Изключително ми допадна отношението към малките човечета в индийската наука за живота и храненето. И нищо чудно, в поредно доказателство за идентичността на всемирната мъдрост, постулатите за отношението към децата на древните индийци повтарят същите такива на други древни народи, както и на съвременните психолози, които бях чела.
Според Аюрведа, възрастта на човешкия живот е разделена на три етапа.
Първият етап е от раждането до 5 годишната възраст на детето.
В този етап е хубаво да поставим детето в позицията на раджа, цар.
В интерес на истината, подобни постулати съм срещала и в други науки за възпитанието и отношението към децата. Само дето те повеляват в този период да се обръщаме към детето като към Бог.
Така или иначе, смисълът е един. Ние сме поканили детето в своя живот. И колкото и да ни е трудно, хубаво е да изберем да създадем от него пълноценна личност, а не лесно манипулируема и удобна за дресировка.
Много ме впечатли прочетеното в труда на учен, посветил живота си на изследване на човешкия мозък. Той напомня в труда си, че именно в този неосъзнат за детето период, мозъкът му работи на нива тета и делта. В по-зряла възраст мозъкът преминава на ниво бета. И мозъкът на възрастния човек вече работи на най-висшето, познато на нашата цивилизация ниво, алфа.
Особеността на нивата тета и делта е, че именно на тези нива се извършва хипнозата. Тоест, казаното на детето в тази възраст остава закодирано в неговото подсъзнание. И макар да не съзнава поради каква причина, зрелият човек цял живот ще бъде подвластен на тези кодове, създадени му волно, или неволно в тази крехка възраст.
Простичкият пример, който беше дал авторът е с настинките. Възрастни хора, на които като деца им е втълпявано, че ако са им студени краката, ще настинат, те неизменно ще настиват при първия хлад, усетен в краката си. Други, които са били спасени от подобни внушения, ще ходят боси през зимата и ще се чувстват прекрасно.
В този период детето е като попивателна. И макар да не разбира думите, то телепатично и интуитивно усеща казаното. Затова е толкова важно да внимаваме изключително много както говорим не само На детето, а и Пред детето. Най-опасното вярване на родителите е, че в тази крехка възраст детето не разбират. Не само разбира. А кодира целия си предстоящ живот.
И за да му помогнем да се оформи като самостоятелна и силна личност, трябва да организираме живота си така, че детето ни да не чува думата „не“. Да не му повишваме тон и да не му обясняваме колко малко и неможещо е. Защото именно това ще кодираме в мозъка му, работещ на нивата на психозата. И именно това ще вярва за себе си то като пораснал индивид.
Защо да причиняваме това на детето си? Детето, което сме създали с толкова любов!
Не забравяйте, добрият родител е не този, който в името на собственото си удобство дресира детето си така, че да му пречи възможно най-малко, заблуждавайки себе си, че така го предпазва. А този, който създава на детето си безметежно и лишено от забрани детство, което го подготвя към уверен в себе си и способностите си възрастен индивид.
Едва ли има родител, който да не е установил желанието на детето си да се храни самостоятлно още едва навършило една годинка. И иска да извърши това с вилица! Колко страшно!
Ами не, не е страшно. Това гледа от вас, неговит идол за подражание. И към извършваното от вас се стреми.
Разбира се, че няма да може да се нахрани само качествено. Разбира се, че може да се нарани с острата вилица. Разбира се, че ще изцапа себе си, че и всичко наоколо.
И тук идва вашата роля. Поемете дълбоко въздух и приемете, че храненето вече ще е по-дълъг процес. Пригответе му силиконова, или друга подходяща вилица, която да щади нежното личице при неумелите попадения на детските ръчички. Разположете детското столче за хранене върху лесно почистваща се повърхност и му позволявайте да цапа и хвърля на воля.
Именно така ще му вдъхнете увереност. И тази увереност ще се загнези трайно в душата и подсъзнането му. И като порастнал индивид ще му помогне да вярва във възможностите си и да има пълноценен живот.
