След всички тези разсъждения мисля, че беше дошло времето да тръгнем по улиците на Хавана. Нямаше време за губене. Само по един душ и сме навън. Ще си отспим друг път. Сега сме дошли да попиваме с очи. За пореден път се оказа, че изборът да се спи в хостел е наистина успешен. Разположен н историческата част, наречена „Олд Хавана“, до прословутия хотел „Инглатера“ /Английска територия/. Както се оказа, перфектният ориентир и отправна точка.
Няколко дена по-късно щяхме вече да сме се убедили, че именно в неговото заведение се случваха истинските кубински „салса“ вечери. Не само че свиреше невероятен оркестър, не само че солистът се раздаваше, но и някой местен може да те подхване и да те понесе в ритъма на салса. Но това по-късно вечерта.
Уморени след полетите и несвикнали още с този различен свят, просто бродехме и плъзгахме блуждаещи погледи наоколо. И в такъв един момент Мира зададе интересен въпрос. „А какво всъщност представлява това Капитолио?“. Помислих малко и й напомних, че както на всяко пътешествие, и сега винаги можем да прочетем за това в Интернет. Сега да се концентрираме да гледаме и да възприемаме живата действителност.
Както се оказа, при всяко пътуване все не намирах достатъчно време да прочета предварително за всички предстоящи забележителности. Ограничавах се с информация за наличието им и местоположението им. Останалото все се канех да прочета по време на самото пътуване. Нали тогава ще имам толкова време. Пък и друго си е на място, хем да го гледаш, хем да четеш. Както се казва, по-доре ще се възприеме нагледно информацията. Така и в Куба. Време не че нямахме, но до четене за забележителности все не някак си не стигахме. И се успокоявахме, че винаги можем да прочетем за това и след като се върнем. Я, колко време ще имаме тогава. Практиката ни показа, че и това не се случва. Заради това този път така смело й отговорих „Наслаждавай се сега. Пък нали знаеш, за останалото можем да прочетем после в Интернет“. Понеже бях застреляна с насмешливия й невярващ поглед, та добавих:“ Ама друг път“. Все пак, познавахме се. Не е като да заблуждавам непознат. Прихнахме да се смеем.
Споделила тя тази наша особеност на близкия й приятел
Дани. Та той се зачудил как може две интелигентни и успели жени да тръгват толкова информационно неподготвени за нещата, които ще видят. Обикновено хората изчитали всички по въпроса.
Е, затова ние сме необикновени. В този момент се замислих. Колко необикновени трябваше да бъдем, за да тръгнем с еднократна виза за Куба и платени билети тя за двукратно влизане, а аз за трикратно. Явно наистина сме необикновени!
И тук възпитанието изисква да изясня ситуацията.
Когато подготвяхме пътуването си от България, и двете нямахме достатъчно време да му обърнем необходимото внимание. Прочетох, че ни е нужна виза за влизане, видях адреса на посолството на Куба в София. Отидохме и чинно се снабдихме с ВИЗА. За свое оправдание ще отбележа, че за първи път ми се случи да не се сетя за различните видове виза – еднократна, двукратна и многократна. Към онзи ангажиран момент достатъчно беше че имаме такава. А визата за Куба представлява не печат, положен в паспорта, а отделна картонена бланка.
До тук добре. Драмата настъпи на летището в Хавана при първото ми преминаване, когато служителката безпрекословно ми взе тази картонена бланка. Стресната от лишаването ми от виза, потърсих англоговорящ служител на летището, който ми обясни, че всъщност моята виза е еднократна и правилата изискват да ми я вземат като ми върнат половината отрязък. Така или иначе, с тази виза аз втори път нямаше да мога да вляза в страната. Същото се е случило и с визата на Мира. И тук за пореден път се включи моят добър приятел Илко, който ми е помагал нееднократно при моите пътувания. Оставени без виза в страна без интернет и на практика без възможност да изясним ситуацията, Илко дистанционно събра за нас информацията, че всъщност туристическата виза за Куба може безпрепятствено да бъде закупена на всяко едно летище, от което има полет към Хавана. Достатъчно е да платиш определената за това цена, която мисля че беше 20 долара. Макар че не се лишихме от притеснение в тази насока до момента, в който попаднахме на първото такова летище при излитането ни от Куба към Ямайка, установихме, че действително там успяхме да си закупим празни визови бланки, в които собственоръчно попълнихме данните си. И по същия сценарий всяка една от тях ни беше взимана при поредното влизане в Куба. А това многократно влизане отново беше наложено от по-евтината цена на двупосочните самолетни билети.
