Не можем да говорим за Лаос, Мианмар, Тай и да не споменем будизма. Толкова много храмове има във всяка една от тези страни и будизмът така надълбоко е навлязъл в живота на жителите им, че е немислимо да се разделят будизъм от държава.
Голяма част от мъжете на тези държави прекарват част от живота си като монаси в будистките храмове. За разлика от християнските такива, будистките монаси не се обричат на Бог и безбрачие за цял живот. Монашеският начин на живот спазват, докато живеят в храм. А този период може да е от няколко дни, до месеци, години, или цял живот. След приключване на монашеството, монасите се връщат в светския живот, създават семейства и водят напълно редовен начин на живот. А вярата и почитта към Буда така или иначе е част от тяхното същество, така че храмовете не остават забравени. Престоят им в монашеския живот, пък им носи голямо уважение и добър прием сред съгражданите.
Голяма част от малките момчета биват изпращани от родителите си като монаси в храмове и по други причини. За да се обучат. А и да бъдат изхранени докато порастнат. За жалост, бедността в държавите, особено в Лаос и Камбоджа, и днес на места е просто потресаваща.
В наши дни само в Лаос има приблизително 22 000 монаси. Почти 9 000 от тях са получили званието «старши монах», сочещо на години обучаване в манастир.
С дамите въпросът стои малко по-различно. Възможно е младо момиче да стане монахиня и след това да се върне в светския живот. Но, не разбрах защо, не се практикува. И днес в Лаос има само около 450 монахини. Все възрастни жени и вдовици.
А монасите и в трите държави си участваха в ежедневния живот наравно с всички други. Напълно обичайна си беше гледка на минаващи монаси по улиците, пазарите и парковете.
Лаоските, тайландските и мианмарските будистки монаси принадлежат към традицията Тхеравада. Именно това течение на будизма се изповядва и в трите държави, за които си говорим.
То пък е едно от двете течения, съществуващи в будизма. Всъщност, те са наречени не „тчения“, а колесница (яна).
По-старото, Хинаяна („Малката колесница“) – запазила първичната форма на будизма, и
По-съвременното, Махаяна („голяма колесница“, или „широк път“), проповядваща някои новости в учението.
Името Хинаяна(„Малката колесница“) в днешно време се избягва, тъй като се счита, че с това се подразбира сравняване с Махаяна – „голямата колесница“. И затова наместо Хинаяна се приема наименованието Теравада.
Теравада ( също Терава́да, Тхерава́да, Ставиравада, Стхавиравада) в превод означава „Учение на най-старите в ордена“ и е най-старият клон на будизма, оцелял до днес. Това е Хинаянистка школа (наречена още Палийска школа), принадлежаща към групата на Ставира и развила се от направлението на Вибхаджявадините („Различаваща школа“).
Основана е от Моггалипутта Тисса. И през 250 г. пр.н.е. пренесена от Махинда в Цейлон ( днешна Шри Ланка), където се застъпва от монасите от манастира Махавихара. Разглежда се като единствената оцеляла от 18-те школи на Хинаяна („Малката колесница“), запазила първичната форма на будизма.
Теравада представлява пътят на освобождението или един от двата основни пътя в Будизма.
Пътят на освобождението се състои в това да се премахнат недоразуменията за природата на истинското аз и да се откъсне човекът от собственото его, за да постигне освобождението.
Когато се говорим за истинско „аз“ в будизма се има предвид нещо вечно и трайно.
Очевидно е, че човешкото физическо тяло не е вечно и рано, или късно ще бъде разрушено. Следователно физическото тяло не може да е това „аз“ и не би трябвало човекът да се привързва твърде много към него, тъй като рано или късно вече няма да го има.
Същите разсъждения важат и за онова, което някои хора наричат „душа“, или „дух“ т.е. сборът от мислите и чувствата на даден човек. Както всичко друго, и мислите и чувствата се менят във времето. В един момент мислим по един начин, в друг – по друг. Следователно, и този „дух“, или „душа“ не е вечен и не би трябвало човекът да се привързва особено и към него.
