На сутринта Дона и Ралица тръгнаха да обикалят Южния остров за още около седмица. А ние тръгнахме към Куинстаун, от където трябваше да летим на следващия ден.
Пътьом спряхме да си наберем диви ябълки от едно дръвче. Именно те станаха герои на следващите ми дни. Слава Богу, вече мога да си го спомням с добра насмешка.
Минахме и през езерото, намиращо се на 8 км. Нали според „Букинг. ком“ нашите ловни бунгала бяха на брега на езерото. Все пак не може да се брои, че сме спали на брега на езеро и хич пък да не го видим. Пътят беше единственият черен път, по който ни се наложи да минем през тези две седмици. До езерото се разминахме с цял куп каравани. А на самото езеро видяхме още няколко къмпингуващи. Наемателите им вече се бяха събудили и се бяха опънали приятно на шезлонги на самия бряг на езерото, послещайки Слънчо.
Всъщност, обиколката на Нова Зеландия с каравани се оказа доста разпространено преживяване. Особено на Южния остров. И наистина, красотите са толкова много, че е разумно да си пътуваш с къщата. Хем няма да пропуснеш нито един залез и изгрев.
През тези няколко дни осъзнах верността на твърдението, че Южният остров е по-красив и „природен“, както четохме във форумите. Наистина, усещането беше, че пътуваме из дивата природа. По пътя почти нямаше други коли. А самият той се виеше между планини, до езера, пресичаше поляни и реки. Часове пътувахме в пълно мълчание. Всеки беше потънал в тази красота. А и тя беше дотам величествена, че не позволяваше да се опорочава с каквито и да е приказки. Такова удоволствие от шофирането не бях получавала в скоро време!
Неусетно и неочаквано пристигнахме в едно истински малко селище, наречено Кингстаун. Толкова малко беше то, че табелата му беше буквално на завоя.
Отново ниски дървени къщи със зелени дворчета.
