Драги ми планинари!
Преди две седмици си направихме доста приятни петък-събото-неделя в района на с. Буйново с доста леки преходчета.
Та, ви споделям малко информация.
Буйново е село на два километра от гръцката ни граница. На 240 км от София и на 120 км. от Пловдив. Идващите от София могат да тръгнат през Пазарджик.
Въпреки че километрите не са много, пътят е стръмен, а и много живописен. Та, и двете обстоятелства, не предполагат големи скорости. На доста места по пътя са направени по-широки отбивки с невероятни гледки към язовир Цанков камък и язовир Въча. Не пропускайте да ги ползвате!
Последните километри от пътя се вият през невероятно ждрело. Пътят е еднолентов, тесен и двупосочен. И не само че тесен, но на места без особена видимост. Затова не е лоша идея да сигнализирате на по-острите завои за появата си с клаксона. Въпреки че е тесен, две насрещни коли се разминават спокойно. Просто едната трябва да спре и да отбие. Така че скоростта наистина трябва да е премерена.
В следобеда на петъка ние се разходихме до с. Кожари. А пътят минава през живописните меандри (завои) на река Въча. От там се качихме до църквата „Св. Георги победоносец“ и се върнахме в с. Буйново по баира.
В съботата се качихме на връх Орлец ( Картала). Пътеката тръгва малко зад къщата за гости „Орлец“. Преходът е напълно спокоен и лежерен.
На самия връх е изградена 30-метрова метална вишка. За да се качите на нея, трябва да вземете ключа от стопаните на еддна от къщите за гости – „Орлец“, или „Спас и Мони“.
Друга важна подробност. Тъй като върхът е на самата граница, преди да отидете, е хубаво да съобщите за това на гранична полиция като им предоставите трите си имена и ЕГН. Въпреки че не видяхме никаква полиция и никой не ни спря, такива са правилата.
В неделя отидохме с колите до с. Чала. Оставихме ги на края на селото, където свършва асфалтовият път. И се качихме на връх Виденица. Също изключително лесен и полегат маршут. Само с две-три по-стръмни изкачвания. Върхът е на височина 1652 м.
В началото на селото е единствената къща за гости. В нея ще ви нахранят и приютят за вечерта. И ще ви подарят най-прекрасната гледка.
В района между Триград и Ягодинската пещера има и укритие за снимане на мечки. Представлява бетонен бункер насред планината, в който се разполагат желаещите да снимат мечки. А за да им бъде осъществено желанието, пред бункера е разположена хранилка с нахвърляна в нея царевица. И докато мечката се храни, може да бъде снимана. Само дето трябва да се прекара цялата нощ в бункера.
Удоволствието струва 120 лв. на вечер. А доколкото в него, макар и на много тясно място, имало няколко нарове, то тази цена може да се раздели между всички, влезли в бункера. Разбира се, желателно за добрия сън на участниците е да си носят спални чували. А за удобство, и възглавници.
До там и от там участниците биват извозвани с джип на организаторите.
И друга важна особеност имало фотоснимането на мечки. Именно до към средата на юли било най-подходящо. Защото след това узрявали малини, къпини, боровинки и всякакви прекрасни горски плодове. И мечките не идвали при царевицата.
Други идеи наблизо.
Дяволската еко пътека, която се слави с титлата „най-красивата в България“.
Орлово око, до което се стига пеша по доста стръмна пътека. Или с джипове. А джипове има както на Ягодинската пещера, така и по пътя.
Ягодинската пещера, кото е изключитено красива.
Пещерата Дяволското гърло.
Пещерата Харамийска, до която се катерят с осигурителни въжета, но е напълно постижима.
Казъшки водопад, пътеката до който тръгва от с. Буйново.
И вече Триград, Триградското ждрело.
Чаирските езера, пътеката за които тръгва от Триград.
И още много, много други родопски идеи.
За нас беше много приятно. В групата имаше напълно начинаещи и се справиха блестящо.
Дано да хареса и на вас!
