След 5 годишна възраст настъпва втория период от съзряването на детето. Именно тогава е хубаво плавно да вкараме своя Бог – цар в ролята на слуга. Това е времето да му помогнем да осъзнае как той е част от голямото – от своето семейство, от своето общество. И как трудът му следва да е насочен както за удовлетворяване на собствените си нужди, така и за благото на цялото – на семейството и обществото си.
И отново това следва да извършим нежно и с много любов.
Постепенно следва да задаваме на детето си леки задачки. Задачки, съобразени с крехката му възраст и особеностите на всяко дете. До тази възраст всеки родител вече достатъчно добре познава особеностите на своя наследник. И може да прецени какво би било подходящо за него.
Тук Аюрведа съветва да съобразяваме тези начални задачки с дошата на нашето дете. Така, не бива да поръчвате на вечно живото и неспокойно дете Вата нещо така прозаично като чистенето ориз например. Това е твърде статично и скучно занимание за него. От своя страна, именно статичността на подобна задачка ще бъде идеална за спокойното и несклонно към излишни движения дете Кафа. А на детето Вата поръчайте да донесе нещо. Всяка задачка, свързана с каквото и да било движение, би била подходяща.
И не бива да забравяме, че съвсем до скоро сме боготворили своето дете. Така че въвеждането му ролята на слуга следва да стане внимателно и плавно. Най-добре това да стане под формата на игра. Или наблягайки на това, колко е порастнало то и как вече му доверяваме „много важни“ дейности.
И не бива да забравяме, че редом с нежността е хубаво да върви и твърдостта. Не очаквайте, че всички деца с радост ще изоставят позицията на Бог и ще започнат да се трудят с песен на уста. Стотици ще са случаите, когато детето няма да иска да извърши поставената му задача. Именно това е моментът да проявите твърдост. И което е изключително важно, да очертаете границите. Въпреки че много родители приемат това като ненужно ограничаване на свободата на своето мъниче, имено от граници се нуждае всяко дете. Всяко дете има нужда от граници! Неразвитата му способност да се грижи само за себе си просто изисква граници. В тях то се чувства спокойно. И ако не ги получи, то ще ги търси. Именно заради това много деца „изпитват търпението на родителите си“. Всъщност, те не изпитват търпението на никого. Те търсят своите граници. Границите не са ограничение, а необходимост и създаване на сигурност на детето си.
Следващото, което е хубаво да постигнем, е да не укоряваме своето дете при неуспех с поставената задача. То ще е и неумело, и бавно. И ще разлее, и ще счупи, и ще развали. И точно в тези моменти е хубаво да си повтаряме извечната максима: Не трябва да режем крилете на децата си, а да ги научим да ги размахват.
Не го укорявайте, не наблягайте на това как не се е справило. Похвалете го за усилията му. Вдъхнете му увереност, че следващият път ще се справи по-добре. Така и то самото ще се старае, вместо да повярва, че нищо не умее и да се откаже.
Никак не мога да свикна с постоянното крещене на забрани по децата. По втурването на родителя да свърши едно, или друго вместо детето си, защото „малък си, ще се порежеш, ще го разлееш“. А после същите тези родители не спират да се оплакват колко е несамостоятелен и некадърен техния подрастващ юноша. И с това не се изчерпват вредните последици. По-неприятното е, че такъв ще остане обгриженият подрастващ и като възрастен. И ако не положи огромен труд за преодоляване на бедите, случили му се от родителите, никога не ще успее да разгърне потенциала си.
Защо да причиняваме това на детето си? Детето, което сме създали с толкова любов!
Не забравяйте, добрият родител е не този, който създава пълно удобство и обгрижване на детето си. А този, който създава у детето си способност да се погрижи за себе си. Та нали утре това дете ще трябва да влезе в света на порастналите и да се справя само. Именно за това трябва да го подготвите. Да се справя! Това е жизнено важно за него!
Да, безценна е детската усмивка след удовлетвореното желание. А и е толкова лесно постижима! Спасени сме от детското мрънкане, от собствените си усилия. Както се казва, всички са щастливи. И вие сте спасени от усилие и детето е толкова щастливо! Само че тази усмивка, спасила вас от усилия, ще струва твърде скъпо на Вашето дете в света на големите.
Защо да причиняваме това на нашето дете? Детето, което толкова обичаме!
Не забравяйте, добрият родител е не този, който позволява случването на всеки каприз на детето си и който го презпазва от всички реални и хипотетични беди. А този, който успява да възпита самостоятелен и способен да оцелее индивид.
Напоследък срещам значителен брой родители от друга категория. Принципно тръгнали с добри намерения да създадат подобни умения у детето си. Но още първите неуспехи ги отказват. Не им се спори с детето, не им се спори и със собствената си нужда да се погрижат за сладкото си мъниче. И, победени от първоначалните си неуспехи, го оставят да прави кавото си иска. Оправдават нежеланието си да продължат с усилията с реплики от типа „Нека да има щастливо детство“. Пък като порастнело, щяло да поеме пътят си. И тогава, каквато му била кармата.
То хубаво, ама като порастне, ще се окаже неспособно да влезе в света на големите. Защото там няма кой да му удовлетворява всичките желания. А как да ги постига, не е научено. Именно заради това, колкото и да ни е трудно, е хубаво да надмогнем себе си и да положим нужните усилия да създадем от детето си способен да се справи с живота на порастналите индивид. И нека нигока не забравяме, че няма никакво значение какво му говорим. То винаги ще прави това, което вижда, че правим ние. Затова е важно да го възпитаваме не с думи, а с личен опит.
Едно от първите неща, които прочетох някога по темата беше много простичък пример. Излишно е, пишеше авторът, да обясянвате дълго на детето си колко е важно да подрежда вещите и играчките си, ако вие самите хвърлите дрехите си, или чантата си на стола. Детето ви ще постъпи точно така със своите вещи.
