостите на града през трите дни от 13.00ч. до 18.00ч.
И дегустират милите жители и гости на града от едно, дегустират от друго. Продължават по калдъръмените улички. И пак дегустират. А то ги омайва с младата си лудост. И така някак невинно и плавно се получава една тълпа добронамерени, усмихнати хора, разхождащи се по историческите улици полупияни и весели.
И за всеки има по нещо. За сомелиерите запознанство с новата реколта. За по-малко просветените просто интересно събитие и повод да си пийнат в ранния следобед без да срещнат укоряващи погледи. Та, от където и да го погледнеш, събитието си е най-прекрасно.
А за да още по-удобно, добрите домакини и организация спретнали.
Навсякъде из Стария град удобно са разположени маси. А до тях най-усмихнатите мили млади хора. И предлагат на посетителя пакети за дегустация. Една дегустация се извършва срещу един купон. Той пък левче струва. И се предлагат пакети от 4, 8, 12 и повече купона, струващи съответно 4, 8, 12 повече лева. И, снабден с нужните купони, уважаемият посетител пристъпва до интересуващото го вино. Подава купончето и добрите сомелиери му отсипват малко вино в чаша. За истинските познавачи и вършители на действителната дегустация, предвидени са съдове за изливане на виното. Нали дегустацията, всъщност, се изразява в усещане на мириса и вкуса на виното, без да се поема в организма то. И истинските познавачи това и правеха. Но тъй като ние не сме от тази висша лига и не сме дарени с подобни таланти, за кощунство някак приемахме изливането на ценната течност. Та, не разпилявахме я. А само с интерес наблюдавахме разпиляващите я. Едно ще ви кажа, ние по-щастливи бяхме. При това видимо.
И още една тънкост предвидили добрите домакини. Срещу горните купони виното се отсипва в пластмасови чаши. А в случай, че добрият посетител желае някак истински да се влее в обстановката, срещу 12 лв. получава осем купона и една стъклена винена чаша. Освен че красиво изработена, за допълнително удобство поставена е тя в кожена торбичка и посредством кожено кордонче, на врата се окачва. Хем да не пречи, хем да не бъде забравена от разсеяни посетители като мен.
За моя искрена радост, не ни се размина дефилето и тази луда година. Мъдрост проявиха управниците. А и винарите със силно лоби, разбира се. Пък и нали се установи, че народът ни основно с винце, ракия и чесън мори страшната болест, не го лишиха от радостта със запознанството с бъдещата ваксина. Цяла година щеше да действа тя, та подобаващо трябваше да бъде изпробвана. И ние като едни сущи доброволци, решихме да се жертваме като опитни зайчета в името на общото добро, да не си помислите, че нещо користно и лично. Времената тежки. Саможертви изискват. И се саможертвахме ние. Напълно доброволно. Въоръжени до зъби с чаша и купони, обикаляхме от изба на изба.
Другата хубавина на Стария град е, че в случаите, които пишман дегустаторите се уморят и да прехапнат пожелаят, архитектурният комплекс предлага множество прекрасни заведения за утоляване на глада и почивка между дегустациите.
Почивка може да се направи и на върха на бившето трихълмие. Най-високата част на едно от тепетата на Стария град. Хем сред останките на древна крепост може да поседне посетителят. Хем, стъпил на две от пловдивските тепета, да се радва на изгледа на другите три, разположени пред погледа му. – Младежкият хълм, хълма с паметника на Альоша и часовниковата кула. А и просто да се полюбува на вида на древния ни град.
Пък и залезът да срещне. В малкия есенен ден, хич не е непостижимо това удоволствие.
И, зареден с нови сили, отново да се влее във винените реки на младото вино.
Почивка може да се направи и на възвишението на другия хълм. Пред величествения Античен театър. Построен във времето на Римската империя, до днес каменните му пейки се пълнят със зрители. А на сцената под римските колони се изнасят концерти и спектакли всякакви. Насред древната сцена и естествена акустика предлагат талантите си изпълнителите за радост на благодарните си зрители.
Вълшебни събото-неделя преживяхме! С толкова добри хора ни срещна! И толкова добри емоции ни подари!
И някак естествено дойде последната му изненада. На една от улиците на града паркиран бе стар автомобил. Покрит с платнище. А върху платнището портретът на дядо Добри. Помните ли го? Онзи, който просеше години наред пред софийския храм „Св.Александър Невски“. И преживял целия си живот в мизерни условия, дари десетките хиляди, спечелени от просия.
А надписът върху платнището подканяше да бързаме да правим добро.
Нямаше по-добър и подходящ завършек на тези дни, изпълнени с добро. И само мога да благодаря за тях.
И благодарих.
Благодаря, че бях!