Все още не получили тази информация, но вече запленени от топлината и пъстротата на Куба, продължихме пешеходния си тур. Както по-късно все пак прочетохме на място, Капитолио се оказа строен по подобие на американския Капитолия във Вашингтон. El Capitolio Nacional (Национален капитол на Куба) е с един метър по-висок от американския си първообраз, с един метър по-широк и с един метър по-дълъг, както и много по-богат на детайли. Както се казва, комунизмът трябва да покаже, че е по-добър. В строителството му са участвали повече от 5000 работници. То се е извършило в рамките на 3 години, 3 месеца и 20 дни и е струвало приблизително 17 милиона американски долара. Понастоящем сградата е затворена за посещение от туристи. Затова пък тези туристи с удоволствие се разполагаха върху многобройните му стълби било то за снимка, било просто за сладка раздумка. Днес именно Капитолио е нулевата точка, от която се мерят всички разстояния в Хавана. Вътре се намира и най-голямата бронзова статуя на правосъдието. Но за да се посети, трябва предварително да се направи резервация.
От едната страна на Капитолио беше разположен неголям парк. Като възпитаник, макар и само за една година, на СОУ „Симон Боливар“ в Пловдив, нямаше как да не се умиля при срещата на паметник на този герой на латиноамериканската революция.
Разбира се, направихме опит да попаднем на някое представление. Все пак ни предстояха няколко нощи в Хавана. Разпоредителите там ни казаха, че кубинският балет е световноизвестен. Честно казано, аз съм голям любител на операта и балета и не бях чувала за кубинския балет. Което, разбира се, не означава, че той не е световноизвестен. Така или иначе, щеше да бъде прекрасно да го посетим и при повече налична информация от България щяхме да уредим и билети. Но на място се оказа, че за дните на нашия престой в Хавана билетите са изчерпани. За малко, както се казва, да съчетаем туристическата ни обиколка с културна такава. Ето още един съвет към бъдещите посетители. Осигурете си билети за световно известния кубински балет. Пък се обадете после и споделете впечатления. Ще бъда благодарна!
А до изключително лъскавите и високи сгради на Капитолио и Дома на операта и балета се намираха също толкова високи и никак нелъскави стари колониални сгради. Вечните контрасти. Както ни каза по-късно Джелси, в Хавана имахме късмета на попаднем по време на нейния 500 годишен юбилей. И в чест на този голям празник, правителството се е заело с реставриране на старите сгради. Е, нямаше как да стане с магическа пръчка.
Върнахме се към нашата разкопана улица, кротко разположена до високите колониални сгради. А тя плавно ни отведе до ъгъла на споменатия хотел „Инглатерра“.
Старият колонизаторски квартал на Хавана. Това е била Хавана по време на колонизиралите я испанци. В самото му начало беше разположен единствения пазар за сувенири, в който можеха да се намерят освен туристическите магнити с типичните за представите на европееца кубинска черна жена с пура в уста и ретро автомобил, всякакви кубински вещи. Ние си открихме няколко майстори на бижута. Прекрасно изработени бижута от мед и други евтини материали. Макар и не скъпоструващи, красотата и несиметричните им форми веднага ни плени. Не пропуснахме да си подарим по една такава красота.
Следваше целият квартал със старите, типично испански високи сгради. Високи като цяло. Високи и като височина на един етаж. Макар и да срещахме останали с олющени фасади, или почни напълно разрушени, повечето сгради бяха напълно реновирани.
