След като детето съзрее и се превърне в истински зрял възрастен индивид, настъпва определения от всичко прочетеното от мен четвърти период – в който вие и детето ставате приятели. Вече порастнало, вашето дете се е превърнало в млада жена, или млад мъж. И ако то е видяло всичко онова, за което си говорихме, вие неизменно ще бъдете най-добрия му приятел. Защото то винаги ще има нужда от помощ и подкрепа. От някого, с когото да сподели мислите и емоциите си. И ако вие сте загърбили нравоученията и сте му показали, че вярвате в него и подкрепяте делата му, то ще търси удовлетворение на тези си нужди у вас.
И най-важното! Не бива да забравяме, че децата не са наша собственост. Да, ние сме ги създали. И именно тук е разковничето. Ние сме ги създали. Когато на нас ни се е искали. Заради нашето егоистично желание да си имаме малко пухче, което да обичаме.
Ние сме ги поканили в нашия живот. Затова е хубаво да се държим с тях като с добър гост. Да им дадем любов и храна. И да ги оставим сами да намерят пътя си. А ние да се задоволим да бъдем обичаща и ненатрапчива подкрепа.
И да ги подготвим да напуснат семейното гнездо. За да тръгнат и да градят своето.
Изключително много ме впечатли прочетеното отдавна“ На децата си трябва да дадем корени, при които да се връщат. И криле, с които да отлетят“.
Толкова е истинно и просто!
И толкова контрастиращо на нашето вярване, че създаваме децата си, за да ни гледат на старини. Чак зловещо е подобно очакване. Сякаш клонинг сме създали. Без душа и нужди. А само и единствено да се грижи за остарелите си родители. Не е ли твърде жестоко изискване към Нашето дете? Онова пухче, което сами сме поканили в живота си?!
Не искам да кажа, че детето не бива да се грижи за болните, или грохнали свои родители. Искам да кажа само, че не бива подобна тегоба да му бъде натрапена като единствена цел на неговото съществуване.
А ако родителят се е справил добре, ако е дал корените и крилете на своето дете, то само и без напомняне ще се погрижи за него в трудния момент на старостта. Защото няма такъв начин получилото любов дете да не отвърне със същата тази любов.
И след това лирическо отклонение, да се върна на принципите на Аюрведа.
Тя дели периода на човешкия живот на три етапа.
В детската възраст на човек у него много лесно се проявявя Кафа доша. Затова така често и лесно децата настиват.
В зрялата възраст, от съзряването си до към 50 – годишна възраст активна у него е Пита доша. Затова човек е по-активен, с жар и плам се хвърля в работа, гради купища работни и лични планове, носи на гърба си планини от задачи. Затова и прави глупости. Експерементира дори по отношение на храната. Защото огънят у него е силен и засега не усеща негативните последици от своите емоционални и кулинарни експерименти. Тялото поема всичко.
И след 50 – годишна вързаст огънят в човека намалява. И се усилва влиянието на Вата доша. Намалява плътността на костите, кожата се изсушава, организмът вече не може да се справи с кулинарните експерименти и храната се подбира разумно и внимателно. Именно заради влиянието на вятъра на Вата доша, по-възрастните хора често изпитват студенина. Затова е хубаво възрастният човек да се промасля добре – както вътрешно, с храната, така и външно. Да се облича добре и да не си поставя твърде амбициозни задачи. А да мисли вече за заслужения си отдих.
Всичко това не означава, че се променя дошата на човек във възрастта. Водещата доша на всеки един си остава водеща. Просто в ежедневието ни в различните ни възрасти по-лесно се проявяват различните доши. Кафа – в детската ни възраст, Пита – в зрялата и Вата – в старостта.