Отново същото важи и за разнообразните желания или удоволствия, които човекът има, или би желал да получи. Всички те са нетрайни и непрекъснато се появяват, изчезват или се трансформират.
Целта на пътя на освобождението е да се премахнат всички тези привързаности и човек да си даде ясна сметка за нетрайността на различните феномени, които го заобикалят.
Теравада е съсредоточен върху медитацията и концентрацията. За осъществяването им подкрепя монашеството и отделянето на личността от обществото и прекарване на времето в медитация.
В своите принципи школата се опира на каноничния корпус Трипитака. Свещената книга при будизма. Текстът на канона е записан на езика пали – език, произлязъл от санкскрит.
Този канон, наречен Трипитака, или трите кошчета и е разделен на 3 части.
– Ваная, или “ръководство”
– Сута, или “беседата”
– Абхитхама, или “приложение към доктрината”
Втората част, беседата е най-важна в будизма. Това са ученията на Буда и съдържат цялата будистка философия.
Главните доктрини на Теравада отговарят точно на учението на Буда и са основани на ЧЕТИРИТЕ ВЕЛИКИ ИСТИНИ. А също и на идеята, че всички физични истини са верига от събития, които включват цикъла на раждане и прераждане.
ЧЕТИРИТЕ ВЕЛИКИ ИСТИНИ, четирите фундаментални закона на природата -(Дама) не са вярвания, или изявление, а по-скоро категории по които можем да обрисуваме пътя. Пробуждането – Животът, който съдържа страдание – Страданието е породено от желание – Има край на страданието.
За всяка от тези Велики Истини Буда посочва задача, по която този, който практикува да продължи: Първата велика истина е да бъдеш пречистен, втората – изоставен, третата – да се осъзнаеш, четвъртата – да се развиеш.
Пълното осъзнаване на третата велика истина прокарва пътя на директното достигане до нирвана. Трансцеденталната свобода стои на върха на учението.
За разлика от много религии, които предлагат свръх естествени решения на духовните проблеми за човешките същества, будизмът не го прави. За събуждането будизмът предлага не оповаване на свръх естествени външни сили, а използването на медитацията и осъзнаването на самия човек.
Свръх естествените сили не са отхвърлени, но те са инцидентни и Буда предупреждава за тях като за случки по пътя.
Кой е Буда? Това е Сидарта Гатама, мъж, който се е превърнал в Буда – Събудилият се след пробуждането си ( подобно на Исус – в Христос (Бог). След смъртта му единственият контакт с него е чрез учението, което води до събуждането.
Кой е Господ? За разлика от Създателят-Господ в Юдеизма, Исляма и Християнството, в будизма Господ съществува в различни типове на духовното съществуване, но е с ограничени сили.
Какво е Пътеката на просветлението? Всеки човек трябва сам да направи път към просветлението си без помощта на Господ, или други свръх естествени сили. Учението на Буда показва пътя, но пътешествието зависи само от човека.
Или, както простичко ми го бяха обяснили в Бутан – В будизма няма нищо задължително. За да постигнеш нещо, е добре да направиш определено нещо. Но няма наказание, ако не го направиш. Всичко зависи от твоето желание.
Буда учи, че събуждането, което той е открил, е достъпно за всеки желаещ да положи усилие. А това усилие изисква осъзнаване и продължаване по великите пътеки до самия край. И единствено от самия човек зависи дали ще се подложи на това.
И друго ме беше впечатлило изключително много от разговорите ни с водачите ми в Бутан. Те никога не казаха „Буда помогна“, или „молим се на Буда“, както ние бихме казали „Господ помогна“. Винаги, когато споменаваха разрешаването на някой проблем, казваха „Буда ни научи“. Тоест, не очакват свръхестествена помощ, а предаване на знание, с което те да си послужат и сами да постигнат желаното.