Както по-късно ни разказа Джелси, за това си имало и красиво обяснение. Оказа се, че сме имали късметът да попаднем в Хавана точно в годината на 500 годишия й юбилей. Та, в чест на този празник правителството се е погрижило за реновиране на старите сгради. А кубинците пък са допринесли с украсата им. Все по-развиващият се туризъм от своя страна е довел до необходимостта от създаване в ниските етажи на същите тези сгради на всякакви заведения за туристически забавления. Разбрали, че привличат чужденците именно с типично кубинското, за щастие, всяко от тези заведения беше обзаведено в необходимия за туристите екзотичен кубински стил.
!
В последната ми хаванска вечер, когато вече бях сама, се натъкнах на модно ревю „по кубински“. Пред съвсем непретенциозна сграда, с натрупани разкопани павета от улицата се беше струпало добро количество народ. Само по себе си това струпване ме привлече като с магнит. По нищо не му личеше на струпването, че представлява, всъщност, публика на модно ревюй. Нямаше ги холивудските червени килими, нямаше лимузини, светкавици и излишна суета. Надниквайки след тълпата, видях още по – непретенциозна стая-зала с ама напълно непретенциозен подиум. И красиви млади кубински момичета. Нямаха кой знае какво да покажат. Обяснимо, социализмът никъде не е предлагал разнообразие от каквото и да било, камо ли от буржоазен шик на дрехите. И въпреки това тези момичета си бяха сътворили празник.
Но, да се върна на първия ни хавански ден с Мира. А той продължи с проучвателно бродене из реновираните туристически улички на „Олд Хавана“. А то се оказа незабравимо. Тесни и калдъръмени улички, опасани от двете си страни с високите колониални сгради. На всяко възможно по-широко място съвременните кубинци бяха разположили масички. Към тях пък бяха зачислени и малки заведения, в които можехме да се починем и да се разхладим от също така типичната тропическа жега. Нямаше танцуващи на всеки ъгъл както очаквахме, но типичната испанска музика звучеше отвсякъде. Всеки ъгъл с няколко дървета, или друга зеленина, беше обозначен като парк и на всяко възможно място в него бяха насядали вперели взор в телефоните си интернет ползватели.
Обходът ни освен с приятни впечатления, ни насити и с чувството за глад. Първият кубински глад. Бяхме се убедили вече, че няма как да го утолим с продукти от магазина. Предлаганите, макар и само на едно място, пици, рязко напомняха на онези първи събратя на днешните пици от ранната ни демокрация. Дебел къс тесто със съмнителни продукти върху него. При вида им у нас не остана никакво съмнение относно калоричната им стойност и възможността им да ни пресити, дори. Ма, нали сме мадами. Пък и сме в страната на рома и пурите. Не искахме да се предаваме така изведнъж на уличните пици. Следващите няколко дни щяха да ни убедят, че особен избор няма смисъл да се прави. Храната навсякъде беше еднаква и струваше еднакво. Свинско с ориз, готвен с боб, или пиле с ориз около 8-10 кук /евро/. Риба с ориз – 12 кук /евро/. Както писах вече, към тази достатъчно голяма порция, непременно имаше и някакво кореноплодно. И никакви пресни зеленчуци. Но пък за сметка на това, добрите кубинци предлагаха пухкави и топли питки.
Изборът в Куба при избора на храна се свеждаше единствено до интериора на заведението, в което я предлагаха. А такива заведения напоследък не липсваха в историческата част на Хавана.
Всъщност, до мястото на първото ни кубинско хапване ди доведе гладът. Пък и още не знаехме дали ще има и следващо заведение. Така че виждайки маси и гореща храна върху тях, макар и леко колебаейки се, приседнахме. А мястото си се оказа истинки прекрасно. Малко прощадче с малка църква. Дали защото от многото обикаляне все успявахме да огладнеем, или просто кубинците умеят да приготвят храната, всичките ни хапвания се оказаха доста вкусни. Този първи път към поръчаното Мохито ни донесоха дори чашка с дребнички фъстъци. Колко мило!
Добре похапнали и станали по-добри, продължихме туристическия си набег в „Олд Хавана“.
Вече бях прочела, че в стара Хавана има изградени пет основни площада. Площадът на армията, или оръжията. Площадът на Христос. Старият площад. Площадът на Сан Франциско. Площадът на катедралата. Въпреки всички те бяха изградени в типично испански стил /нали все пак испанските нашественици ги бяха строили/, всеки си имаше собствено очарование.
