Село Кестен. На 10 км. от Триград. Пътят е тесен и безкрайно живописен. Асфалтиран и проходим с всеки автомобил в първите си 9 км, последният километър е достъпен само с високо проходим джип. Състои се от скали и остри камъни. Така че е препоръчително да оставите автомобила си в края на асфалтирания участък. Разбира се, минаваха и леки автомобили. С много бавно и с повишено внимание шофиране.
Къщи за гости в селото няма. Ние бяхме отседнали в дома на баб Юла. Тя е една от малкото останали 60 жители на селото, която приема гости. Къщата е прекрасна, с много стаи и една обща баня и тоалетна. Другото важно условие, за да ви приеме баба Юла е групата да е разнополова. Не приема нито сами мъже, нито сами жени.
Селото се намира на 2 км от границата ни с Гърция. Буквално след последните му къщи е изградена старата вътрешна гранична ограда.
От него могат да се направят чудесни еднодневни преходи до върховете Шабаница, Делибоска и Турсуница.
Маршрутите минават съвсем до граничната линия, а на места е възможно тя и да се премине, тъй като физическа граница няма. Останали са граничните пирамиди, разбира се, които служат за ориентир.
И тъй като това е гранична зона, преди да отидете, е задължително да се обадите предварително на граничните ни власти и да известите пребиваването си с предадени в писмен вид имена и ЕГН.
На места днес са разположени гранични камери и в случай, че не сте се обявили, много е възможно да ви търсят граничарите. Така че поне носете със себе си личните си документи.
А районът е невероятно красив. Преходите не са тежки. Така че времето, прекарано там, ще е всякак приятно.
На връщане може да се отбиете през Михалково. Пътят минава през него. А вдясно, следвайки нарочна указателна табела, може да стигнете до извора на михалковската вода. Има удобен паркинг до него. А празни бутилки се продават на входа на водоналивния цех, на около 30 крачки.
А от изворите течеше истински газирана вода, макар и значително по-слаба от познатата ни от магазините.

