А столичният Кингстън се оказа напълно различен от цяла Ямайка. След половин часово ходене по улиците му добих усещането, че съм в друга държава.
Неминуемо се загледах в минаващите покрай нас местни.
Почти всички мъже бяха стройни и с типичното „негърско” дупе. За разлика от тях, половината от жените бяха огромни. Но другите си бяха с хубави тела. Нова разлика с Куба, където поголовно всички бяха с огромни телеса и задължителни коремни възглавници. Явно жителите на столицата вече започваха да практикуват хранене извън пиле с ориз, боб и картофи. Пък и тук нещо се случваше, същите тези хора се движеха, вършеха някаква работа. В останалата част от острова жителите убиваха времето си основно с нищоправене.
След като одумах хората, да мина на града. Никак не успяхме да го разгледаме изцяло. Имахме по-малко от ден до полета на обратно. Районът, в който отседнахме и на който подарихме вниманието си, беше изключително подреден и чист. Големи булеварди, хубави високи сгради, зеленина покрай улиците. Движение на коли и хора. Истински урбанизиран град.
Чак тук успяхме да си купим от онзи плод с вълшебен вкус, който бях яла из много азиатски държави. Така и не му запомних името. Помня само, че е „братовчед“ на „Дориан“-а. А „дориан“ е един незабравим плод. За първи път се сблъсках с него във Виетнам. По време на обиколките ни из местните пазари неизменно ни следваше миризма на мърша. В началото не ни учуди особено. Мръсотията наоколо не изключваше наличието на подобна миризма. След няколко пазара обаче, продължавайки да не виждаме нищо, подобно на източник на подобна миризма, започнахме да се чудим. И както често, в момента на възникнало чудене, Вселената предоставя отговор.
Преминавайки през поредния пазар, но вече с наетия микробус, местният ни гид ни попита пробвали ли сме местния плод „дориан“. Никой от нас не помнеше някой от п„опитаните екзотични плодове да носи именно това наименование. На проявеното ни съмнение той ни увери, че ако го бяхме опитвали, щяхме да го запомним. Защо ли? Ами, миришел на мърша. Обаче, като преодолееш това първоначално неудобство и успееш да го разрежеш, бил изключително вкусен.
Мистиката на натрапчивата миризма беше разбулена.
Но само на нея. На това пътуване успяхме да разбулим мистиката единствено и само на миризмата. До вкуса така и не стигнахме. Въпреки обещанието да си купим един дориан, да дадем на местен да ни го почисти и да го изядем колективно, така и не успяхме да преодолеем отблъскващата миризма. А тя беше дотам силна, че в много хотели и къщи за гости в Азия виждах табелка с изрисуван този плод и червена забранителна линия през него.
До вкуса стигнах на пътуването ми в Малайзия. И отново не лично, а посредством моята дружка. Тя се престраши и опита предварително изчистен и подреден в чинийка дориан. За да спазя добрия тон на повествованието си, ще кажа само, че вкусът предизвика у нея определени позиви, които преустановиха рязко по-нататъшното му консумиране. А мен отказаха дори от опита. И да не пропусна да отбележа, че и двете не сме от най-големите глези на света и принципно с радост пробваме екзотични храни.
Колко е странна човешката психика. На този отблъскващ плод запомних името. А на изключително вкусния му братовчед не. Кръстих го негов братовчед заради външната им прилика. За щастие, с нея приликите се изчерпваха. И миризмата, и вкусът си бяха съвсем различни.
И в Кингстън дойде моментът да го запозная с Мира. Опакован във вечните найлонови торбички.
На фона на натовареното движение по улиците, жилищният квартал, в който беше къщата ни за гости излъчваше спокойствие и уют. Малки улици, дву- и триетажни къщи. Задължително с дворчета. Паркирани коли отпред. И много, много зеленина. Истински оазис за почивка след напрегнатия работен ден в столицата.
Завихме към къщата ни за гости и стегнахме багажа. Още предната вечер си бяхме поръчали такси до летището. Платихме малко повече, отколкото за два автобусни билета. След кратък размисъл решихме да си позволим комфорта да ни вземат от вратата и да ни стоварят на терминала за излитащи. Другият вариант изискваше прекалено стиковане с разписанието на автобуса. А краткият ни престой в Кингстън не го предполагаше.
И така, на цената на двудневен пакет в Арбанаси със закуска и вечеря на човек ние платихме такси до летището.
Вече на летището, изнемощели от двуседмичното ядене на пиле с ориз с боб и картофи, Мира четеше всякакви български рецепти. С най- мили чувства си сещахме за „Супа бар“ в Пловдив. Какво ли не бихме дали за една боб чорба ей сега! Както се казва, обиколи света, за да разбереш, че от България по- хубаво нема!
Използвахме последните ни минути до полета да разгледаме сувенирните магазини. Даже на магнитите им пише „ганджа”.
И като се замисля, то това май е най- характерното за Ямайка. Всъщност, целият остров беше пропит с миризмата на ганджа.
Излязохме подозрително лесно от Ямайка. Дори без паспортен контрол. Явно беше достатъчен факта, че сме платили 100 долара за виза. В крайна сметка, след като сме тук, значи сме платили. А доколкото излизането е безплатно, никой не се поинтересува от нас.
Служителката на „чек ин” ни зададе по няколко въпроса. От типа „Как сте? Добре ли се чувствате? За първи път ли сте в Джамайка? Хареса ли ви?”
Силно се зарадва, след като разбра, че съм пропътувала 111 страни. Посочи ме на колежката си от съседното гише и двете ми замахаха с широки усмивки. Абе, друго си е да ти оставят добро последно впечатление!
Вече в летищна зона видяхме няколко интересни плаката по стените.
Най-впечатляващите от предложените 20 интересни факта за Ямайка се оказаха тези, че Ямайка има повече шампиони от САЩ.
И има железница няколко години преди САЩ.
Дотук нищо особено.
Следващият истински заинтригува вниманието ни.
Доста време изкарахме пред него.
Първо всяка от нас си го прочете самостоятелно. После го прочете втори път, усъмнена в познанията си по английски. След това се спогледахме. Правилно ли го разбираме? Ми, май да.
„Герой, или „хероин“ е човек, който пред лицето на опасността се бори с неблагоприятностите с подвизи,смелост и сила.“
Предложените на същия този плакат синоними на „герой“ бяха шампион, победител, завоевател.
Явно това обяснява написаното на първия плакат, че Ямайка има повече шампиони от САЩ.
Излитането от Ямайка също си беше изживяване. Летището беше близо до морето и пистата буквално свършваше до самия бряг.
Излетяхме малко преди да се гмурнем и потеглихме обратно към Куба. На следващия ден Мира трябваше да се връща в България. А аз щях да продължа самостоятелно броденето по карибските острови.
Искрено се смяхме на менюто в самолета. Ще се осмелите ли да познаете? ПИЛЕ С ОРИЗ!!!
Карибската кетонна диета се оказа желязно нещо!
Е, Ямайка! Не беше от най-добрите ни преживявания. Но ще те запомним с добрините и красивите ти гледки!
Благодаря, че бяхме!