Старинната част на Хавана се оказа достатъчно голяма като площ за радост на туристическите ни души. Но пък и достатъчно малка, за да не успеем да пропуснем нито една улица, или площад. И така, ходейки по тесните старинни улички, току излизахме на някой от петте площади.
Първи по време открихме
Площадът на катедралата. Plasa de la cathedral.
Следващ по ред ни зарадва
Старият площад. Plasa vieja.
В робовладелческите времена е изпълнявал много важна роля за живота на града. На него се е провеждал пазарът на роби. Върху същите тези плочки са се извършвали и публичните екзекуции. Добре, че това го разбрах чак на следващия ден от разказите на Джелси. За да бъда честна, мисълта с колко ли кръв са напоени тези плочки, малко ми попречи да се насладя на невероятната му красота.
Той пък ни отведе до
Площада на оръжията. Plaza de armas.
За тези площади на армията, или на оръжията / според буквалния превод/ ни разказа нашият водач в Перу. Именно тогава беше първият ми досег до държава, колонизирана от Испания.
Специално в Перу във всеки град, независимо от големината му, испанците изградили един площад на оръжията. Или Plaza de armas. Обичайно той бил разположен в самия център на града Това е обяснимо. Именно армията с нейната груба сила е позволила на испанците да завладеят прекрасните американски територии.
Информация се оказа безкрайно ценна за туристическата ми душа. Както самият водач ни подсказа, тези площади бяха перфектния ориентир. Загубиш ли се в град от Латинска Америка, без да знаеш испански, просто попитай за Plaza de armas. Колкото и да не говорите на един език, няма как тези думи да не бъдат разбрани от местните. А веднъж попадайки на този площад, туристическата ди душа може да бъде напълно спокойна. Намираш се в идеалния център на града. И вече може спокойно да се ориентираш за бъдещия си туристически поход. Във верността на това твърдение се бях уверила вече при други пътешествия из страните на Латинска америка.
Специално в Хавана не останах с впечатление Plaza de armas да се намира в идеалния център. Действително, не съм никак сигурна в старите граници на Олд Хавана. Но каквито и да са били те, все ми се струва, че той беше леко странично.
Така или иначе, да разлика от романтичните си средновековни събратя, Plaza de armas в Хавана беше типично армейски площад. Лишен от всякакъв излишен уют, беше студен, целенасочен и дисциплиниран. Истински войник.
Слава Богу, двата следващи площада си бяха средновековно романтични. Армия, армия, ама две мадами на романтика се радват. Не че армията, всъщност, не би могла да свърши нещо по въпроса. Добър повод за размисъл. И все пак, да се върнем на следващия площад в „Олд Хавана“.
Площадът Сан Франциско,
който се намира срещу морската гара Сиера Маестра. Не толкова голям, като Стария площад и Площада на катедралата, но еднакво романтичен.
И си стигнахме до яхтата на Фидел, с която е направил първия си опит да осъществи революция. И той като Христо Ботев и руските декабристи, дошъл от Мексико само с 82 революционери, за да нападнат многочислените испански владетели и да подарят свободата на кубинците. Е, не се оказал благополучен този негов жест. Но пък Фидел останал жив.
За да се запази, около яхтата е изградена стъклена стая. А зад нея е разположен музея на кубинското изкуство.
И ето го МОРЕТО!
Да, „Олд Хавана“ завършва на морето. За да бъда точна, от морето я дели широк булевард. Крайбрежният булевард, наречен „Малекон“. Оказа се, че „малекон“ означава именно крайбрежен булевард. И го има във всеки град в Куба, в който има булевард край морето. Естествено, хаванският малекон е най-дълъг. Социализъм, не спориш. Дължината му е седем километра и по цялото му протежение има пешеходната част.
