Разхождайки се още първия ден из улиците на Сингапур, осъзнах колко лесно човек е пригоден да приема хубавото. При това не се замисля защо е хубаво. А то е така, защото просто ти е спокойно, няма нещо, което да те подразни. Явно именно дразнещото оставя впечатление в мозъка и създава после спомени за конкретна неуредица. Когато нещо не ти хареса, лесно можеш да обясниш какво не ти е харесало. А когато всичко е чисто и подредено, тази хубавина те обзема и я приемаш без много замисляне.
И при мен беше така в Сингапур. Едва по-късно, когато се запитах защо беше така хубаво, изплуваха спомените за подредените улици, стилните сгради и чистотата.
Единственото плахо напомняне за азиатското местоположение на този лъскав рай беше базарът на една от улиците. При първото ми минаване от там рано сутринта, търговските колички бяха прибрани. При това не така компактно и лъскаво. А покрай количките прозираше дребна мръсотийка.
При следобедното ми минаване по същата улица, всички следи на каквото и да било несъвършенство бяха трайно отмити.
И сякаш не беше достатъчно лъскаво из целия град-държава, ами си имаха и един същински лъскав комплекс на брега. С онзи прословут хотел, изглеждащ като кораб отвисоко. И с няколко басейна, спа центъра и какво ли още не. Нямах честта да бъда гост на хотела. Така че за предлаганите удобства не мога да свидетелствам.
Но си беше истински перфектен отвън. Така перфектни бяха и гранките около него и всички сгради наоколо. За втори път в живота ми придобих усещане, че се намирам в бъдещето. Липсваха само въздушните превозни средства, които така неистово чакам.
След първоначалната омая дойде време да се приземя и да задам въпроси за историята.
Всъщност, освен големия остров, в границите на Сингапур влизат още 62 острова. Благодарение на напредъка на научно техническите си умения, днес сингапурци непрекъснато увеличават малката си площ. Как? Като насипват почва в Сингапурския залив. А нея пък взимат от собствените си хълмове.
Стана ми странно това твърдение. Доколкото бях чела, най-високата естествена точка на Сингапур е Букит Тимах с немислимата височина от 176 m. от къде, тогава взимат почва?
Оказа се, че си я купуват от съседните държави. Интересна стока за продан.
И така, благодарение на тези хитринки, днес Сингапур е увеличил територията си от 581,5 кв. км през 1960 г. до 697,2 кв. км през 2003 г. Такава борба за малко повече от 100 кв.м. на фона на други държави, в чиято територия влизат безбрежни пустини и огромни забравени площи. Различните ценности и различната им оценка съобразно нуждата.
Явно наистина е ценна тази малка територия. Въпреки незначителния си размер, през вековете е била обект на желания от най-различни нации и народи.
В исторически план, първите известни записки за Сингапур са намерени в китайски текстове от 3 век. Съгласно тях, Сингапур е носил яванското име Темасек („Морски град“ ) и е бил външната граница на царство Шривиджая, разположено на Суматра. Селището се развива до голям търговски град, но не след дълго губи значимостта си.
Не задълго е запазено и името Тамасек. Много скоро това наименовани е сменено със санскритското Сингапур, което пък е съставено от думите синга, сингха (означаваща „лъв“) и пура (означаваща „град“). Тоест, „Лъвски град“.
В историята е запазена единствено легендарната причина за смяна на името. А тя е появата на бреговете на града на морско чудовище наподобяващо лъв.
Днес именно лъв с наименование „Мерлион“ е символът на града. Но за него сказката ми ще продължи по-късно.
Засега се връщаме в историята.
След няколковековното забвение, Сингапур се връща на арената на бурни исторически събития.
Между 16 и 19 век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско–португалските войни е окупиран от португалската войска през 16 век. Временно е бил под контрола и на холандците през 17 век. През останалата част от този двувековен период е бил населяван от рибари. А е служил и като убежище за пирати.
Сингапур навлиза в новата история през 1819 г., когато сър Томас Стамфорд Рафълс основава тук представителство на своята Британска източноиндийска компания. През 1824 г. тази компания изкупува целия остров от тогавашния управник на острова, султан Хюсеин Шах за 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара.
Малко по-късно, на 1 април 1867 г. Сингапур е обявен за британска колония.
По време на Втората световна война, японците нападат острова и успяват да принудят британците да капитулират през 1942 г. Под тяхно владичество островът е преименуван на Шоонан–тоо ( „Южната светлина“).
Японците контролират острова до собствената си капитулация през 1945 г. , когато островът е върнат на британците и през 1959 г. е обявен за кралска колония със самостоятелно управление.
През 1962 г. се провежда референдум, след който Сингапур става част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. Великобритания признава този акт през 1963 г. и дава независимост на Сингапур.
Година по-късно, през есента на 1964 г. се стига до масови безредици между китайското и некитайското население. В резултат на тези безредици, Сингапур е изключен от Малайската федерация на 7 август 1965 г. от съюза и два дни по-късно, на 9 август 1965 г. Малайзия признава суверенитета на Сингапур. Тази дата днес сингапурци са определили и за свой национален празник.
Въпреки всички исторически преходи, най-силно винаги е било китайско влияние. То е оставило до днес своя отпечатък. Преобладаващата нация в Сингапур е именно китайската. Може би заради това с английския тук беше съвсем интересно. Задавам аз въпрос на местен сингапурец на английски. И той ми отговаря. Докато го слушам и все повече се поддавам на досадата „поради що този ми говори на китайски?“, се заслушвам и установявам, че той всъщност изрича английски думи. Голяма забава! Разговорите ми със сингапурците на английски ми напомняха онзи виц „Заболяха ме ръцете от говорене“. Само дето ме заболяваха не само ръцете, но и очите. От напрегнато взиране в устите им, за да осъзная думите, които изричат.
Днес китайците са се локализирали в доста голям квартал, наречен Чайнатаун. Към онзи момент не бях ходила в Китай, така че усещането ми от квартала си беше за мен напълно автентично китайско.
Имаха си и червени фенери навсякъде. И всякакви китайски храни и мазила.
Много странности и различия с останалите азиатски държави имаше Сингапур. Едно беше еднаквото. От последвалите ми посещения из азиатските държави установих, че има едно правило в цяла Азия. И то е напълно неизменно и силно контролирано.
„Без „дориан“ на обществени места. Онзи плод, който мирише на мърша.