В Теравада се акцентира върху спасението на отделния човек, което е резултат от собствената му сила и може да се постигне чрез спазване на моралните правила Шила и водене на монашески живот.
Идеал на Теравада е архатът. Това е човек, постигнал пълно освобождение от смущаващи чувства и излязъл от „колелото прераждания“. Тоест, душата му е постигнала някаква степен на съвършенство и няма нужда от повече прераждания. Но все още няма всезнанието на Буда.
Достигането на състоянието на Архат е главната цел на Тхеравада. По пътя на архата практикуващият отначало трябва да стане сротапана – „влизащия в потока“, след което той повече никога не „деградира“ до състоянието на „обикновения човек“. Следващото ниво е сакридагамин („завръщащия се само веднъж“). След като стане сакридагамин, ще се роди още само веднъж. След това – анагамин (незавръщащият се). Тоест, той повече няма да се върне в света на желанията – Камалока (нашият свят на хората), но все още може да се роди във висшите божествени светове – Рупалока и Арупалока.
След като от анагамин стане Архат, човек постига нирвана за самия себе си и не се стреми към нищо друго.
Според Махаяна, Буда подбуждат Архатите да излязат от егоистичната „нирвана за себе си“ и да навлязат в пътя на бодхисатвите.
И когато архатът извърви целия път на освобождението, то той вече е в състояние да спре да се преражда. В същото време, ако той иска да постигне нивото на Буда трябва да поеме и по пътя на мъдростта.
ТЕРАВАДА ЖИВОТ – Теравада набляга на достигането на собствена свобода чрез собствените усилия на човека. Медитацията и концентрацията са жизнените елементи за пътя към просветлението. Идеалният път е да посветиш себе си на изцяло монашески живот, или отшелничество. Последователят се очаква да “се отърси от всякакво зло, да акумулира доброто и да изчисти мислите си ”. Медитацията е главният начин за постигане на подобно изчистване и за това монахът прекарва много време в медитация. Когато личността постигне освобождаването, бива наричана “струваща личност” – Архат или Арахат.
МОНАШЕСКИ ЖИВОТ – повечето теравада монаси живеят в монашески общества. Някои живеят така цял живот, а други могат да влизат и да си тръгват по всяко време. Новите се наричат саманера , а пълния монах – Биг Ху. Монашеските общества като цяло се наричат Сангха.
Монасите (монахините) приемат обучението на манастирския орден Ваная. Той съдържа 227 правила , от които има 5 главни за тези, които се опитват да приемат будисткия начин на живот.
А те са:
– Въздържай се от нараняване на живи същества.
– Въздържай се да взимаш това, което не е дадено по собствена воля.
– Въздържай се от сексуална изневяра.
– Въздържай се от лоша реч, лъжа, обида, псуване.
– Въздържай се от опияняващи напитки и лекарства които водят до безрасъдство и безволие.
Теравада монасите и монахините не могат да се хранят след средата на деня, или да държат пари в себе си.
МЕДИТАЦИЯ – медитацията е невъзможна за човек, на който липсва мъдрост. Мъдростта е невъзможна за човек, който не медитира. Човек, който медитира и притежава мъдрост, е близо до нирвана. Теравада обикновено има две форми на медитация :
– Самата – успокояваща медитация
– Випасана – вътрешна медитация
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И МОНАСИ – начинът на държание за последователите е много по-малко строг от колкото за монасите. Те следват главните 5 правила.
Церемонии – има много церемонии и празнични дни, които последователите празнуват, като всички се събират в местните храмове.
Въздържание – монасите са обособили места за провеждане на въздържание (пости) на последователите. В тях последователите спазват основните правила на постите – без секс, алкохол, храна.
Силно приятелство има в отношенията между последователите и монасите. Този тип будизъм не би могъл да съществува в наши дни без тази връзка. Това е начин на обща подкрепа – последователите снабдяват монасите с храна, дрехи, лекарства и т.н. А монасите им дават духовна подкрепа, благословия и учение. Верни на принципите за липса на задължителност, монасите не могат да изискват нищо от последователите и обратното. Всичко лежи на отдаването и добрата воля.