Другото ценно на булевард Малекон е, че свързва „Олд Хавана“ с новите квартали на съвременния град. Повечето хотели се намират именно в новите квартали. Липсата на място в „Олд Хавана“ не позволява строенето на нови хотели, а единствено пригаждането на старите сгради в малки хостели. Именно в такъв малък хостел имахме късмета да отседнем в сърцето на стария град. Именно фактът, че булевардът Малекон свързваше старата част с новата част, го правеше силно атрактивен с непрекъснато движещите се по него таксита – ретро автомобили, отвеждащи туристите до хотелите и обратно.
Именно тук за първи път в Куба видяхме току-що започналото предлагане на разхладителна напитка от количка. В тях имаше няколко изключително мръсни, видимо използвани многократно с най-различни консистенции, пластмасови бутилки, пълни с концентрирани сиропи. В нормални чаши / пластмасовите се още не бяха познати в тези географски ширини/ човекът зад количката отсипваше малко количество от този сироп, доливаше с вода и любезно я предлагаше на жадните туристи. А жегата беше такава, че на няколко пъти за малко да преодолеем отблъскващия вид на бутилките. Е, чак до там не стигнахме все пак.
От булевард Малекон се виждаше и изградената в морето стара крепост Ел Моро.
Така се случи, че още през първата ни вечер в Хавана посетихме „типична кубинска вечер“.
За да успеем да я посетим будни, се наложи лека дрямка в хостела.
Съвсем леко отпочинали, се насочихме към заведението на кубинската ни вечер. Още щом излязох и видях огромната Луна над Капитолио и сградата на държавната опера и балет, някак си умората сама отстъпи.
Билети за шоуто ни предложи нашият хостелиер.
За 50 кук на човека, което се равнява на 100 лв., получихме настаняване в огромно хале, пълно с маси с туристи, три коктейла „Мохито“ и порция пиле, или свинско с ориз, разбира се. За да бъда честна, това беше единственото място, в което моята молба да бъде заменен този ориз с боб просто със сурови зеленчуци, беше увенчана с успеха на малка зеленчукова салата до пилето ми. А около тях ни сервираха интересна супа и крем карамел за десерт.
Един от певците реши да осъществи жив контакт с публиката и тръгна сред масите да разпитва хората от коя държава са. Чувахме наименованията на какви ли не държави. Не мога да ви опиша колко приятно прозвуча от устата на мъж от съседната маса „БЪЛГАРИЯ“!
Тези, които ме познават разбират, че възможността да се срещна с българи и то в такава далечна страна, ме изправи автоматически на крака. Едва изчаках певецът да се отдели от масата им и вече ги питах:“ Вие наистина ли сте българи?“ За щастие, този въпрос предизвика у тях същата радост, каквато изпитвах и аз. Те ми казаха, че в заведението има още една маса с българи.
После, малка нация сме били! Само в едно от заведенията Куба и три маси с българи. Навсякъде сме!
„Какво ли правеха тези шестима млади мъже в Хавана? И какви са толкова загубени нашите мъже, че на ни поканиха при тях?“
Още докато изричаше Мира тези въпроси, отговорът сам назря.
Шестима млади мъже в Куба. Въпросът се превърна в отговор. Че как да ни поканят. Ега ти гредата. Да отидеш в Куба за страстни кубинки и да се натресеш на две българки. А водени от максимата, че човек съди за хората по себе си, разбрахме и защо те не са посмели да не пречат. Не че нашата цел беше подобна, но те откъде да знаят.
Честно казано, така наречената „кубинска вечер“ никак не ме впечатли, особено за платената немалка цена. Като истинско българче, вече по-леко мислех за нея, когато на следващия ден се срещнахме с други българи и те ни казаха, че са платили за същата „кубинска вечер“ в друго заведение цена 80 кук /евро/.
Но въпреки че смятах, че определено тези пари можеха да се спестят, всъщност съм доволна, че ги дадохме. Защото поне видяхме.
А окъпаните в светлината на Луната и уличното осветление улици на Олд Хавана, които ни изпратиха до хостела, напълно отнесоха всякакви негативни настроения. Нощта беше прекрасна! Първият ни ден в Хавана също.
Минахме покрай купона в „Инглатерра“, покрай затворените магазини на нашата улица. Оставаше да се посветим на дългоочакваното нощно наспиване. Което и направихме.
