Един от островите в Сингапур е Сентоса.
През годините името на острова е било променяно няколко пъти. До 1830 г. той се е наричал Пулау Панджанг („дълъг остров“ – „пулау“-остров и „паджанг“ – дълъг ).
По-късно е преименуван на Пулау Блаканг Мати, което на малайски език означава „Островът на смъртта изотзад“.
„Пулау“- продължава да си е остров.
А значението на Блаканг Мати леко варира според различните източници. Според едни автори името Блаканг Мати е дадено само на хълма на острова от малайските селяни, които са го обитавали и буквално се превежда като „мъртъв гръб“ или „зад мъртвите“.
Други преводи, които се срещат са „мъртъв остров“, „остров на мъртвите“ и „остров на след смъртта“.
Не намерих точно обяснение на това зловещо наименование. Само информацията, че този остров е използван като британска военна база и японски лагер за военнопленници. Но дали това е дало името на острова, или името е довело до не по-малко зловещото му предназначение, не можех да разбера.
В днешни дни островът притежава далеч по-слънчевото и топло име Сентоса, което е получено от санскритския термин Сентоша и означава „удовлетворение, задоволство“. От малайски език пък се превежда като „мир и спокойствие“.
И за да оправдае името си, през 1972 г. островът е планиран да бъде популярна туристическа дестинация.
Това днес е осъществено и на острова е изграден огромен увеселителен парк с множество атракции.
До острова се стига с влак, който е част от метро мрежата на Сингапур.
В самия остров пък има изградена отделна железница, с която може да се обикаля острова по-малко уморително. Но той е толкова прекрасен, че всякаква умора отстъпва на поредната порция красота, която островът щедро сервира на своите посетители.
И сега дойде моментът да поговорим за Мерлион, онзи лъв, който вече споменахме, че е превърнат в символ на Сингапур. Негова огромна статуя е издигната в самия център на парка.
Когато го понаближих и можех да го разгледам добре, забелязах, че в отворената му уста има само четири зъба. Започвайки да разсъждавам защо тези сингапурци са издигнали статуя на явно стар и вече беззъб лъв и какво ли може да символизира това, за малко да се блъсна в табелка с поучителния надпис „Четирите зъба на лъва символизират единството на четирите нации в Сингапур“.
Това добре. Обаче сега възникна нов въпрос – кои са тези четири нации? Започнах да се оглеждам по-качествено. Китайците – ясно. Първата нация. Има много индийци – явно втората. За останалите две се наложи помощ от публиката. Попитах в хотела. Третата нация са малайзийците. А четвъртата са бяло азиатци. Не че се броя за бяло азиатка, но друго си е усещането, че част от единия зъб е горе-долу за нашего брата.
В една от детските атракции видях и представителна извадка на младото поколение на този мирен сбор от четири нации.
За пореден път на остров Сентоса усетих колко е добре всичко да е просто приятно. В целия огромен увеселителен комплекс звучеше една единствена музика. Нямаше го това множество от най-различни стилове от всяка отделна атракция. Всъщност, разходката из този иначе шумен увеселителен парк беше, носеше единствено усещането, че си почиваш, обгърнат от спокойствие.
Така ни беше обгърнало това спокойствие, че не усетихме как Слънчо се оттегли към другата част на планетата.
А ние, подканени от настъпилата тъмнина, тръгнахме да търсим прехрана.
И стигнахме до огромния комплекс на закрито. Пълен с толкова много заведения за храна и с толкова много разнообразна храна, че въпреки настъпващия глад, отделихме половин час в невъзможност да решим коя точно от прекрасните кухни да опитаме.
Процесът на избор се забавяше от това, че всяко едно заведение беше оборудвано със стъклени прозорци. И на практика бъдещият посетител можеше да наблюдава от близо приготвянето на храната си. А някои от готвачите бяха така атрактивни, че приковаваха за дълго нашето внмание.
Нормално и обяснимо за бързата кухня и за местоположението на Сингапур, яйцата се харчеха просто в неимоверни количества.
И похапнали, и отпочинали, и насити ли се на какви ли не красиви забавления, се отправихме към Сингапур.
И тук добрият ми пътешественически закрилник за пореден път елегантно ми показа незабележимото си присъствие.
Настъпилата лека умора ме накара да седна на оформени като трибуна стълби на край на острова. Така или иначе, предстоеше да изчакаме малко влака за към града. Огледах се наоколо и на табела до стълбите и видях0 че след буквално 15-тина минути предстои някакво шоу. Какво друго ни оставаше, освен да изчакаме.
Тъкмо вече си мислех дали след цялата прекрасност, видяна днес, това, което предстои да се случи си заслужава чакането, и металната конструкция пред мен се раздвижи.
Не мога да си обясня защо не съм запазила снимките от това шоу. Но, за жалост, или трябва да се доверите на разказът ми, или лично да отидете да го видите. А шоуто си заслужаваше!
От два привидно метални крана се разигра една приказка на любовта. Тези метални двете метални конструкции се превърнаха постепенно в птици. Първоначално отдалечени една от друга. После се забелязаха, започнаха да се ухажват и накрая разцъфтяха в едно цяло сърце.
А всичко това се случваше в небето, под прекрасна музика, с прекрасни светлини, на брега на Сингапурския залив.
По-добър завършек на този невероятен ден нямаше как да си пожелая!
Това беше прекрасен завършек и на посещението ми в Сингапур! Наистина приказно място. Място и държава, които демонстрираха, че е възможно за няколко десетки години от сборище на старини да се превърне в място от фантастичните филми. И в място, където напълно мирно и спокойно живеят цял куп народности и религии. И място, в което посетителят се чувства не само добре дошъл. Но и добре посрещнат. И добре отпочинал.
Същата красота ме посрещна и на летището. Водопади от зеленина и вода.
Благодаря, Сингапур за красивата приказка!
Благодаря, че бях!