И доколкото постоянната медитация и стремеж към самоусъвършенстване не предполага ежедневна грижа за храна, монасите събират храна от жителите на градовете. Всяка сутрин те тръгват по населените места да събират храна. Както и в Лаос, така и в Мианмар, а и в Тай, се смята, че не монасите просят милостиня. Напротив, те правят добро на местните като приемат храната им. Всъщност, местните искат и чакат монасите. Голяма чест за тях е монах да спре на прага им и да сложат своето пакетче с храна в глинения му гювеч.
Отделно от това, всяка сутрин местните се нареждат по тротоарите, където минават монасите и ги чакат с приготвената храна.
Местните вярват, че монасите не бива да губят своето време с произвеждане и приготвяне на храна. Те трябва да пазят силите си за себеусъвършенстване. Основната им цел е с добрите си енергии и духовни практики да работят за подобряване духовното добруване на себе си и на цялата нация.
Затова гледки на облечени в оранжеви роби монаси , ходещи по улиците с глинен гювеч в ръце, е напълно обичайна за ранните часове в тези държави.
Няколко пъти видях как при такова посещение монахът бива поканен в дома. И там извършва молитва заедно с обитателите на дома. Това беше времето, през което, иначе изключително любезните и добронамерени тайландци, дори не обръщаха внимание нито на туристите, нито на когото и да било.
Монасите събират храна до обяд. И около 12,00 ч. се връщат в манастира си. На подобно прибиране в манастира бях свидетел в един от дните. И за него по-късно.
За основанане на Теравада се приема времето на третия будиски събор на сангхата, проведен в Паталипутра, около 250 г. пр. н.е в Индия, при управлението на император Ашока. Благодарение на мисионерската дейност на Ашока, Теравада става известна и на елинистичния запад (Александрия, Антиохия, Атина и др). Някои от едиктите на Ашока били написани на гръцки и арамейски езици.
В днешни дни тя е основна школа на будизма в Шри Ланка и мнозинството континентални страни в Югоизточна Азия – Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тай. Теравада се практикува традиционно и от някои национални малцинства в Югозападен Китай, Виетнам, Бангладеш, Малайзия. Сравнително скоро Теравада получила разпространение и в Сингапур и Австралия.
През 1891 г. е основано общество, поставило началото на будисткото възраждане в Индия.
Понастоящем се наброяват над 100 милиона последователи на Теравада. В най-ново време учението получи разпространение в САЩ и Европа.
Теравада е най-консервативната школа в будизма. В сравнение с Махаяна, се използват рационалният подход и простота на ритуалите.
Поради това Теравада се приема за езотерична религия. Ново тълкуване на ученията на будизма реформира учението и го приспособява за по-голяма маса от хора: “Голямото колело” или Махаяна Будизъм.
Махаяна („голяма колесница“ или „широк път“) е вторият голям дял, или колесница (яна) в будизма. Появява се през 1 в. пр.н.е. и се определя като „Голяма колесница“, защото благодарение на своята многообразност, разкрива път към освобождението за голям брой хора и работи с мотивацията да спаси всички същества от страдание. Тази нагласа е въплътена в идеала на Махаяна бодхисатвата, отличително качество на който е милосърдието Каруна.
Махаяна произлиза от хинаянистките школи Махасангхика и Сарвастивада, които формулират важни елементи от нейното учение.
Школата приема Буда за историческо лице, но Буда се нарича също и просветленото състояние на ума. Известна е още и като Бодхисатваяна и съответства на северния клон на будизма, разпространен в Китай, Тибет, Бутан, Непал, Тайван, Индия, Япония, Монголия, Корея, Виетнам както и във влизащите в състава на Русия републики Калмикия, Бурятия и Тува.
Основните аспекти, отличаващи Махаяна, са:
Постигат се и двата аспекта на липсата на трайна същност – липсата на трайна същност на „Аза“, липсата на трайна същност на явленията.
