Перперек, придобил общественост с наименованието Перперикон ( от древното Хиперперакион, за по-лесно преминало в Перперакион) е древен античен град, в който е било изградено едно от най-значимите светилища (проницалища) на древността – проницалището на Дионис.
Намира се на 15 км. от Кърджали, на 6 км западно от село Перперек, на 2 км южно от село Горна крепост и на 4 км източно от село Стремци.
Непосредствено под древния град има изграден широк паркинг с множество сувенирни магазини.
Входът към древния град е платен, като можете да си наемете и екскурзовод, който да превърне простата обиколка по „камъните“ в истинска разходка из митичната древност.
Тези, които предпочетат да се разходят сами, могат да си закупят от сувенирните магазини карта на обекта. Струва 4 лв. и любезно показва важните обекти по номера. А към всеки обект предлага и описание.
Свещеният град на траките е разположен на 470 м.надморска височина. И пътят към него представлява добро изкачване. Така че посетителите е добре да бъдат подготвени с изключително удобни обувки и добро настроение.
Площта на града е около 12 000 кв. м. Разбира се, за посетителите е отворена една значително по-малка част. И все пак ходенето по древните руини си представлява ходене по труден терен. Така че обувките и добрата настройка са си задължителни.
Лекото неудобство от ходене по трудния терен определено си заслужава. Град на тракийското племе беси, Перперикон е най-големият мегалитен паметник на Балканите. Над централния му олтар са извършени две от пророчествата, касаещи съдбините на света. Тук жриците на Перперек са предопределили велики завоевания и слава на Александър Македонски. А по-късно предвещали властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
Далеч преди тракийския град, поселището представлявало северният преден пост на първата европейска цивилизация – критско – микенската. В скалния град е открита и първата европейска писменост – линеар А.
А след покръстването на траките, Перперикон се превърнал в епископски център на областта.
Гледките са невероятни. А историята буквално наднича из зад всеки каменен ъгъл.
Така че отделете време и се докоснете до това невероятно антично богатство на територията на страната ни!
От София и Пловдив до него се достига по централния път София-Пловдив-Асеновград-Кърджали. В частта Асеновград-Кърджали пътят е изключително живописен. За това допринасят множеството му завои, които вият покрай прекрасни природни гледки. Само дето тези завои правят пътя доста тежък за тези, които не понасят подобно завоисто пътуване. За да избегнат тези неудобства, добре е те да предпочетат малко по-дългия, но значително по-широк и прав път Пловдив-Хасково-Кърджали.
А една идея по-дългия асфалт ще бъде компенсиран с гледка на скалния феномен Скалните гъби (Каменните гъби), който се намира на около километър от с. Бели пласт, на самия асфалтов път.
След с. Черноочене се оглеждайте за табела за Перперикон. За да се включите в прекия път, водещ към древния град.
Тези, които я пропуснат, ще влязат в гр. Кърджали и на голямото кръгово на автогарата ще хванат наляво. Пак ще достигнат заветната цел, само дето ще направят една добра дъга.
Но и това няма да остане без компенсация. Влизайки в града, можете да се отбиете до друг скален феномен – Каменната сватба. Отбивката е още в началото на града. А посоката е с. Зимзелен.
Както се казва, каквото и да направите, наградата е някой от множеството скални феномени в района.
Дори да стигнете до Перперикон по краткия път, не пропускайте на връщане да минете през Кърджали и да хванете отбивката за Каменната сватба. Гледката определено си заслужава.
А ако имате още сили и желание, има и друго, което не бива да пропускате е скалния култов комплекс до с. Татул, свързано с култа към ОРфей. Светилището се намира на около 15 км. от гр. Момчилград и на 200 м. от с. Татул.
А ако така и така се окажете в района на Момчилград, хубаво е да потърсите и вкаменената гора. Намира се в близост до с. Равен, в дълбок дол, наричан от местните хора „Габъз дере“. До нея може да се стигне както от с. Гургулица, така и през с. Равен (в посока с. Биволяне – през резервата).
За нея може да придобиете информация и в музея в гр. Кърджали.
Аз я придобих и четири години я търсих. И да си призная, досега не успях да я намеря. Въпреки че, последният път, връщайки се за пореден път пораженчески, местен жител ни каза, че е там, от където идваме и няма начин да не сме я видяли. Е, начин бяхме намерили. Но желанието ми нито е отпаднало, нито намаляло. Гората продължава да вълнува фантазията ми с прочетеното за нея описание:
„Вкаменелите дървета се разкриват от двете страни на дерето по протежение на около 200м. „Гората“ е представена от около двайсетина екземпляра, с височина до 1-1.5м и диаметър на ствола от 0.4 до 0.6м. На два от тях диаметърът е около 4м, а височината – 1м. В напречното сечение на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Част от съхранените клони са обгорели.Предполага се, че тези скали са се образували преди 30 млн. години при интензивна вулканична дейност.
Уникалното на тази гора е, че дърветата са прави. Вкаменената гора заема площ от 75 дка и е обявена за природна забележителност през 09.02.1970 г. Местността представлява важен източник за палеогеографското развитие на тази част на нашата страна като до днес в България няма описан друг подобен случай“.
Да, явно при първи удобен случай ще се пробвам отново. Може пък петият опит да се окаже късметлийски.
Още повече и много други обекти останаха самотни и непосетени все още. А районът е изключително благодатен. В района на Кърджали има най-голяма концентрация на скални светилища в България. Само на територита на Oбщина Момчилград са регистрирани над сто сакрални обекта.
Сред тях са Харман кая – слабо проучен Праисторическият комплекс, намиращ се на половин километър северно и североизточно от махалите Абица и Гъсак на село Биволяне, Община Момчилград.
Уч кале над гр.Джебел.
Скалните костенурки до с.Фотиново.
Само част от причините да се посещава този район отново и отново.
Така уникални са намиращите се в района праисторически обекти, така ценни са знанията за изграждането им и открите в тях находки, че „проф. Радунчева нарича скалните светилища в Източните Родопи праисторически и подчертава, че е исторически невярно да се свързват само с културата на древните траки. Проф. Радунчева изтъква че, тези праисторически заселници са разработили на територията на Източните Родопи над 150 рудника за добив на злато и са създали най-старата и блестяща Европейска цивилизация, което би могло да се характеризира като „златния век“ на човешката история. Може да се твърди според нея, че тези скални светилища предхождат строителството на Египетските пирамиди поне с хиляда години“.
Та така, братя българи. В уникално място живеем! И сме наследници на уникални народи! И да се гордеем е редно с това! Да обикаляме родината си, да я опознаваме и да се гордеем все повече със себе си!
