Третият период в детското съзряване настъпва с половото съзряване на малкото сладурче. В тялото му започват да бушуват хормони. То започва да се превръща в млада жена, или млад мъж. Вашето дете расте. И се подговя да стане равен на вас голям човек. Досега е било буквално залепен за вас. И няма ка да е иначе, инстинктът му самосъхранение му е подсказвал, че няма да оцелее самостоятелно.
А в пубертета се случва точно обратното. То се подготвя към самостоятелно оцеляване. То иска да докаже на себе си и на вас, че вече може и само. И тази напираща жажда за самостоятелност неминуемо го отдалечава от вас. Вече не иска да е малкото обгрижвано бебе, вече иска да се справя само.
Да, искаме да го предпазим от грешки. Та нали и ние сме ги допускали и можем да му спестим толкова много разочарования и болка!
Да, обаче то има нужда да направи своите грешки – същите, които сме правили и ние. Нали вече сме разбрали, че нищо не учи така, както самостоятелното сътворяване на грешки. Затова е младостта. За допускане на грешки. И трупане на опит и мъдрост за зрелостта. И колкото повече грешки направи детето ви в тази възраст, толкова по-готово ще навлезе в съществения период на зрелостта. Не забравяйте за закона на равновесието. Ако вие го спасите от допускане на грешки в правилната млада възраст, то ще допусне значително по-страшни грешки в зрелостта си. И тогава последиците им ще са доста по-неприятни.
Да, трудно е да гледаме как детето ни се подлага на опасности. Но е хубаво да го оставим да се справи с тях. И да му помагаме с изпращане на добрата ни родителска енергия. Именно това е периодът, в който непрекъснато следва да си припомняме силата на майчината мисъл и материализирането на страховете и благословиите ни. Да надмогнем себе си. Да изхвърлим от мислите си всякакви притесния и представи за опасностите, които дебнат детето ни. И да го залеем с положителни, окуражаващи мисли.
Аз поне се убедих многократно в силата на тази мисъл.
А че детето ни не винаги ще постъпва правилно, това е най-естественото нещо на света. Само че в този период нашето непрекъснато поучаване ще изиграе обратен ефект. Това е периодът, през който напълно следва да премахнем от речта си всякакви нравоучения и поучавания.
Защото колкото и мъдри да са те, детето ни ще им даде отпор. Просто защото иска да расте и да се отдели от нас. То иска само да стигне до мъдростта, която ние му налагаме. Това е естествения процес на порастването. И в крайна сметка, нали за това сме се трудили, да създадем самостоятелен индивид, който ще оцелее, а няма да погине без нас.
Нашата работа с поучаването и ученето е привършила. Каквото сме го научили, научили. Ученето привършва към този момент. От този момент нататък детето започва да оформя себе си като личност. То вече иска да е равноправна личност, а не отново подчинена и зависима от нас.
И не се притеснявайте, наученото остава и ще се върне към него в правилния момент, дори на моменти да ви се струва, че всичките ви усилия са били напразни. И ако сте се справили добре в предходните два периода, повярвайте, детето ще ви потърси. Не когато вие очаквате и искате. А когато то има нужда. Нима това не е ценно?! И ако искате да помогнете на своето дете в този период на неговото съзряване, е хубаво да му покажете, че вие сте там, до него и на негово разположение. Но тихо и ненатрапчиво. Вече не може да му казвате как трябва да постъпи. Вече може само да го питате дали и от каква помощ има нужда. И да му дадете точно това, което то иска.
Така ще помогнете на детето си да съзрее и да влезе в света на големите като пълноценен и успешен индивид.
Именно в този период е най-важен личния пример. Давайте му с действията си добър пример и то ще го следва.
Много ме впечатли нещо, което прочетох съвсем наскоро. Баща напуснал работа, защото тясна за неговата душа се оказала. И не желаел повече да работи. За сметка на това започнал да чете книги за самоусъвършенстване. Загърбил вредните си навици и ги заместил с походи в планината. Обърнал се към здравословната храна. И въпреки този добър пример, детето му отказвало да си учи уроците. Снабдило се с цял наниз лоши оценки, завъртяло всички вредни навици на своя баща от миналото.
И бащата недоумяваше. „Защо, нали аз отказах вредните си навици? Вече ходя по планини, по свети места, защо детето ми не следва примера ми, а отказва да учи и повтаря моите вредни навици?“
Отговорът ме потресе.
Работата на възрастния индивид е да полага обществено полезен труд, да ходи на работа и да получава възнаграждение, с което да плаща за нуждите си. Работата на детето след бебешката възраст е да ходи на училище. Да трупа знания и да се подготвя за работа в една, или друга област. Това е неговият обществено полезен труд, съответстващ на нашето „ходене на работа“.
И когато това дете вижда, че неговият баща не върши своята работа, то, следвайки неговия пример, също отказва да върши своята работа. А тя е да ходи на училище и да си учи уроците. И няма значение по колко духовни места ходи баща му. Той не ходи на работа, не полага общественополезен труд. Не го полага и детето си.
Колко е просто, всъщност.