Развива се Просветлено Отношение (Бодхичита) и се практикуват шестте или десетте парамити или освобождаващи действия.
Отхвърлят се и двата вида затъмнения (воали) на ума: смущаващите чувства и неправилните възгледи, наричани понякога закостенели идеи.
Постига се „Нирвана отвъд Пребиваването“ – отвъд двете крайности на самсара и „Нирвана на Архатите“ или „Нирвана на покоя“, която от своя страна се смята за крайна цел в Хинаяна.
Типичен представител на Махаяна е известната със своето японско име школа Дзен.
Диамантеният Път, известен още като Ваджраяна, Мантраяна или Тибетски Будизъм също е част от Махаяна.
Успоредно с будизма, в Лаос е широко разпространен анимизмът – система от вярвания, която не приема разделението на душата от тялото. Почива също на убеждението, че душа имат и животните, растенията и други материални обекти, които управляват до някаква степен човешкото съществуване.
Вярата в пхи(духът) на всичко живо служи като едно от обясненията за болестите. В Лаос вярата в пхи се смесва с будизма. И много от монасите развиват особена способност за прогонване на зли духове от болен, или забрана за допускането им в дома. В много от манастирите има поставена в един от ъглите неголяма къщичка на духовете, свързана с благоденствието на духа на манастира.
Пхи са повсеместни и разнообразни. Някои от тях са свързани с универсалните елементи: земя, небе, огън и вода.
Много лаотянци вярват, че се намират под защита на кхван (32 духа). А болестта възниква, когато един, или повече от тези духове напуска тялото. Това може да бъде възстановено със специална церемония, която призовава всичките 32 духа да дарят здраве, успех и благополучие на пострадалия. По време на церемонията на китките на участниците се зевързват памучни нишки, за да се съхранят духовете в тялото.
Церемонията често е изпълнявана при прием на гости, преди и след дълго пътуване, както и при лечение, или след оздравяване. Също така това е основният ритуал при венчавка и посрещане на новородени.
Анимистите вярват също в дивите духове на гората, както и в духовете на своите предци.
Във всяка къща има малък, или по-голям олтар, ползван при всеки провеждан ритуал. А всяка година на Нова година се провежд церемония за продължаване общата защита на семейството и духовете на предците.
Из пътешествията ми по азиатските страни ми направи силно впечатление, че повечето наименования на храмови комплекси започваха с думичката „ват“. И реших да потърся дали е съвпадение, или има обяснение някакво.
Оказа се, че има обяснение.
От древни времена, когато хората са били организирани в селски общини, всяка такава община имала своя „ват“. Място за провеждане на церемонии и празници. Място за събиране на хората. Място за общуване с Бога. И символ на идентификацията на селото. До създаваето на светски училища, във Ват селските момчета са получавали базово образование. Обучавали ги монасите от Ват. Всеки Ват имал жилищни сгради за монасите и послушниците. Имал също и основна сграда, в която били разположени статуите на Буда. А използвани били те и за светските селищни събирания, и за отправяне на молитви и извършване на религиозни служби.
Сега си обясних видяното в много от храмовите комплекси. Хората там не само се молеха. Имаше цели групи, които просто си седяха на пода и си общуваха помежду си. Имаше и самотни, които си четяха нещо, или просто си седяха.
В зависимост от богатството и даренията на жителите на общината, сградите на Ват са варирали от дървени и бамбукови до големи тухлени и бетонни сгради, украсени с изящни фрески и керемидени покриви, имитиращи извивките на змията нага – митичен змей, или дракон.
Административен комитет, състоящ се от уважаеми люде, управлявал финансовите и организационните дела на Вата.
Ето защо повечето от старинните храмови комплекси започваха именно с думата „ват“. Защото от древността и до днес дават подслон на всякакви човешки дейности.
И ето защо и до днес момчетата получават своето образование именно в манастирите.
